Стефановден е!

В християнската традиция свети Стефан е символ на вяра, смелост, милосърдие и саможертва 

 

На третия ден след Рождество Христово, православната църква почита Стефановден.

От времето на Апостол Павел насам всички наричат Свети Стефан пръв мъченик, защото е първият мъченик за християнската вяра.

Свети Стефан е живял през I век и е един от първите седем дякони, ръкоположени от апостолите, за да помагат на бедните и нуждаещите се. Той открито проповядвал християнството, което предизвикало гнева на религиозните водачи. Заради вярата си бил осъден и убит с камъни, превръщайки се в първия християнски мъченик.

В християнската традиция свети Стефан е символ на вяра, смелост, милосърдие и саможертва. Поставянето на празника непосредствено след Рождество Христово напомня, че радостта от раждането на Христос е неразривно свързана с изпитанията и жертвите на вярата. 

Традиции на празника

В българската народна традиция Стефановден се смята за ден на завършека и прехода - с него символично се „затваря" старата година и се прави равносметка за изминалото време.

Една от най-важните традиции е именният ден. На този ден празнуват всички, които носят имена като Стефан, Стефка, Стоян, Станимир, Венцислав, Венета и техните производни. Името Стефан идва от гръцката дума „стефанос" - венец, корона, и символизира чест и победа.

Празничната трапеза обикновено е богата, тъй като все още продължават коледните дни. На масата често присъстват месни ястия (свинско, пиле), баница, варено жито, хляб или погача.

В някои региони стопанинът обхожда къщата и двора с хляб и благословия за здраве и плодородие през новата година. 

Народни вярвания и обичаи

В народните представи свети Стефан е „младият светия", който носи новото начало. Смятало се е, че както мине Стефановден, такава ще бъде и идващата година. Затова хората се стараели денят да мине в мир, съгласие и веселие.

В някои краища на България се е вярвало, че ако на Стефановден в дома има гости и смях, къщата ще бъде пълна с благоденствие през цялата година. 

Забрани на Стефановден

Както при много големи празници, и на Стефановден съществуват определени забрани, които хората са спазвали строго:

Не се работи тежка домашна и земеделска работа, за да не се "заключи късметът".

Не се шие, плете и пере, защото се вярвало, че това може да донесе болести.

Не се дава нищо назаем - пари, храна или вещи, за да не "излезе берекетът от къщата".

Не се кара и не се изричат лоши думи - смятало се е, че това ще предопредели цялата година.