Атракцията в новините за изчезналата пантера/пума в района на Шумен разсмя социалните мрежи с народното творчество подпомогнато с изкуствен интелект. Докато повечето потребители реагираха с реакцията „Ха-ха“.
Във Видин 13-годишен с един удар с бокс поваля на земята 12-годишно момче. Случаят е заснет на видео, което по-късно беше разпространено в социалните мрежи. На кадрите се вижда как едно момче нанася силен удар в лицето на друго. В резултат на това потърпевшият пада на земята и губи съзнание, а от носа му започва да тече кръв. Докато се занимаваме с еврото, дивото животно в Шумен – дете вкарва в болница друго дете само с удар с метален бокс.
Това е във Видин, а в София младежи на 19 и 14 г. в ареста за изнасилване на непълнолетна. Това вече не е просто проява на насилие. Това е жестокост, която руши всякакви морални граници. Това е дъното, в което пропадаме бавно, безмълвно и сякаш без съпротива.
Тези случаи не са единични. Те са симптоми. Симптоми на една обществена болест, която се разраства пред очите ни. Агресията сред децата се подхранва от липсата на личен пример, от токсичната среда в социалните мрежи.
Подхранва се и от институционалната безотговорност – липсва постоянна превенция, липсва грижа, липсва политика, насочена към психичното здраве и възпитанието на подрастващите.
Да удариш, да нараниш, да властваш със страх – това все по-често се приема за нормално поведение. А детството – време, в което трябва да се играе, учи и мечтае – все по-често е белязано от унижение, страх и болка.
Насилието, агресията в България заема особено големи размери. Навсякъде. В дома, на улицата, особено в училище. Това ли възпитаваме в децата си? Агресия към по-слабият, към по-безпомощният?
Това ли е посланието, което даваме на децата си? Че силният има право? Че може безнаказано да нарани, унижи и после просто да се снима за „ТикТок“?
Училищата абдикират от грижата за проблемни деца, родителите нямат сила да се справят, а подобни случаи вече стават ежедневие.
Става модерно – насилието се снима, споделя, харесва.
Насилието носи популярност. А насилниците – те не се страхуват. Може би, защото е модерно или, за да покажем, колко сме „мъже“. Просто поредните хулигани, които не ги е страх от нищо, защото знаят, че нищо няма да им се случи. Няма да има глоба за родителите им, няма да има наказателна отговорност за самите тях, а само скучни беседи с психолог или с някаква сформирана набързо комисия в общината.
Дни наред „къщите на ужасите“ отекнаха в медиите и социалните мрежи. Грижата за възрастните хора е важна, това показва какво лице имаме като общество, мога да кажа, че нямаме лица – безлични сме, дори и към възрастните. Гневът трая три дни. А после пак тишина. Какво лице има едно общество, което забравя собствените си родители?
Какво да кажем за грижата за децата?
Оставяме ги на самотек, да се справят сами. Възпитание изпълнено само в даване на джобни за училище ги превръща в хулиганите днес.
Липсата на адекватна политика, насочена към грижата за децата и подрастващите се усеща от всички. Този пример за насилие няма да бъде нито първият, нито последният, ако не се стегнем като общество и не обърнем внимание на истинския проблем. А именно, агресията в интернет, по телевизията, а и нашият личен пример.
Защо сме толкова апатични? Апатични към нечий проблем, към проблема на съседа, на детето? Посред бял ден във Видин дете налага насилие над друго дете – къде са възрастните, органите на реда или това не е наш проблем?
Големият въпрос не е защо едно дете удря друго, а защо всички мълчим.
Кога ще спрем да се смеем на измислени пантери и ще започнем да се страхуваме от реалните чудовища, които създаваме сами?
Гледаме. Мълчим. Превърнахме се в публика, която само наблюдава поредния клип с насилие, после скролва надолу. Уморени сме да се възмущаваме, свикнали сме да не очакваме промяна. Но това не е решение – това е капитулация.
Когато 13-годишен носи метален бокс, а 14-годишен извършва престъпление, въпросът не е какво не е наред с децата. Въпросът е – какво не е наред с нас. С родителите. С училищата. С институциите. С обществото.
Ако и сега не се събудим, ще продължим да живеем в страна, където насилието ще бъде просто част от ежедневието. Докато не е твърде късно.
Дениз Назиф, Banker.bg
Няма коментари:
Публикуване на коментар