Фразата е позната като част от икономическия език на България до края на 19 век. Дори и в началото на 20 век, докато навлизаме все по -уверено в динамиката на европейската икономика, в някои малки магазинчета или дюкяни все още се използва тази проста, но много ефективна система за счетоводство.
Проста е, защото има само две колонки - едната е „взел“ (приходи), а другата е „дал“( разходи). Като помисли човек, това са най-важните действия при едно счетоводство - какви са приходите и какви са разходите. Разбира се, днешното счетоводство е безкрайно усложнено, защото държавата (дори при пазарната икономика) позволява определени отстъпки от икономическата теория (доколкото такава има). С други думи - в едни случаи може, но в други случаи не може.
Но практиката си е практика! Спомням си в ерата на демокрацията пред Илиянци работеха едни симпатични млади мъже, които седяха на малки масички и продаваха... фактури. За колко искаш? - питаха те, без да се притесняват за сумата, която ще се напише на фактурата. Какво да пишем? Казваш, каквото искаш, и „счетоводителят“ професионално го записва. Откъсва фактурата, удря печат и си получава парите. Някои от по-недозрелите търговци питаха: Ама вашата фирма законна ли е? Разбира се, не се безпокой, ние си плащаме данъците - подсмиваха се младите мъже и си намигаха. Всъщност плащането на т.нар. данъци ставаше към определени лица от общината, от службите или полицията, които се грижеха за тях. Веднъж попитах един служител от общината знае ли за тази практика. Той съвсем спокойно ми отговори, че тази практика е на границата на закона, но все пак това е бизнес и служи за натрупване на първичния капитал. Както знаеш, философски завърши той, Рокфелер е казал: „Само не ме питайте за първия милион!“. Явно беше учил икономика и това изтъркано клише беше достатъчно, за да ми обясни как ще се развива оттук нататък нашата пазарна икономика. Пазарна - може би защото беше разположена пред базара Илиянци.
Това беше преди много години. Оттогава счетоводството на пазарната икономика отбеляза нови успехи и дори премина от грубата практика във фината материя на мистерията. През последните дни в ЕП представителите на Испания (но не само те) изразиха възмущението си от предложението бюджетът за отбрана да се увеличи до 5% от БВП. С други думи - да се отделят двойно, че и повече пари, отколкото даваме сега. Мистерията идва от това, че не е ясно откъде ще дойдат парите при немного цветущото положение на европейската икономика в момента.
За разлика от другите депутати, които мълчаха, представителят на Испания обясни, че те са пресметнали тези разходи и са разбрали, че по този начин няма да останат пари за социални разходи, ще се съкратят пенсиите с 30%, ще се отменят помощите за безработица, за раждане на дете, за студентски стипендии, ще закрият половината детски градини, университети, колежи и центрове за професионално обучение в Испания. С други думи - завърши испанският депутат - вие искате да направим нещо нередно само за да угодим на президента на САЩ. Аз бих допълнил - и на големите корпорации от оръжейния бизнес.
По същото време председателят на съюза на работодателите у нас обясни, че непрекъснатото повтаряне колко ще дръпне нашата икономика, ако увеличим разходите за отбрана, е пълна глупост. Знае се (от историята), че след усилено развитие на оръжейната промишленост, остават продукти, които могат да се използват и в бита. Любителите на микровълновите печки обясняват, че ако не е била надпреварата в космическото въоръжаване, нямало да има микровълнови печки. Сигурно е така! Но никой не е пресмятал (защо ли!) колко по-бързо би се развивала икономиката на света (и на Европа), ако вместо за въоръжение тези пари бяха давани за развитие на науката и индустрията. Ясно е защо никой не иска да го пресметне. За да се повтаря вечната мантра колко е доходно да се развива оръжейната индустрия. Впрочем не съм прав - наистина е доходно. Но само за фирмите от оръжейния бизнес.
През това време ние внасяме чушки от Северна Македония, домати от Полша, круши от... Нидерландия. Не съм чул някой от правителството да се стресне по този повод или пък министърът на земеделието да каже: „Ние си поставяме за държавна цел през следващата година да получим…“ - и да съобщи някакво число, което ще ни покаже как ще се развие селското стопанство така, че да изхранва цяла Европа. В образованието вече видяхме как се отнасят към студентите в университетите и към младите лекари в болниците, в транспорта е ясно - хвалим се, колкото можем, с хеликоптерите, които ще купим през следващата година и т.н. и т.н. Оправданието е едно - няма пари в бюджета. Тази година пари няма, обясняват министрите - изненада ни предишното правителство и остави много дългове. Но догодина... догодина ще видите!
В същото време министърът на отбраната, без да се стеснява от нямането в бюджета, обяснява наляво и надясно как ще бъдат харчени парите от повишения бюджет за отбрана, без да обяснява откъде ще бъдат взети тези пари. Наистина интересен въпрос! Съвсем просто е - като нямаме пари, не трябва да харчим. В противен случай бюджетът излиза на дефицит, което е опасно за всяка мислеща за своята икономика държава. Само не и за страните от ЕС - на тях вече ще им разрешават да не смятат разходите за отбрана като разходи в бюджета. С други думи - да водят двойно счетоводство. Не съм експерт в тази област, но това много ми прилича на един текст в НК, който води до осъдителна присъда - счетоводна измама. Все едно вие да отидете в близкото районно управление и да помолите да ви дадат бележка, с която ви разрешават да карате с двеста километра от София до Бургас, защото... много бързате.
Не знам дали ЕС ще го определи като... финансова девиация, като иновативна счетоводна схема, като силен финансово-политически ход, с който се диверсифицираме от лапите на Кремъл или просто като счетоводна измама, разрешена с документ от ЕС. Все едно, както и да го определят думите, вече няма да имат значение.
Защото те ще бъдат толкова далече от разбираемото счетоводство на 19 век „Взел Кольо-дал Кольо“ (което отразява цялата динамика на икономиката и в което няма никакво място за шмекерия), колкото е Земята от съзвездието Андромеда. Всъщност, като се замисля - този тип счетоводство, в което едно правиш, а друго пишеш и смяташ, е явно ход по пътя към дигиталното бъдеще. Когато няма да има като едно време счетоводни картони, отчети на хартия, дори компютърни таблици, които всеки може да пипне, да разгледа, да си направи изводите и да ги запази за анализ. А направо в главите на управляващите ще се подава някакво число - и то ще бъде не за обсъждане, а за запаметяване. За да могат министрите да го повтарят безкрайно, докато журналистките се опитват да запишат нещо на говорим език. Откъде ще идва числото - също няма да има никакво значение, защото, както казахме, то няма да подлежи на логиката на съвременния живот. Става дума за близкото бъдеще. Фантастика! На тези хора, които не разбират подобна фантастика, ще им бъде казано, че са прости, неуки, не мислят по правилния начин или са просто врагове на демокрацията.
Но докато гледаме към небето и си представяме светлото бъдеще без дефицит в бюджета, трябва да помним, че ежедневието се състои... от приходи и разходи. С други думи: „Взел Кольо, дал Кольо“.
Проф. Любомир Халачев, Epicenter.bg
Няма коментари:
Публикуване на коментар