Тези дни около 10 ноември се нагледахме и наслушахме на мнения за 36-те години „преход“. То спомени, то носталгия, то светли бъднини.
За капак случайно се и засякох и с един приятел, привърженик на историята, та и с него спорихме – много ли са 36 години в историята или са мимолетен миг? Да видим.
Наполеон Бонапарт идва на власт с военен преврат на 9 ноември 1799 г. (жалко, че не е бил на 10-ти, белким да има с какво да баламосваме французите, че сме си близки). Цялата му история на значима фигура, в която той става генерал (1796 г.), после пръв консул, после император, превзема огромни територии в Европа и води 12 войни, включително и такива, които губи, трае точно 19 години. От тези 19 години той управлява 16. Всичко, което е постигнал и изгубил, се побира в рамките на 16 години. Е, хубаво, ще кажат скептиците, ама това е геният на Наполеон и твърдостта на старите французи.
Или прочутият Дубай – едно от съвременните чудеса на света, където толкова много българи си мислят, че „крият“ парите си напоследък („крият“ е шега, не си мислете, че ЦРУ не знае всичко за банките там и американците си затварят очите, засега), започва своето бурно развитие едва през 1969 г. Тогава започват да идват първите приходи от петрол (той е открит там през 1966 г.). Преди това емирството и столицата му са скромно място за добив на перли, риболов и търговия. За сравнение, към 1966 г. Варна и Бургас са доста по-развити и благоустроени градове от Дубай. Знам, приказките че имат петрол, но не е само до петрол. Пък и горе-долу тогава започва и строежа на „Нефтохим“ до Бургас, както се казва, нефт в Бургас не сме имали, но бензин и дизел – в изобилие. А и други страни също имат петрол. Приходите от петрол и газ в Дубай са 20 пъти по-малки от тези на Абу Даби и въпреки това, благодарение на супер успешните инвестиции, много ум и работа, днес Дубай е това, което е. Е, да, имат и читави шейхове, от 300 години един род ги управлява – Ал Мактум.
При нашите стари съюзници – германците – цялата история на Третия райх трае само 12 години. Цялата! Тоест, нашите 36 години са три пъти повече от цялата епоха на Третия райх. От възхода му, през кървавата Втора световна война (6 години), до ужасния му крах. Само 12 години. Възстановяването и превръщането на Западна Германия в икономическа суперсила отнема едва 17 години. От изорана до дъно от бомби страна до цветуща държава минават само 17 години. През 50-те години на 20 век германската икономика расте с 8% на година, през 60-те с по 5%. Е, хубаво де, ще споменат скептиците, ама това са германците, все пак.
Добре, ако пък погледнем към Азия, без да задълбаваме, Сингапур се ражда като град-държава едва през 1965 г. Откъснат от близката му Малайзия, това е едно заблатено място, което за 10 години се превръща в топ магнит за инвестиции. През 1965 година Сингапур е далеч по-неразвит от България в този период. Цялата заслуга ляга на труда и дисциплината на сингапурците и на умелото ръководство на техния водач – Ли Куан Ю.
Но дори и в пълната с кусури България имаме подобен пример. От края на Втората световна война до пуска на Първия блок на АЕЦ „Козлодуй“, минават точно 29 години. Турция още няма действаща атомна централа, а ние сме имали още през 1974 година. Цялото й строителство отнема 4 години. Първата копка е на 14 октомври 1969, като реално мащабното строителство започва от април 1970, а пускът на първи блок е през 1974 г. Е, хубаво де, ама това е по времето на тоталитаризма. 100 000 души работят ден и нощ, без мрънкане. Сега било друго. Да, друго е: аз като гледам строежа на „новите мощности“ в АЕЦ „Козлодуй“, то за 4 години не могат да се оправят само с документите.
И още един пример от България, който да не е свързан с „тоталитаризма“. От възкръсването на Третата българка държава до Балканската освободителна война през 1912 г., има само 33 години. За 33 години се полагат основите на една сравнително уредена европейска страна, с прилични градове, възпитан е един трудолюбив, смел и дисциплиниран народ. На базата на това страната изгражда половин милионна изключително боеспособна армия, която помита войските на огромната Османска империя през 1912 г., а после мобилизира над 1 милион мъже, които храбро и успешно воюват през Първата световна война с велики сили като Франция, Англия, Русия (все империи), с Италия и с нашите корави балкански съперници – сърбите, гърците и румънците. Точно българските войници сломяват отбраната на Сърбия и Румъния и то в рамките на два месеца.
И като погледнем пак към нашите 36 години „преход“, какво постигнахме чисто исторически, какви са ни реалните постижения? Да, ние не сме французи, германци, китайци или „дубайци“. Но има и друго. Днес всеки българин има телефон, има банани навсякъде и по-всяко време на годината, имаме големи цветни телевизори, които даже са плоски, а поне половината българи почиват на море или в Гърция, или Турция. Но това ли ще остане в историята? Какво ще пише в учебниците по история, че сме постигнали като общество и държава? Че сме станали членове на НАТО и ЕС? Че имаме банани? Ами да, ето, един вид България наистина се превърна в бананова държава – всички имаме банани.
С това ли ще се похвалим на идните поколения? Какви са ни реалните достижения като общество? Какво голямо нещо постигнахме? Че след 36 години почти всеки българин има мобилен телефон и плосък телевизор? И, че имаме 4 милиона и 700 хиляди профила във Фейсбук? Че всички сме гледали „Ергенът“? Както казваше великанът проф. Юлиан Вучков, имаме много за размисли и страсти. Сигурно и Аспарух има своята вина – ни на петрол попаднахме, ни на читави „шейхове“ случихме, особено през последните 36 години.
Филип Антонов, Afera.bg
Няма коментари:
Публикуване на коментар