Миналата седмица, изненадващо за мнозина, парламентът създаде временна комисия за разследване на дейността на Джордж Сорос и Александър Сорос, както и техните фондации на територията на България.
Предложението беше внесено от партията на Делян Пеевски - “ДПС-Ново начало”.
Макар че от почти година те се опитваха да създадат такава комисия, а до момента не успяваха да съберат нужното мнозинство в подкрепа, изведнъж 12 депутати от ПП/ДБ, от които най-вече се очакваше да дадат отпор, отсъстваха от залата.
Разбира се, това решение на парламента, веднага предизвика остри ответни реакции. В позиция на Института „Отворено общество - София“ се заявява, че това е „опит за стигматизиране на гражданското участие в обществения живот“. БХК се включиха, вайкайки се, че гражданските организации се използват като боксова круша и дейността им се ограничава.
Никоя от организациите, свързани със Сорос, не е забранена на територията на България, нито е уличавана в корупция, допълват от НПО-тата. Безспорно, това е така. Но ако някой не знае какви са начините, достатъчно е да отвори преобладаващата част от медиите у нас, а най-отдолу да прочете, че съдържанието им достига до нас, и благодарение на това или онова НПО.
„Отворено общество“ от години провеждат различни изследвания, тясно свързани са с редица съдии и техни организации (не само у нас), финансират ги и често попадат в конфликт на интереси, въпреки че у нас не се дава гласност на това. До подобно становище е стигнал през 2020 г. „Европейският център за право и правосъдие“, клон на фондацията Американски център за право и правосъдие (American Center for Law & Justice). Тогава, проучването установява, че от 100-те съдии, които са работили към Европейския съд по правата на човека в периода 2009-2019 г., почти една четвърт имат връзки с фондацията на Джордж Сорос „Отворено общество“ или с НПО като Amnesty International и други, които се финансират от нея. Някои организации получават толкова голяма част от бюджета си от Сорос, че на практика са изцяло дъщерни дружества на фондацията му.
Скандално е и заключението, че в 88 случая съдиите са решавали дела, заведени от НПО-та, за които преди са работили, но не са декларирали конфликти на интереси, нито са се оттеглили. Заключението е очевидно - върховният орган за правата на човека в Европа, а именно ЕСПЧ, всъщност не е независим, а е част от една пирамида, на върха на която седи Джордж Сорос.
Споменати са и Балканите, като е посочено, че именно Сорос и НПО-тата, които финансира, контролират „индустрията“ (точно тази дума е употребена) за правата на човека на Балканите. С милиардите си той моделира процесите, като в отплата въпросните държави назначават съдии, спонсорирани от него, в ЕСПЧ. Докладът установява и че общите разходи на Фондация „Отворено общество“ в Европа, са 90 милиона долара годишно, многократно надвишавайки годишния бюджет на Европейския съд по правата на човека - 70 милиона долара
Не по-малко е скандално следващото заключение - няма изискване хората, назначени да бъдат съдии в ЕСПЧ, да имат съдебен опит. Половината в онзи период просто са работили за Сорос или за някоя от неговите организации... И това не са конспирации, а просто факти.
Именно в част от периода от изследването, тясно свързаният със Сорос и мрежата му от НПО-та, адвокат Йонко Грозев, стана съдия в Европейския съд по правата на човека. Въпреки че трима членове на българската комисия за подбор бяха негови колеги в неправителствена организация, въпреки липсата му на опит като магистрат, въпреки че кариерата му беше белязана като адвокат в НПО-та, близки до или финансирани от Джордж Сорос.
Да не забравяме и други зависими от финансите на Сорос. Настоящият съдия от Наказателната колегия на Върховния касационен съд (ВКС) Калин Калпакчиев и представител на институцията в номинационната комисия, която ще оценява кандидатите за членове на Комисията за противодействие на корупцията (КПК), бивш съдия от Софийския апелативен съд и бивш председател на Съюза на съдиите в България (ССБ), освободи през 2019 (предсрочно) касапинът Джок Полфрийман, който беше осъден на 20 години затвор заради убийството на Андрей Монов в София. В явен конфликт на интереси - вземайки предвид положителна характеристика на осъдения от страна на председателя на БХК Красимир Кънев, макар самият Калпакчиев да е получавал награди от тях, а самото НПО често да е организирало семинари за съдии и следователи. Общ им е и един от донорите им, вече споменатото „Отворено общество“. Пореден конфликт на интереси.
Проблемът е, че такава комисия е ужасно закъсняла. Над 30 години, различни НПО-та, финансирани от Сорос и негови организации, действат у нас, умело моделирайки общественото мнение чрез финансираните от тях медии, фондации, адвокати, съдии, политици. За толкова дълъг период е изградена отлично смазана машина, която една комисия няма нито силата, нито възможността да спре.
Доста по-вероятно е това действие у нас, с оглед на последните събития в САЩ, да е по-скоро опит да се влезе в актуалния наратив. Нека припомним, че в края на септември президентът Доналд Тръмп предупреди, че редица от градовете, управлявани от демократите, са се превърнали в „много опасни места“, а „много от метежниците са платени от Сорос или други хора“. Това се случи две седмици, след като вицепрезидентът Джей Ди Ванс заяви, че Фондациите „Отворено общество“ са сред „агитаторите“, които са отговорни за протестите срещу служители на имиграционните и митническите власти (ICE). По-рано през годината, отново Тръмп, призова Сорос и сина му Алекс Сорос да се изправят пред обвинения в изнудване и корупция за предполагаемо финансиране на „насилствени протести“ в САЩ, а още преди него, Илън Мъск заяви, че Сорос е отговорен за протести, насочени срещу Tesla.
В тази връзка, действията на Пеевски са по-скоро умел ход, част от опитите му за отмяна на санкциите „Магнитски“. Разбира се, дали подобно нещо, случващо се у нас, въобще би било отразено в САЩ, още повече да предизвика желаната реакция, е доста спорно.
Това, обаче, по никакъв начин не отменя факта, че вече над 30 години, организациите, финансирани от Сорос, моделират умело общественото мнение, спонсорират (в името на демокрацията, разбира се) медии и политици, налагат своите позиции. Безспорно е, че финансирането на проекти, лица, други организации, не е незаконно. Колко е морално, с оглед на целите, е отделен въпрос.
Интересен момент е и реакцията на лидера на ГЕРБ Бойко Борисов, който - изненадващо за мнозина, се обяви срещу комисията за разследване на дейността на Сорос. Изказването му, че лично се познавал със Сорос и го подкрепял, както и гласуването на депутатите му, които също бяха против (27 „против“, 34 „въздържали се“), предизвика разнопосочни мнения.
Тепърва предстои да видим развитието на тази тема, а въпреки че каквото и да е заключение на парламентарна комисия, трудно ще промени наложената през годините парадигма, самият факт, че все по-често се говори за фондациите и лицата, финансирани през годините от Сорос, които се отплащат с лобиране, прилагане на определени политики и моделиране на общественото мнение, дава надежда, че в бъдеще може да се очаква пренареждане на тестето.
Виктория Георгиева, "Труд"
Няма коментари:
Публикуване на коментар