Румен Радев не си тръгна, защото е морален. Той си тръгна, защото престана да му е изгодно да остава!
Докато президентството му осигуряваше влияние, контрол и удобната поза на "надпартиен коректив", той говореше за ценности и морал. В момента, в който тази роля започна да се пропуква и сметката да излиза на червено, избра бягството и смени сцената. Бягство, в името на личния му интерес и изгода!
Паралелно с това се задейства добре познатият спектакъл. Социолози, политолози и обслужващи журналисти се хвърлиха да лъскат образа му, внушавайки, че Радев щял "да помете всичко", че бил "естественият лидер", че народът го чакал!?
Това не е анализ - това е реклама! Политически маркетинг, поднесен като експертиза, с графики, студиа и самодоволни въздишки.
Механизмът е стар и изтъркан. Първо - удобни или анонимни социологически "сондажи", в които Радев винаги е първи, без партия, без програма, без екип. После - експертно ехо - едни и същи анализатори, въртящи се по всички телевизии, повтарят едни и същи тези. Накрая - емоционалното внушение, че "народът го иска", без народът изобщо да е питан! И целият този спектакъл, с логистичната подкрепа на армия от тролове, умело насочващи обществените нагласи в "правилната" посока, чрез вълни от "подкрепящи" лайкове и коментари в социалните мрежи.
Истината е далеч по-прозаична. Радев не помита - той рециклира. Зад него не стои нова енергия или визия, а същите износени, нафталинени фигури, същите зависимости и същите схеми, само че с нов етикет! Това не е алтернатива, а повторение, опаковано като надежда. Балонът се надува шумно, защото без постоянна медийна инжекция, проектът няма собствено съдържание.
Цялата тази истерия не е знак за сила, а за слабост! Когато един политически проект има смисъл и идеи, той не се нуждае от ежедневни внушения. Когато няма, му трябват проценти, гръмки заглавия и "експерти", които да убеждават хората, че вярват в нещо, което още не са видели.
Радев не е спасител! Той е продукт. И колкото по-настойчиво го рекламират като месия, толкова по-ясно става, че става дума за поредната добре опакована илюзия за лековерния електорат...
В крайна сметка, каквото и да говорим, десетилетия наред бяхме жертви на политически шарлатани и техните експерименти, в които бяхме в ролята на белите мишлета - наблюдавани, манипулирани, убедени, че избираме свободно. И докато повтаряме същите грешки, трябва да знаем едно - всеки народ накрая получава точно онези управляващи, които заслужава!
Няма коментари:
Публикуване на коментар