Часовникът на Страшния съд отброява 89 секунди до Армагедона.
Това е най-близкото положение до ядрения апокалипсис от различните оценки на конфликтите, които са се давали от 1947 г. насам. С последното развитие на събитията около конфликта между Израел и Иран и поетият курс на САЩ да се намесят пряко във войната срещу Иран, може да придобие неочакван обрат и да ескалира необратимо, повличайки всички държави в региона.
Да напомня, как президентът на САЩ Доналд Тръмп обещаваше да спре конфликта в Украйна за седмица. Успех? Йок! Войната продължава. Възстановиха се преговори, но без особен резултат, размениха се пленници и трупове между Русия и Украйна.
Тръмп е делови човек, който борави донякъде с непълна информация за даден конфликт или проблем, сменяйки настроения и оценки. Прибягва често в политиката си към силовата икономическа игра на изнудване, шантаж и заплаха с ответни икономически, финансови и военни действия. Морковът и тоягата.
Авантюрата с Иран няма да е само конфликт, а реална война, но през последните десетилетия войните се започват и не се обявяват.
Днешен Иран крие изненади. Това не е онази страна, която беше през 1978 г., нито дори е от времето на войните Иран-Ирак… Иран днес е направил много в развитието си и във въоръжаването. Да не забравяме, че Иран успя да изведе няколко спътника в околоземна орбита. Този факт говори, че персите може би притежават и междуконтинентални ракети. Наличието на балистични ракети подсказва, че МОЖЕ БИ притежава атомна(и) ракети или е близо до нейното разработване. За ефективността на техните оръжия видяхме колко издържа „Железния купол“ на Израел – Заприлича на кухненски гевгир и Израел след хиперзвуковите удари бързо, бързо потърси помощ от САЩ, където лобито им е най-силно. Каква е ситуацията – война/касапница в Газа. Израел нападна Сирия, Ливан, Йемен, Ирак, сега Иран. Много фронтове, за една малка държава. Враговете на Израел се множат.
Това ми напомни за един далечен разговор с палестинския поет, философ, проф. Махмуд Собх в дипломатическата академия в Мадрид, където ни преподаваше по ислям и проблемите на Близкия изток. Проф. Собх посвети живота си на интелектуалната борба за любимата си Палестина. Имал съм разговори с него по въпросите и проблемите на Близкия изток. Попитах го за възможностите за намиране на мир, защото тогава вървяха преговори между Арафат и Нетаняху с посредничеството на Бил Клинтън за някакво мирно уреждане на конфликта. Малко предистория: Когато идва на власт Нетаняху през 1996 г., конфликтът избухна с нова сила – да попречи на прехода към създаване на палестинска държава, постигнато през 1993 с подписите на Ицхак Рабин и Ясер Арафат през 1993 г. Махмуд Собх ми отговори кратко и категорично: „Мир няма да има, докато съществува Израел!“ Този отговор ме изненада. Наистина през следващите години при Ариел Шарон и Нетаняху конфликтът постоянно пулсира и задълбочава. Днес са преминати всички възможни линии и са унищожени всички мостове за възможно решение на конфликтите в региона.
Отделен въпрос е безцеремонното погазване на международното и хуманитарно право.
Стрелките на този часовник ще трябва да се преместят на по-малко от 30 секунди до Армагедона.
Войните днес лесно могат да прескачат граници и континенти. Никой не си задава въпросът – какво ще се случи със Земята. Тя е една и няма втора планета в Слънчевата ни система с условия за живот. Дори Марс е негоден за живот и е една мъртва планета от прах и скали.
***
Друг аспект, който не трябва да се подценява са спящите терористични клетки на ислямските фанатици в Европейския съюз. Със сигурност, ще се задействат.
В своите центурии Нострадамус говори за „Падането на втория Рим“ и начало на серия от драматични събития, които ще променят из основи света. Дали Нострадамус визира разпадането на ЕС, като „Падането на втория Рим“? Европейският съюз възниква на политическата карта с Римските договори от 1957 г. първоначално като Европейска икономическа общност.
Георги Караславов, 24may.bg
Няма коментари:
Публикуване на коментар