След сериозни протести правителството оттегли проектобюджета. Хората не искат данък дивидент да бъде вдиган от 5 на 10%.
Разбираемо - как така ще пипаме доходите на богатите? В повечето държави от ЕС данъкът върху дивидента е 15–25%, но ние тук имаме особено нежно отношение към капитала. Почти интимно.
Българите обаче нямат нищо против ДДС върху хляба и лекарствата да си стои на стабилните 20%. Защо не? В крайна сметка в много държави от ЕС хлябът се облага с намалени ставки (6%, 7%, 9%, 10%), а лекарствата - с още по-ниски (0%, 4%, 5%, 6%, 9%). Но това е там - при другите. А ние тук държим на традициите. Особено на традицията първо да се облага най-бедният.
И е напълно логично управляващите да не вдигат данък дивидент, от който щяха да дойдат едни скромни 170 млн. евро, а вместо това да повишат ДДС с 2%. Така поне ударът пада там, където е сигурно - върху милионите хора, които нямат време за протести, защото работят, за да си платят именно този ДДС.
Народ, който се възмущава, че вдигат данъците на богатите, но не трепва, когато оставят ненормално високите данъци върху основните стоки за бедните, е симпатичен, очарователен - по детски чист, като герой на Йовков: наивен, добродушен, искрен, неподозиращ измама и готов да вярва в доброто, дори когато светът около него го използва.
А българските управляващи са интелигентни хора - и под възглавниците си пазят мъдростта на френския сатирик Алфонс Але (1854–1905): „Търсете парите там, където те са – при бедните! Вярно е, бедните нямат много пари, но самите те са много!“
Няма коментари:
Публикуване на коментар