Днес тези, които чакат моите текстове, искат да им кажа какво да правим политически. Накъде отиваме? Какво следва?
И точно заради това очакване, правя този коментар неочакван. Знам, че ще има диаметрално различни отзиви и коментари на този мой текст, но това е полезно.
Какво да правим сега? Удари историческият гонг – 8 юли. Стана ясно че ТЕ са решили да ни вкарат в еврокапана и го направиха без трепване на окото. Правихме протести и те не бяха малобройни, слаби или безсмислени, както някои ги представят. Бяха истински, бях там, почувствах енергията.
И точно затова, сега виждам, разочарование и озлобление в коментарите на протестиралите. Чувстват се излъгани. Искат възмездие. Някои от тях- с тежки и заканителни думи. Виждам обаче повече пожелателно мислене в постовете, отколкото обективен анализ и идеи за политическо случване. Да излееш в интернет желанието си за народен съд, за „помитане” и „наритване” на днешната власт, сигурно е емоционално облекчение за момента, но не предлага решение.
Политиката е изкуство на възможното, казва всеки. Е кое е възможното в случая. Имаме външно решение за Еврозоната, имаме послушни управляващи, които смятат, че така действат „правилно” и мнозинство от народа, което се чувства безпомощно и измамено. Кой да разсече възела?
Ами, който има инструмент за това е в достатъчна близост до самия възел. Тоест – тези, които го заплетоха. Тези, които са в парламента, при това някои са опозиция, други крепят властта. Историята сега им дава шанс да се запишат в нея с един ход. И той е: да свалят това правителство и да приключат ерата „Борисов – Пеевски”, която уж всички искат да приключат. Но само говорят и се оплакват, без да действат реално.
Ама как ще стане, ще ме питате. Те нали се плюят, воюват помежду си и се обвиняват пред камерите непрекъснато. Макиавели е казал как и то преди стотици години. Какво от това, че се нападат пред камерите. Те са длъжни да го правят, за да се очертаят партийно. Да бранят партийния интерес, както ги обвиняват. Нали по конституция това е предпоставено? Ето го чл. 11 – „ Политическият живот се основава на принципа на политическия плурализъм” (ал. 1). Какво значи това? Значи да има различни идеи, виждани и концепции и те дори да се бият една с друга понякога. И още: „ Партиите съдействат за формиране и изразяване на политическата воля на гражданите” (чл.11, ал.3). На другите сдружения - непартийните, Конституцията забранява да правят политика. Защо тогава наричат партиите „лоши и излишни” все повече хора у нас? И то политолози, които би трябвало да познават Основния закон. Защо медии десетилетия наред набиваха това внушение – партиите са кофти, и всеки който седне в студио, подчертаваше как не е партиен човек и призоваваше „да не политизираме”. Ама то всичко е политика, сънародници мои! Когато излезеш от къщи на улицата, вече правиш политика, защото можеш да прекосиш на червено или да удариш с колата си човек и после месеци медиите да се занимават с морала и етиката на родители и деца.
Защо нападате партиите, които „изразяват политическата воля” на вас – гражданите? Защо си зачерквате така собствената политическа воля? Няма логика! Няма разум!
Но как да я проявим тази политическа воля – ТЕ си правят каквото поискат, приемат решения, които се разминават с нашето виждане, ние протестираме, но ТЕ не обръщат внимание и керванът си върви. Да, на пръв поглед е така, но защото не всичко е опитано. Какво не е?
Ами най-важното – да падне това правителство. Повечето искат точно това, но не виждат как ще стане. Недялко и колегите му, които положиха страшно много усилия за организиране и стимулиране на протестната вълна, сега предлагат да се ангажира европейския омбудсман и на база на неверни данни от нашето НСИ да се коригират решенията на факторите в ЕС, които ни одобриха за Еврозоната. Принципно правилно виждане и по него трябва да се работи. Здраво и истински! Но въпреки това, резултатът е неясен. Защото решението за нашия евроулов е на банкерската върхушка в сянка. Омбудсманите, Еврофин, ЕК и Европарламентът са мъпети в играта. Е, какво тогава може?
