Всички вече го разбрахме:
Четвърти юни 1880 г. – II обикновено народно събрание на Княжество България приема закон, с който се създава националната валута лев = 100 стотинки = 1 френски франк
Четвърти юли 2024 г. Европейската комисия и Европейската централна банка оповестяват Конвергентните доклади за приемането на еврото в България.
Разбираме ли какво искат да ни кажат с тази символика на датите? Каква цинична фантазия и перверзна воля стоят срещу нас? В деня на раждането на българския лев започват приготовленията за неговото погребване. На днешния ден се е родил един от основните символи на българската нация и на българската държава. Очевидно празненствата около приемането на еврото, демонстрациите на безогледна вярност към Брюксел не могат да минат и не могат да бъдат истински без да покажем радостта и ликуването си от смъртната присъда над лева – буквално най-близкият и най-осезаем символ на нашата идентичност, който всеки ден държим в ръцете си – все още.
Само перверзни господари могат да поискат това и точно по този начин. Какво ни казват: ще стане каквото искаме, когато и както го искаме – максимално брутално, безскрупулно, с цинично чиновническо задоволство. Каква перфидна наслада е да унизиш достойнството на малък народ – спокойно, безнаказано, от душа.
И защо да не си позволят тази радост – на фона на толкова много грижи, с които ги обременяват и врагове, и приятели? У нас винаги управляват удобните и правилните хора, които не искат нищо друго, освен да бъдат на власт. Те не си затрудняват милиционерските мозъци – Брюксел знае всичко най-добре. А пък да се размислиш, никак не е безвредно – току-виж, че си започнал да се съмняваш, а от това могат да следват само неприятности. За да деребействаш тук, трябва да си най-примерен и послушен към Брюксел.
Но стига мрачни мисли. 4 юни е прекрасен ден. Я колко кино- и попзвезди са се родили на този ден! А пък в Аляска през 1911 г. са открити големи залежи на злато. Защо да не си потърсим нашата Аляска – например на остров Ливингстън в Антарктида? Как още никой не се е сетил! Вярно, ние и тук си имаме злато, но по-добре да го нямаме. То безвъзвратно ни напуска, а след него – само пустиня. Но млъкни сърце!
4 юни е Международен ден за защита на децата – жертви на агресия. Обявен е от Общото събрание на ООН на 19 август 1982 г. с конкретен повод страданията на децата в Палестина и Ливан, жертви на израелската агресия. Нещо да се казва за този ден у нас? Сигурно няма нужда – та нали всеки ден палестинските деца, избивани и доведени до гладна смърт, са във всички новинарски емисии. Излишно е да си вгорчаваме специално и този хубав ден. А пък и родните новинарски сводки – деца, убити на пътя от пияни и дрогирани, или загубили живота си поради лекарска небрежност, убити от собствените майки или просто тероризирани в къщи и на улицата… Явно никой не иска да си спомня за този ден на децата жертви. Не мога обаче да се отърва от умопомрачителния спомен за онази телевизионна сцена от преди доста години, в която високопоставен полицай и после политик със забележителна кариера говори за „пържолките“, които били или не били дадени на полицейските кучета, открили мъртво издирвано дете.
Стига черни мисли. 4 юни е прекрасен ден! Празнуват други три европейски нации:
Естония – Ден на знамето, празнува се от 1884 г.
Финландия – Ден на знамето на Военните сили.
Унгария – Ден на националното единство (от 2010 г.) – отбелязва се годишнината от подписването на Трианонския договор (4 юни 1920 г.), по силата на който Кралство Унгария губи 72% от своята територия.
Как да не се възхити човек – особено на унгарците! Те превръщат деня на националната си катастрофа в символ на националното си самоутвърждаване. „Националното единство“ може да се тълкува по различен начин, но винаги е нещо хубаво за унгарците.
А какво става с нас? Допускаме един символ на националния възход да бъде превърнат в погребение на националното достойнство и самочувствие.
Няма коментари:
Публикуване на коментар