Вече няколко дни минаха откакто еврото е официална валута в страната и можем да направим някои общи наблюдения.
Проблемите с цените са сравнително ясни и очаквани, но това, което лично на мен ми прави най-фрапантно впечатление са действията на банките в страната.
Банковият сектор беше може би най-силното лоби „ЗА“ приемане на еврото в страната. И поради това, човек би предположил, че ще са най-подготвени за новата валута и най-съвестни в своите търговски практики в много чувствителните дни покрай официалното въвеждане.
Уви, случва се точно обратното.
Миролюба Бенатова и доста медии обръщат внимание на нещо, което би трябвало вече да е изправило всички релевантни надзорни институции на крака. Във в. „Сега“ днес имаше статия, а от вчера в БНР има обстоен репортаж за това как банки слагат такси и лимити при обмяна на левове в евро. От репортаж на „Нова“ разбираме, че има клонове, които пък поставят лимит на стотинките за обмен, а пък други искат такси за броене на монети. Всичко това, без изключение, е напълно незаконно според рамката, която беше приета за регулиране на процеса по смяна на валутата.
За мен първите червени лампички светнаха още когато седмици преди въвеждането на еврото банките оповестиха, че покрай Нова година за голяма част от денонощието няма да може да се ползват електронните им системи. Но да речем, че това неудобство може да се преглътне някак, макар че е непонятно защо в 2026 г. нещо подобно би било необходимо.
Цялата несигурност около банковите услуги само се задълбочи когато седмица преди Нова година електронната система на може би най-голямата банка в страната буквално се срина за около ден-два. Точно когато всички си получават заплатите в края на годината, и точно преди смяната на валутата.
На всичкото отгоре, много търговци се оплакват, че банките не са предоставили достатъчно дребни еврови монети и затова ресто масово се връща все още в левове и стотинки (това и на мен се случи, и то в една от най-големите книжарници в страната).
Но със сигурност най-проблемни и откровено нагли са случаите на отявлено стригане на българския потребител с безумни такси и ограничения при обмяна на валута, които на всичкото отгоре са и незаконни.
Трудно е човек да е свидетел на подобни „практики“ и да не си изгради крайно отрицателно мнение за „банкерите“. Левон Хампарцумян е много добра карикатура на този човешки тип и тук въобще не говоря за външния вид, както може би някои биха си помислили, а за манталитета, който Бенатова доста добре е илюстрирала с примерите от собствените ѝ злополучни контакти с този индивид през годините. Бенатова цитира медийно участие на Хампарцумян от последните дни, в което запитан защо банки нарушават закона и искат такси и слагат лимити при обмен на лев в евро, той отговаря, че това е „дребна работа“.
Можете ли да си представите за каква наглост става въпрос?
Разбира се, аз също неведнъж съм имал поводи да общувам с Хампарцумян през последните години, най-вече покрай медийни участия относно валутната тема. Той все пак беше един от най-яростните привърженици на въвеждането на еврото и то с някои от най-карикатурните аргументи. Затова и никога не съм отказал участие с Хампарцумян, защото 1) той е много арогантен и откровено нагъл в своята аргументация (съответно лесен за оборване), което е следствие от факта, че 2) е изключително невеж по всякакви икономически и финансови теми.
За съжаление последните дни демонстрират, че в своите недостатъци Хампарцумян далеч не е изключение и токсичният му манталитет е симптоматичен за това как се прави „бизнес“ от много от банкерите в страната.
Но каквото и да се случва помнете – НЕ Е ОТ ЕВРОТО!
И в никакъв случай не си правете никакви заключения от това, че секторът с може би най-силна подкрепа „ЗА“ еврото се оказва и с най-наглите и дори откровено незаконни „бизнес“ практики при неговото въвеждане. Само и само, за да заграби малко повече пари от българските потребители. Тези неща, разбира се, са напълно случайни.
Георги Вулджев
Няма коментари:
Публикуване на коментар