И така... Евтимов (вече бившият директор на 138-о училище в София - бел. ред.) е уволнен и остава в следствието, след което следва обвинение...
Щастлива ли съм? Злорада ли съм? Отмъстителна?
Не. Безкрайно изтощена и тъжна. Защото няма да го съдят за главното - съсипаните съдби на учителите. Съсипаното училище, което няма как да бъде възстановено, ако не стане някакво чудо и пак ще отнеме десет години поне да се съвземе от всички щети на изчезналите кадри, убитите методики, съсипаната репутация.
Защото няма никой да го съди за убитите мечти и надежди на семействата, които са се борили децата им да влязат в училището. Защото същите тези деца няма да могат повече да погледнат с доверие нито един учител, нито един ръководител в целия си живот, знаейки, че онзи, на когото е поверена тяхната безопасност, е бил чудовището, което ги е следило и дебнело да навреди. Загубата на вяра в институцията води до загуба на мотивация и пълно неглижиране на образованието, което вече просто няма да им е ценно.
Това са 1400 деца. С 2 800 родители. С 5 600 баби и дядовци. Погубени надежди, погубено бъдеще, което ще се възстановява бавно, трудно, със зверски усилия. И за това няма да има издадена присъда и няма наказание, което да удовлетвори пострадалите.
В моя случай - влошено здраве и пълна загуба на мотивация за преподаване. Аз повече просто не мога да преподавам. Поне не в обозримо бъдеще. А това кой ще ми върне? А кой ще компенсира липсата на транслация на всичко натрупано към младите? Същото важи за всичките останали мои чудесни над 40 колеги.
Какъв трябва да е новият директор, за да успее да се справи с този батак и погром и да възсъздаде поне подобие на това, което направихме ние? Не знам, но от сърце му желая успех. В името на децата.
А аз все пак за пръв път ще легна спокойна след почти две години адски терор. Защото знам, че децата са избавени от това чудовище завинаги! Надявам се и от всичките му разсейки, които докара на различни постове в училището.
Александър Евтимов
Няма коментари:
Публикуване на коментар