Тираните винаги най-много са се страхували от свободата на словото.
В него те са виждали реална заплаха за най-скъпото, което притежават: властта. А без нея те са нищо – единствено тя им осигурява богатство, невероятен жизнен комфорт и правото да се разпореждат със съдбата на милиони. Контролът върху изразяването на мнения им е позволявал да формират благоприятно за себе си обществено мнение и така да управляват простолюдието.
Едуард Бернайс (1891-1995 г.) основателно е наричан „бащата на манипулацията“. През далечната 1928 година в САЩ се появява книгата му “Пропаганда”, първата глава на която започва така: “Съзнателната и интелигентна манипулация на организираните навици и мнения на масите е важен елемент в демократичното общество… Ние сме управлявани, умовете ни са моделирани, вкусовете ни са внушени предимно от хора, за които никога не сме чували”.
В миналото контролът над умовете на хората посредством манипулация е ставало сравнително лесно. Достатъчно е било да се следи, какво се появява в тогава съществуващите медии – печат, радио, а по-късно и телевизия. Властващите „елити“ просто са определяли техният „дневен ред“ – темите, които трябва да бъдат внушени на милиони хора и начина на интерпретация на събитията. Тези медии, които са си позволявали да се отклонят от него, сурово са били наказвани.
Но преди около 15 години света се промени – появи се Facebook, а след него и други социални мрежи. Възникна безкрайно опасна за властващите „елити“ ситуация: те не бяха в състояние да ги управляват. В тях хората не само изразяваха свободно мненията си по всякакви теми, но можеха да споделят и подлагат на съмнения решенията на властващият „елит“.
Ето защо той поведе истинска война срещу свободата на словото. На хората се внушава непрекъснато, че точно правото на изразяване на мнение е главна заплаха за „демокрацията“ и съществуващият обществен порядък. Новите драстични ограничения на свободата на словото им се представят като борба с „езика на ненавистта“, потребност да се регулира съдържанието и др.
За оправдаване на все по-ожесточаващата се цензура бе създадена и една универсална формулировка: „борба с дезинформацията“. С нея най-вече властващите „елити“ защитават мракобесието, което налагат във всяка обществена област – от образованието до отбраната. А, когато става дума за „дезинформация“ се имат предвид най-вече всички послания с източник Русия. Но с това властващите „елити“ не ограничават съдържанието й: под прицела на органите, които създават за „борба с дезинформацията“ попадат и всички, които не приемат „зелената политика“, настояват за разумни ограничения на миграцията, за намаляване на военните разходи, за прекратяване на военната помощ за свръхкорумпирания киевски режим… А също и тези, които си позволяват да определят като геноцид поведението на Израел спрямо палестинците. Същевременно се забранява да бъдат критикувани големите корпорации, най-вече тези от фармацевтичната и военната индустрия. Днешните властващи „елити“ най-ентусиазирано ги защитават – та благодарение на техните щедри комисионни докато са на власт те пълнят с милиони евро и долари банковите си сметки.
Но има проблем: днес все повече хора бягат от превърналите се в трубадури на тъпа и арогантна пропаганда традиционни медии. Средството, с което те задоволяват потребността си от информация е най-вече интернет. В социалните мрежи те търсят и намират отговори на въпроси, които най-старателно избягват да засягат, камо ли пък да коментират контролираните от олигарси и обслужващи ги властови „елити“ печат, радио, телевизия…
Ето защо сега цензурата е ориентирана най-вече към социалните мрежи. „Елитите“ на власт се стремят строго да регулират цифровата област, да въвеждат – с помощта на изкуствен интелект, на всевъзможни алгоритми, на „проверители на факти“ и др., жестоки ограничения на „неправилно мислещите“.
Пред френската медия Atlantico юристът Тибо Мерсие, съучредител на правозащитната юридическа асоциация Cercle Droit & Liberté, дава пример с Великобритания. Там всяка година над 12 000 души се арестуват за „обидни“ онлайн коментари. „Англия се смяташе за майка на общото право и бастион на свободата на изразяване. Сега тя се превръща в лаборатория за общество на морален надзор… полицията на идеите постепенно замества полицията на престъплението. Това не е просто авторитарна промяна: това е нова правна антропология, която дава приоритет на емоционалната защита на едни пред политическата свобода на други“, коментира Тибо. Според него не по-различна е ситуацията и във Франция. Страната, която обича да се представя за защитник на свободата на словото, вече също я ограничава толкова, колкото и съседна Великобритания.
