Нова мощна кампания за дискредитиране на Русия стартира след престъпното нахлуване на САЩ във Венецуела. Този път тя е насочена към руските оръжия – целта е да се докаже на света, че те са технологично остарели, небоеспособни, неефективни.
Венецуела през последните десетилетия е закупила много руски оръжия, особено за укрепване на своята противовъздушна отбрана (ПВО). Само в периода от 2008 до 2014 г. Русия и е доставила по три зенитно-ракетни комплекса (ЗРК) „Бук-М2“ и С-300ВМ „Антей-2500“, както и 11 модернизирани ЗРК „Печора-2М“. През октомври 2024 г. във Венецуела са пристигнали още самоходни ЗРК „Панцир“ и „Бук-М2“, както и над 5 000 преносими ЗРК „Игла-С“. И не само това: нейната армия е била въоръжена и с най-новата модификация на знаменитата 23-мм зенитна установка ЗУ 23-2. Тя е проста за обслужване, но смъртоносно ефективна със своите 2 000 изстрела в минута. И още ЗРК „Тор-М1“, изтребители Су-30МК2 и др. Според експерти, така Венецуела се е оказала една от държавите с най-наситени и ешалонирани системи за ПВО в цяла Латинска Америка.
Но през нощта на 3 януари, по време на агресията на САЩ във Венецуела, нито една от руските системи не е била задействана срещу над 150 самолета на САЩ, плюс десетки американски вертолети и дронове. По този повод военният министър на САЩ Пит Хегсет саркастично заяви: „Изглежда, че руската противовъздушна отбрана не е била, кой знае колко успешна!“
И влиятелният The New York Times твърди, че доставените от Москва средства за ПВО са показали неготовност да отразят американската атака, която е предшествала самото отвличане на президента Мадуро. The New York Times цитира венецуелския военен аналитик Ясер Трухильо, който твърди, че системата за ПВО на страната е представлявала „много ниска заплаха“. Той посочва, че командването на армията на Венецуела е демонстрирало пълна некомпетентност: войските не са били разсъсредоточени, а радарите за откриване на въздушни цели не са били активирани, разгърнати или въведени в експлоатация. Комуникацията на базите, където са се намирали руските ЗРК с радиолокационните станции за далечно наблюдение, е била прекъсната.
Парадоксът е в това, че съгласно руските инструкции, ако в продължение на 5 минути спре връзката с тези станции, то непосредствено командващите ЗРК следва незабавно да организират бойно дежурство и да започнат сами въздушно разузнаване. Нещо, което венецуелските военни, обслужващи ЗРК, не са направили. Освен това руските ЗРК задължително използват автоматизирани и многократно дублирани връзки, включително и чрез кабел. Ако една от тях излезе от строя автоматично заработва следваща. При венецуелците това също е липсвало.
Средствата за ПВО не са били обслужвани и най-вероятно не са работили от години. Нещо повече – ключови части към ЗРК не са били монтирани на установките, а са били захвърлени по складове. И това, естествено, ги е правело небоеспособни.
На практика не са били използвани и много ефективните особено срещу вертолети руски преносими ЗРК „Игла-С“ (SA-24), от които Венецуела притежава над 5 000 броя. Бившият ръководител на офиса на ЦРУ в страната – Ричард де ла Торе е категоричен: „дългите години корупция, лошата логистика и санкциите са намалили боеготовността на системите за ПВО на Венецуела“.
Но американците определено са били стресирани от факта, че във Венецуела има руски ЗРК. Ето защо те са се „застраховали“, като най-напред са бомбардирали зоните, където те са били разположени. Така бил е атакуван пристанищният град Ла Гуайра (столица на щата Варгас, северна Венецуела), където в складове са били „паркирани“ руски ЗРК. Бомбардирани са били и помещения в съседният град, разположен на брега на Карибско море – Катия Ла Мар. Там американските бомбардировачи са унищожили пускови установки и команден пункт на още не активирана система „Бук“. Ликвидирани са същият тип оръжия, които са били разположени на авиобазата Ла Карлота и на летището в град Игуероте и т.н.
