Смяната на лева с еврото показва безапелационно народопсихологията на българина.
Извън тезата зло евро, свещен лев. Всякакви номера се правят вече покрай смяната - щом не внимаваш, балама си, оправяй се. Турска лира вместо едно евро - продължава да се върти в обръщение. И всеки прецакан прецаква някой друг българин.
Например касиерката на кварталното магазинче редовно връща на клиентите фалшиви евра. Няма време да ги проверява, вика, но истината е, че ще й ги удържат. Прецаканите клиенти пък се усещат по някое време и вместо да пият една студена вода (айде бе!) - отиват и бутат фалшивите банкноти в банкомата. Едни минават, други не, но ние трябва да прецакаме някой друг, иначе сме балъци, а ние не можем да мислим за нас като балъци, нали.
Между другото, касиерката казва, че повечето фалшиви банкноти идват от казиното. Казиното е философия за българина - знаем кой печели единствен в казиното.
Математиката е проста - ако въртите една фалшива банкнота помежду си - всички ще са прецакани по един път. Ако я извадите от обръщение - само един човек ще е прецакан - честният. Но у нас нема честни. Има балъци, които се прецакват взаимно. Красота. Национална красота.
Няма коментари:
Публикуване на коментар