Може да свалим правителството си и така да покажем смяна на българската позиция. Тогава чак може да обърнат внимание на измамните данни на НСИ.
А как да го свалим? Тази опция Недялков я маркира при Сашо Диков, но не отговори на въпроса „как”. Защото трябваше да прекрачи линиите, които сам е начертал. Когато си хейтил управляващите и си ги е обвинил в тежко предателство, ти чисто политически правиш две грешки. Първо - помпиш си суетата – „Виж как им го казах” и второ – втвърдяваш ги да продължат да правят национални грешки – само защото някой ги напада, те казват „Айде бе, ти ли ще ми кажеш, ние имаме властта и ще я упражняваме както решим”. И така се правят националните катастрофи. Така са направили на 16 юни 1913 г. цар Фердинанд и ген. Савов, така са направили през 1915 г. пак Фердинанд и Радославов, така са направили на 1 март 1941 г. Филов и поддръжници, така са направили през 1946 г Димитров и поддръжници, така направиха през 1990 г Луканов, Желев и поддръжници, така направиха през 1997 г. Костов и поддръжници. Можеше ли да бъдат предотвратени тези национални катастрофи? Да, можеше, ако бяха се вслушали в гласа на здравия разум и бяха насочили свободната си воля в правилната за бъдещето на България посока. Ама коя е тя? Е, как коя – нима през 1913 г. Савов, Фердинанд и останалите властници не са разбирали, че Одринска Тракия и Беломорието от Сароския залив до Солун са по-важни стратегически от западната част на Македония, която ще загубим, но запазвайки Охрид? Разбирали са го, естествено, но са слушали вредни гласове и са насочили собствената си свободна воля неправилно. Сега щяхме да сме основна сила в Източна Европа и Гърция, и Турция щяха да ни дишат праха. Нима Филов и Ко не са разбирали, че Хитлер няма как да спечели война с цял свят и че накрая няма да ни гледат като пострадали от фюрера, а като агресори? Така и става на Парижките преговори през 1946 г. Никой не ни признава за съвоюваща страна, въпреки 30-те хиляди жертви в бой срещу Хитлерова Германия. И ако не бяха Молотов и Сталин, гърците щяха да ни отхапят земи до Асеновград, а сърбите – до Перник. СССР го прави от свой интерес, разбира се, но в случая той съвпада с нашия. Сега еврогимнастиката съвпада ли с нашия интерес? Решете това уравнение и ще минете в горния клас.
Е, заплащаме с 45 години социализъм. Но тогава пък, освен личните ограничения и свободи, бе изградена икономическа, здравна и образователна база, която иначе нямаше да се получи. Няма пълно щастие. Но има възможна по-добра опция. Изкуство на възможното, нали?
Днес масово се чува недоволство от „модела Борисов-Пеевски”. Иска се смяната му. Помня времето, когато 1,7 милиона българи поставиха на власт Бойко през 2009 г. Но това е заличено – логичен процес. Те и при бай Тошо много хора получиха възможности и кариера, но в един момент казаха : е-е, много се проточи тази власт, време е за смяна.
Сега е същото – и тези, които са харесвали Бойко преди 18 години, вече не го харесват. А Делян по начало не са го харесвали, там няма метаморфоза на отношението. Така че е логично да искат нещо друго хората. Какво да е то и кой да го направи?
Кой направи промяната на 10 ноември? Народът? Извинявайте, но тези кадри с морето хора на Цариградско шосе, дето ги вадят по тв редовно, са от юни 1990 г., не от ноември 1989 г. Превратът го направиха вътрешни хора. Винаги така става. Революциите ги правят елитите. Народът после пълни площадите и акламира. До следващата революция, разбира се...