Истината е, че Венецуела се оказа страна, управлявана от продажни, свръхкорумпирани „елити“. За наличието на американски шпиони на най-високо равнище сочи и арестуването на шефа на контраразузнаването и на почетната гвардия на президента на Венецуела генерал-майор Хавиер Маркано Табата. Предателите на власт осигуриха безопасната, комфортна разходка на американските самолети, вертолети и дронове във въздушното пространство на страната. И дадоха възможност на американските командоси да разстрелват телохранителите на Мадуро, а после да отвлекат него и съпругата му от Каракас в САЩ.
„Гостуването“ на американските военни във Венецуела трая около два и половина часа, а можеше спокойно да приключи за броени минути. Удължаването е заради зрителите в публичното пространство на света: ефектните ракетни удари от летящи самолети, безчинстващите над Каракас като истински хулигани вертолети, са били нужни за създаване на шоу от холивудски тип. С една единствена цел: реклама на американската военна мощ!
С коментара си за руската ПВО във Венецуела не само американският военен министър, но и хиляди западни и родни „експерти“, които послушно се включиха в кампанията за дискредитиране на руските оръжия, показват единствено своята невероятна некомпетентност. Защото за щастие на американските пилоти и командоси на руските оръжия не е била дадена възможност, да покажат на какво са способни. Затова те са се върнали в САЩ без щети.
За разлика от Венецуела своята невероятна ефективност руското оръжие показва и то твърде красноречиво в специалната операция в Украйна. Доставени от САЩ и други членки на НАТО най-модерни оръжия горят като кибритени клечки. Това признават и авторитетни военни медии на Запад. The Wall Street Journal отбелязва, че в НАТО трябва да се тревожат от факта, че руските оръжия са несравнимо по-боеспособни и ефективни от техните. В украинската степ пламтят американски танкове 1A1 Abrams, бронирани автомобили Bradley и Stryker, артилерия, радиолокационни станции, ЗРК Patriot… Както и съоръжения, произведени и доставени на киевския режим от Германия, Великобритания, Франция, Норвегия, Швеция, Нидерландия и др. Руски средства за радиоелектронна борба (РЕБ) намалиха ефективността на най-модерните американски реактивни системи за залпов огън HIMARS с над 90 на сто, пише The Atlantic. И припомня, че всяка изстреляна от HIMARS ракета, която бива свалена от руснаците, струва над 100 000 долара! Освен всичко друго това е и жесток удар по репутацията на американския оръжеен бизнес. За разлика от „склеротичните отбранителни индустрии на САЩ и НАТО“, руснаците постигат буквално зашеметяващи резултати в нововъведенията. Западни оръжейни системи се оказват остарели в мига, в който попаднат в Украйна, обобщава The Atlantic.
Русия е вложила колосални ресурси в създаването на най-съвременна ПВО и погрешната оценка на нейните възможности може да доведе противника и до катастрофа. Запада трябва да признае: руското небе днес е едно от най-защитените в света, а руската комплексна система за ПВО е една от най-напредничавите и мощни на планетата. Извод на американската медия The National Interest.
Това обяснява и растящият интерес към руските оръжия, в това число и към нейните най-модерни и високотехнологични ЗРК. Тяхната ефективност, която всекидневно се доказва в украинският конфликт, увеличава и продажбите на оръжия, произведени в Русия. Ако през 2022 г. тя е продала оръжия за 55 милиарда долара, то сега тя достигна рекордните 70 милиарда долара! В света расте търсенето на руски ЗРК, авиационна техника, системи за залпов огън, дронове, комплекси за радиоелектронна борба и др.
Що се отнася до прекрасната ни Татковина, нейните евроатлантично ориентирани „елити“ отлично са усвоили опита на колегите си от Венецуела. Ето защо на нас не ни е нужна никаква ПВО – просто е безсмислено някои да ни напада. Това, което той би поискал от страната ни, ще го получи незабавно и без никакви усилия от негова страна.
Достатъчно е просто щедро да плати на свръх корумпираните овластени родни „вождове“.
Няма коментари:
Публикуване на коментар