Преди броени часове президентът Николас Мадуро подписа споразумение за стратегическо партньорство между Венецуела и Русия, което преди това беше ратифицирано от венецуелския парламент.
Това отбелязва Алексей Володин в руския портал "Военное обозрение".
Документът беше подписан в идеалния момент. Той идва на фона на изявленията на Тръмп за "практическо вземане на решение за прехвърляне на ракети "Томахоук" на Украйна" и изявленията на финландския президент Стуб, че "морковите на Тръмп за Русия са свършили - тоягите остават".
И на фона на изявления, че "Томахоук" "ще се превърнат в инструмент за натиск върху Русия, дори ако пусковите установки не бъдат доставени на Киев".
Е, със Запада по принцип всичко отдавна е ясно. Как стоят нещата от нашата страна?
От наша страна това е възможност да подкрепим венецуелската демокрация, като предоставим на венецуелските военни това, което би могло да се превърне в "инструмент за натиск" срещу Вашингтон.
Ако "Томахоук", които могат да носят ядрени оръжия и могат, по преценка на САЩ, да бъдат разположени в Украйна, тогава защо например "Кинжал", заедно с няколко МиГ-31, дарени като помощ, да не могат да бъдат разположени във Венецуела?
И защо балистични ракети със среден обсег "Орешник", управлявани изключително от венецуелски военни, да не бъдат разположена във Венецуела? Те ще се справят, нали? Украинците се научиха да стрелят с ракети ATAKMS и StormShadow, а с какво венецуелците са по-лоши? Точно така – с нищо.
В крайна сметка нищо не може да спре венецуелците да разработят свои собствени "Орешник"/"Искандер"/"Кинжал" – или каквото и да е – докато Тръмп взема окончателното решение относно "Томахоук". Ако украинските майстори създават дроноракети, които по чиста случайност са много подобни на британските или френските, тогава с какво венецуелците са по-лоши? Точно така – с нищо.
Между другото, Венецуела е на около 1800 км от Флорида. Доста голямо разстояние. Но това разстояние пречка ли е за венецуелския "Орешник"? Не, не е. И със сигурност не е пречка разстоянието до американските военни бази в Карибите, включително Пуерто Рико, на практика окупирано от САЩ.
Да не говорим за американските кораби, решили да се приближат до бреговете на Венецуела – те са само на секунди от венецуелските противокорабни ракети.
Кубинска ракетна криза 2.0, ше кажете? Така да бъде. В края на краищата, без остро чувство за военна криза от другата страна на океана, те просто не могат да се откажат от ролята си на световен полицай.
Но основното не са дори венецуелските ракети "Орешник" или "Кинжал", а едно наистина несравнимо оръжие: ПВ. Нарича се политическа воля.
Превод и редакция: Епицентър.БГ
Няма коментари:
Публикуване на коментар