Кой сега е елитът? Тези, които участват във властта – законодателна, изпълнителна, съдебна, президентска и медийна. Това са видовете власт днес. Кой може да свали правителството? Именно този елит, никой друг. Последният вот на недоверие показа растеж на антиправителствените гласове. От 54, те скочиха на 83. Това е сериозен скок. И всички приказки, как вотовете са безполезни, как са губене на време и дори един коментатор каза абсурдното „рушат парламентаризма”, са приказки на поръчкови и страхуващи се от смяната хора. Правителството стои много стабилно, пеят тези същите. 131 гласа твърдо, Пеевски поддържа, така могат да изкарат пълен мандат. При всички случаи няма да го изкарат, защото стабилността е привидна. Да не мислите, че Бойко вече не гледа накриво Росен Желязков. Неговото протеже, дето го е извадил от нищото, днес приема овациите и обира точките за Еврозоната. Само че утре тези точки може да се окажат черни и вината ще се хвърли именно на Росен. Делян изглежда уверен в пълния мандат, но не знае как ще се развият нещата геополитически и дали евроатлантическата вярност няма да стане тежест. Освен това, защо да не стане втора сила, та даже и първа и да претендира легитимно за властта?
БСП и ИТН? Нападат ги като предатели и продажници. Но да не мислите, че им е много драго във властта? А, да – кокала! Ама кокала може да се окаже не толкова тлъст. Сигурен съм, че вече са схванали подлите номера на Б. Б. и Д. П. И че дори от 4000 те държавни обекта, които са наредени за продан няма да се облажат достатъчно, като се знае апетита на двамата, особено единия. Хората на „Позитано” и на Слави парадоксално имат дори партийна полза да напуснат коалицията и да добавят своите 26 гласа към тези 83. Ще спасят донякъде стопяващия им се електорат. Стават 109. Двама отсъстваха на последния вот – 1 от АПС и 1 от Меч. Стават 111. Стигаме до ДБ, които са 19 и не гласуваха против „модела Пеевски”, макар че го громят на думи. С техните гласове следващият вот на недоверие ще има 130 гласа против кабинета Желязков. Те също топят електорат и могат да забавят този процес със смелия ход.
Ама ТЕ Борисов и Пеевски държат прокуратурата, съда, медиите... Както ги държат, така ще ги пуснат. Ще видите колко бързо ще се преориентират и прокурори и конпита и медии.
Чувам вече възраженията: ама то няма да стане, Слави нали го знаеш какъв е, ами тоя Зафиров, ами Атанасов, ами Змей Горянин....Да, знам ги! Но знам и че всички имат свободна воля. Така е дадено от Създателя. И когато всички се оплакват от тенденциозността и цинизма на управляващите, трябва да им отговорят с доза от същото. Може да има и полезен цинизъм, когато имаш насреща тепегьозлък. Спомнете си Макиавели!
Сега тук ще скочат вярващи християни и ще ме питат, това християнско ли е, нали и аз съм богослов. Да богослов съм по образование, но не съм монах. Светският живот не е манастир с послушание, чинопочитание и желязна субординация. Там група хора по своята свободна воля са скъсали със съблазните на света и са приели аскетизма, за да се молят за нашето спасение – за нас, безумстващите в света. Ние, навън пък можем да се борим срещу най-вредните страсти у властниците и да ги накараме да си припомнят за какво е земната власт – за служене на хората, не за потискането им.
Забравете за известно време декламациите за Русия, Украйна и евроинтеграцията! Фокусирайте се върху хилядолетната карта на България! Не е трудно! Можете!
Какво ще стане след падането на кабинета ли? Много ясно – нови избори, преди това трябва да се промени изборния кодекс така че да минимизираме фалшивия вот, да се промени закона за референдумите, за да може реално да се пита народа. Ново, различно от днешното мнозинство и правителство може да стане освен с нови хора, които неизбежно ще влязат, но и с част от старите – случвало се е в историята. Не заклеймявайте политиците завинаги, не са гранитни паметници, живи хора са, имат и синьото, и червеното хапче пред себе си винаги. И всичко това, изброеното трябва да го направи същият този елит – посоченият дотук. В негова изгода е. Ще разбере това веднага след промяната на модела. Теоретично е възможно да стане. Ще стане ли реално? Да работим всички по въпроса!
И да не забравяме никога, че Господ си знае работата.
Волен Сидеров
Няма коментари:
Публикуване на коментар