А за Фабрис Епелбойн – професор в парижкият Институт за политически изследвания (Institut d’études politiques de Paris, Sciences Po), в Европа е налице авторитарна промяна, която се характеризира с упадък на основните свободи на хората. Тя се изразява най-вече в тотален контрол и управление на цифровите технологии, защото днес те вече са главното пространство, в които се изразяват тези свободи. Налице е фундаментална несъвместимост между свободното изразяване на гражданите и олигархичния режим, посочва проф. Епелбойн. Според него цензурирането се осъществява по напълно непрозрачни процедури от организации, които не са отговорни пред никого. За тази цел е създаден истински „картел за цензура“ – съставен от неправителствени организации, асоциации, политици, регулаторни органи…
За съжаление, ограниченията на свободата на словото в цифровото публично пространство само ще се задълбочават. Неадекватните вождове на Европа правят всичко по-силите си за да пречат на хората да изразяват мненията си в социалните мрежи. В края на юни т.г. на специална среща на “Евранет +” (Euranet Plus) Хена Виркунен, изпълнителен заместник-председател на ЕК, която отговаря за технологичния суверенитет, сигурност и демокрация съобщи, че активно се работи за затягане на мерките в цифровото публично пространство. За тези цел Еврокомисията вече е приела редица нормативни документи, които й позволяват да въвежда ограничения в него, като Акта за цифрови услуги, Акта за цифровите пазари, Европейския законодателен акт за свободата на медиите. Дамата съобщи и за т.нар. Европейски щит за демокрация, който трябва да бъде окончателно завършен и въведен до края на тази година. Той трябва да обедини всички сега съществуващи мерки и да осигури системен и агресивен подход срещу дезинформацията в социалните мрежи.
Преведено на нормален език това означава още по-силно „затягане на гайките“ и сурово преследване на всички онези, които си позволят да имат други гледни точки върху случващото се, различни от тези на „елитите“.
Политиката, която евровождове осъществяват е в пълно противоречие със същността на демокрацията. Тя се нуждае от различни мнения, дебати, включително и от идеи, които шокират, гневят или тревожат. В древна Гърция Сократ е изпитвал своите събеседници в дълги диалози – за да стигне до истината. Тя се ражда в спора, са твърдели древните римляни. Днес под маската на „борба с дезинформацията“ властващи „елити“ искат да ни наложат безопасен за интересите им дебат, да формират комфортен за тях дискурс. За тази цел в подготвяният „Европейски щит за демокрация“ те искат да обединят вече приети и подготвяни нови нормативни актове, изкуствен интелект, всевъзможни неправителствени организации, „проверители на факти“ и др. И да ги изпратят на война с „неправилните мисли“, които все още ги има в социалните мрежи. За властващите „елити“ точно те са несъвместими с демокрацията, защото са се превърнали в разпространители на „дезинформация“. Тях ги е страх от гласа на народа и затова искат да вземат под пълен контрол цифровото публично пространство.
През февруари т.г. американският вицепрезидент Джей ди Ванс припомни на евровождовете: „Страхувам се, че свободата на словото е в отстъпление… вярвам, че позволяването на нашите граждани да изразяват мнението си ще ги направи още по-силни… няма сигурност, ако се страхувате от гласовете, мненията и съвестта, които водят вашия собствен народ… Демокрацията почива на свещеният принцип, че гласът на народа има значение… Да вярваш в демокрацията означава да разбереш, че всеки от нашите граждани има мъдрост и има глас. И ако откажем да чуем този глас, дори и най-успешните ни битки ще постигнат много малко… Не трябва да се страхуваме от нашия народ, дори когато изразява мнения, които не съвпадат с тези на неговото ръководство.“
Появата на „Европейският щит за демокрация“ означава, че властващите „елити“ в Европа са разглеждали забавни картинки в смартфоните си си по времето, когато Джей ди Ванс е говорел. А може би просто паметта им е твърде къса.
Но дали те ще успеят да реализират мракобесните си планове за жестока цензура в цифровото публично пространство зависи и от нас – хората, които всеки ден сме и в социалните мрежи...
Няма коментари:
Публикуване на коментар