Старият световен ред вече от криза премина в разпад. Онова, с което доскоро Европа надменно се перчеше - „ред, основан на правила“, днес е конструкция от празни думи, кухи институции и ритуали, зад които липсва реална управляемост. Правилата се цитират, когато са удобни, и се нарушават, когато е изгодно. Ценностите се превърнаха в декор. Политиката пак се движи от сила, залагаща на оръжия, ресурси, капитали и страхове.
Срещата в Давос внесе допълнителна яснота за тази груба действителност. Там не се роди нов консенсус, но бяха демонстрирани безцеремонна словесна агресия и паника. От елити, които усещат край на рутинен доскоро модел, но не търсят решения, а със свити сърца печелят време. Свят в междинна фаза - шумен, конфликтен, опасно скандален. В който старото вече не работи, а новото още не е оформено.
В такива периоди напрежението не се разрежда чрез дипломация и договори, а се тества чрез сблъсъци и импровизации. В този пейзаж Доналд Тръмп не е аномалия, а симптом. Той не разрушава реда, просто говори и действа предвид обстоятелството, че редът е в развалини. За някои е удобно е да го описват като импулсивен, непредсказуем или дори луд. Обяснения от злоба, невежество или от интелектуална ленивост.
Истината за мнозина вероятно е неприятна. Той се държи така, защото може, защото умее и преди всичко защото обстоятелствата го принуждават. Човек вижда това, което знае и прави добре. Тръмп е правил няколко вида бизнес, много опитен е в шоубизнеса, запознат е с аксиомата „няма лоша реклама“. От месец името му присъства в близо 80% от политическите материали в световните медии.
Ефект без исторически прецедент. В свят, удавен в информация, вниманието е дефицитен ресурс. Скандалът не е срив на самоконтрола, а начин за направляване на дневния ред. Спектаклите му се основават върху класическа логика. Макиавели в „Принцът“ съветва Владетеля понякога да изглежда ирационален, дори безразсъден, за да държи противниците си в постоянна несигурност.
Тръмп го прилага като че ли инстинктивно. Страхът и объркването често са по-ефективни от аргументите. Към това много често добавя и наполеоновската максима: „Първо влизай в битката, после действай според развоя ù, иначе все няма да си готов да побеждаваш“. В условията на разпаднал се ред и масово объркване чакането на „идеалния момент“ е форма на капитулация.
Тази логика личи и в инициативата за т. нар. „Съвет за мир“, рекламирана като пробив към примирие в Газа. Мирът не е цел, а лост. Това не е мир, изработен чрез баланс между страните, а рамка, написана във Вашингтон. С предварително заложени правила, висока входна цена и дневен ред в остър конфликт с очакванията на Израел.
„Мирът“ се оформя като инструмент за контрол, инвестиции и геополитическо пренареждане. Така може да привлече по-широко участие, но пък влиянието на Тел Авив ерозира и сигурно ще организира съпротива. Но това е днес доктрината Донро: крачка-две-три устремно напред, после една-две назад, може и три, докато не се постигне напредък.
Нарича се тръмпизъм. Не е идеология, а стратегия за оцеляване. Или Дълга геополитическа игра, отличаваща великите сили. MAGA следва да се разбира така: САЩ на всяка цена да запазят статута си на свръхсила, макар и временно в умален, отбранителен вариант.
За целта да се изградят като военна и икономическа крепост; да стискат здраво всичко, което държат - двете Америки, Тихоокеанския регион и зависимите части от Европа; да ограничат разхищението на ресурси в „универсални мисии“ и да преминат в активна идеологическа и икономическа отбрана. Стратегия на изчакване и прегрупиране - подготовка за следващо прилагане на доктрина тип „Монро“.
Историята придава на този модел плът. САЩ започват като тринадесет колонии и се разширяват чрез войни. Половината територия на предишното Мексико днес е една трета от територията на САЩ. По-често е ставало чрез покупки и чрез договори, които при възможност не са спазвани. С индианските племена са подписани над 370 договора за земи и контрол, от които май не е изпълнен нито един.
Не произнасяме морални присъди, предлагаме исторически факти. Държавите би трябвало да съхраняват стратегически характер, народите да имат историческа памет. Тръмпизмът не е отклонение, а връщане към изходния код на американската държавност. Това е тяхното. Прагматизъм без сантимент и морал, подчинен на оцеляването.
Затова е опасна илюзията в Евросъюза и другаде, че с оттеглянето на Тръмп този модел ще изчезне. Напротив. Тръмп е на 79, но тръмпизмът ще го надживее. След него може да не дойдат по-шумни персони, а доста по-тихи. Не шоумени или бизнес магнати ще повика Времето, а технократи със същите цели, но с повече дисциплина и по-малко думи.
Ако се мисли в категориите на доктрината Монро от XIX век, сегашното поведение на Белия дом е разбираемо напълно, в категорията на „Донро“ обаче - не е. Значи Напред към миналото! Пътьом се дава урок и на Русия как трябва да се държи с неблагодарната и лицемерна Европа. Тhe Wall Street Journal: „Путин ликува, Русия триумфално наблюдава, как Алиансът се разкъсва от проблемите си“. Падащия блъсни в гърба!
А задморски територии има не само Дания, може и тях да хареса чичо Сам. Ами ако утре Москва удари по масата и поиска да се спазват Хелзинкските споразумения от 1980 г., където е записано, че границите в Европа са нерушими? Ето защо днес се налага пълен отказ от всички споразумения след ВСВ, включително и наложеното именно от Вашингтон либерално международно право, също ООН и много други организации.
Ако Тръмп е чук, който троши витрини, наследниците му ще са архитекти, които ще пренареждат сградата отвътре. Той ще си отиде с края на мандата или по-рано, генетично заложен в американската държавност, методът ще се запази и обновява. Кризата днес обаче е много сериозна, защото е системна, а отсреща имат противници с много по-дълбок имперски генезис.
Канадския премиер Марк Карни отиде в Китай, за да демонстрира остър геополитически завой и се дистанцира от огромната си зависимост от САЩ. Поднебесната е крайно опасна за Щатите с това, че създава напълно реални алтернативи за други страни. Канада заяви готовност за стратегическо партньорство, за културна размяна, за технологии и разширяване на търговията.
А който продължи да говори за ценности, докато светът вече преговаря за интереси, рискува да плати цената първи. Обединена Европа не е в интерес нито на Вашингтон, нито на Москва, нито вече и на европейците. Тръмп хитро иска да продаде Украйна на Русия, но Путин ще я прибере и без него. И изглежда като велика сила ще настоява и за своя периферия. Значи за части от ЕС, от НАТО. Ето защо се налага допълнително унижение на Европа от страна на Вашингтон - сделки!
За България този процес не е абстракция. Малките държави страдат най-много не от сблъсъка на големите, а от собствените си заблуди. В свят, в който договорите са условни, а лоялността е разход, разчитането на „братя по оръжие“ или „лоялни съюзници“ е политическа наивност. И Новият ред няма да пита кой е бил прав, а кой е бил подготвен.
Д-р Илия Илиев, "Труд"
Няма коментари:
Публикуване на коментар