През изтеклата седмица в дипломацията по украинския конфликт се случиха неща, които няма как да бъдат подминати без съответното внимание.
Най-напред ведомството на улица „Александър Жендов“ №1 зае позиция, от която ние, българите, няма да се срамуваме. Страната ни се включи в групата на Белгия, Италия и Малта, които се опълчват срещу решението на Еврокомисията за незаконната конфискация или кражба на всички руски активи в Европа, за да продължи въоръжаването и издръжката на Украйна срещу Русия. С руски пари срещу Русия до стратегическото й поражение, включително до нейния разпад по подобие на съветската й предшественичка. Допускам, че в главите на повечето евролидери подобен злосъседски сатанизъм е възприет като перфектната хрумка на сложно геополитическо уравнение.
Но там е работата, че освен незаконна, хрумката е и опасна. Защото ответният руски удар може да бъде катастрофален не само за Белгия, която държи повечето руски активи, но и за цялостната европейска финансова система, както предупреждават трезвите умове в някои европейски столици.
Свещено право е държавните активи в чужди депозитари да не се пипат в никакъв случай, но след като Еврокомисията планира да го направи, утре Китай, арабските държави или страни от Глобалния юг ще си изтеглят депозитите, защото ще решат, че Европа не е сигурно място за парите им. Питам се как може в Брюксел да ни управляват толкова късогледи лидери?!
Да, четирите страни подкрепят Украйна, не възразяват и срещу замразяването на руските активи, поне докато трае войната, но са против конфискацията и използването им за въоръжаването на Украйна. Те, разбира се, изпадат в противоречие, защото не отхвърлят замразяването, но все пак искат да минимизират възможните щети и се обявяват срещу конфискацията - избират по-малкото зло. Отделно, че искат да се спазва международното право. И предлагат на Еврокомисията да осигури пари за Украйна чрез общ заем или междинни решения, но не и чрез кражба. В рамките на противоречието те избират по-справедливия подход. Очаква се към тях да се присъединят Унгария, Словакия и Чехия.
Там е работата обаче, че на заседанието на Европейския съвет на 18-19 декември те ще бъдат в малцинство, така че се очаква пъкленият план на ЕК да бъде приет. Но това, че „четворката“ тръгна и не се отказва от една привидно губеща позиция, само подчертава принципния й подход, справедливостта и моралната сила на позицията й.
Страната ни открай време не се слави с бунтарска дипломация, дори в епохата на демокрацията, а ето, че сега застава срещу началника. Вярно, не сама, но все пак срещу институциите, които дирижират Стария континент. Съгласете се, че това е похвално, макар да се съмняваме, че ще стане традиция.
Проблемът с руските активи има и друг аспект с друг участник. Ако довчера дипломацията по уреждането на украинския конфликт бе трасирана от сблъсъка Запада-Русия, вече се появява нов сблъсък - САЩ срещу Европа. САЩ също искат да задействат руските активи, но първо - със съгласието на Москва, и второ - заедно с нея да финансират възстановяването на Украйна. Тоест, подходът на САЩ се цели отвъд края на войната и постигането на мир. И позицията на „четворката“ е по-близо до тази на Вашингтон. Докато ЕК е насъскана да финансира както въоръжаването, така и бюджета на Киев, но не отвъд, а за да продължава войната срещу Русия. Така че ЕС и тук е на погрешната страна. Просто не е истина как се е изродил от миролюбец във войнолюбец.
Юри Михалков, "Дума"
Няма коментари:
Публикуване на коментар