1. Преди всичко началото на годината ще се запомни с отвличането на Мадуро. Разбира се, това е акт на наглост и мерзост или изразявайки се красиво - вселенска катастрофа в сферата на международните отношения.
И днес има само два сценария: или САЩ тихичко освобождават отвлечения венецуелски президент под благовиден претекст (вероятността за това е минимална), или той се превръща в новия латиноамерикански Мандела (най-вероятно). Тогава името му ще бъде вписано в аналите на южноамериканската история редом с Боливар, Миранда и Чавес.
И дори ако Тръмп, от инат, не помилва Мадуро след известно време, Ванс или друг негов наследник вероятно ще го направи под обществен натиск.
Да, петролът е ключов фактор тук. Но дори и с него нещата няма да са лесни. Ами ако сегашните венецуелски власти не желаят да го делят с американците в дългосрочен план? Значи, Тръмп действително ще започне сухопътна операция? Тук обаче без Конгреса няма как да се мине – и тя ще бъде далеч по-кървава от наглото отвличане на Мадуро. А Сенатът току-що сложи примка около Тръмп, ограничавайки милитаристическото му безумие. И наистина ли настоящата администрация има нужда от това? Съмнително.
И още нещо. Посочих това веднага след устроеното от пиндосите (янките - бел. ред.) вещерско сборище: след такова американските елити – както републикански, така и демократически – трябва завинаги да си напъхат дългите езици в рахитичните си задници.
И просто да признаят легитимността на действията на Русия по време на СВО.
2. Санкциите срещу Русия, обявени от Тръмп и които той „се надява да не използва“.
Всичко тук е ясно и няма никакви илюзии. Политиката на санкции на САЩ ще продължи, каквото и да се случи. Русия ще бъде притискана към такива компромиси по отношение на гаранциите за сигурност и териториите, които са абсолютно неприемливи за нас. И тогава главатарят на Белия дом „принудително“ ще ги въведе по закона на стария, дегенерирал русофоб Греъм. Неприятно. Нищо ново. Но ще издържим и този път.
3. Историята с танкера от т.нар. сенчест флот.
Очевидно е, защо той бе поставен под „временния флаг“ на Русия: под заплаха от залавяне, той търсеше защита от незаконните американски санкции.
Но избраният метод не беше напълно адекватен. Да, случилото се е явно нарушение на Конвенцията на ООН по морско право от 1982 г. Но си струва да се напомни, че Съединените щати не са я ратифицирали. В този контекст издаването на временно разрешение за плаване под флага на нашата страната на кораб, който, макар и незаконно е преследван от основния ни геополитически противник, намиращ се в нестабилно състояние, е стъпка с предвидими последици.
Което, разбира се, не омаловажава неоспоримия факт, че действията на наглите американци представляват престъпно превземане на граждански кораб. И отговорът на него не трябва да бъде в рамките на Конвенцията по морско право. Освен това, както отбеляза един водещ юрист, той изобщо не се нуждае от international law (международно право - бел.ред.).
Във всеки случай, трябва да се отчете, че настоящите международни отношения са се превърнали в истинска психиатрична болница от началото на годината. И ние трябва да действаме подобаващо: има твърде много буйни хора наоколо. Имайки предвид обаче, че такива болни никога не се успокояват от напътствията на любезните психиатри. Само от санитари с огромни юмруци и флегматични лица. Защото за опасните психари е необходима или усмирителна риза, или животоспасяваща инжекция с халоперидол. Точно както снощи в западната част на бандеровската Окраина.
Дмитрий Медведев, заместник-председател на Съвет за сигурност на Русия
Превод и редакция: Realzoom.org
Няма коментари:
Публикуване на коментар