Буквите и езикът ни са чудото в нашата история

Словото, превърнато в писменост, следва да е утеха и опора за нас, за нашите деца и внуци 

 

За нас, българите, е исторически приоритет, че имаме своите букви, своя език. Но само с историческа репутация не се живее.

Като гледаме как говорят някои потомци на Солунските двама братя, се убеждаваме, че някои неща вървят накриво, въпреки основателната ни историческа претенция. По този начин и Етиопия би могла да се смята за най-цивилизованата страна в света. Така че една историческа репутация има историческа стойност само когато има съвременни потвърждения за нея. Според мен днес тя отсъства.

„Който се ражда беден, умира глупав“ е една немска поговорка, която и днес, както и в миналото, е илюстрирала, че образованието е въпрос на финансови възможности. Онези, които са се завръщали в България, бързо са правели кариера, мнозина от тях са ставали учители, лекари, агрономи не само в столицата, а и в провинцията. Трудно е да се правят обобщения, но може да се каже, че някои са идвали тук, за да правят кариера, а други наистина са милеели за своето Отечество.

От последните проучвания, направени сред нашите ученици, става ясно, че някои четат, ама без да разбират прочетеното. Четенията са разни – едно е да четеш класици, а съвсем друго жълтурии затова кой спортист с коя изпълнителка на чалга си ляга. Навремето ние учехме не само за партизани, а и за Байрон, Шилер, за световното литературно класическо наследство.

Сега в основата на всичко е интригата, която има битов, а не морален характер. Много от класическите ни произведения днес изглеждат архаични, дори наивни.

Но все пак над тези книги са плачели нашите праотци, родителите ни, така че е добре да се обяснява, че става въпрос за общочовешки стойности, които не само че споделяме, но и сме ги създавали на Балканския полуостров.

Повсеместното опростачване през последните десетилетия отдавам на световните тенденции и процеси. Материалната част от нашето ежедневно битие доминира и не случайно като гледаме и други световни изяви пак се натрапват възгледите, че най-важното нещо за повечето човеци, е колко получават, отколкото вечните човешки ценности и добродетели. Опростачването е световен процес, днес няма авторитети като Достоевски, Хемингуей, Иван Вазов и много други. Занимават ни преимуществено с това коя знаменитост с какъв шампоан си върши хигиената, кой за кого се жени, къде са им къщите и вилите.

Заслугата на България е, че стои в темелите на една цивилизация, наричана славянска, която в различни исторически периоди е преминавала през различни етапи, но днес трудно ще погледнем на историята на човечеството без да имаме предвид, че от нашите земи е тръгнало, развило се е по света, стигнало е до бреговете на Тихия океан, запленило е много хора по света. Затова когато четем славянски автори, независимо дали са поляци, българи или руснаци, трябва да знаем, че става въпрос за автори от не по-малко значима Европа, отколкото са онези в библиотеките в католическите манастири на средна и западна Европа.

24 май вече не е манифестация, но ни дава корени. Вижте, че и най-ограничените богаташи пращат децата си да се изучат някъде, обикновено в чужбина.

Днес да си припомним за „Език свещен на моите деди“. И да знаем, че когато казваме „обичам те“, така са казвали някога и нашите баби и дядовци. Литературата, буквите, писмеността, словото са предадени безсмъртно по кръвен и родов начин на днешните поколения.

Словото, превърнато в писменост, следва да е утеха и опора за нас, за нашите деца и внуци.

 

Проф. Андрей Пантев, 24may.bg