На 24 февруари 2022 г. Русия започна специална военна операция (СВО) срещу Украйна. Целта е принуждаването ѝ към неутралитет, отказ от членство в НАТО, осигуряване на автономия на Донбас и възможност украинските граждани с руско самосъзнание да използват своя език и вяра.
Тя започна с мощно навлизане на войските, завземане на значителна територия, форсиране на Днепър при Херсон и достигане до Киев. Правителството се изнесе в Лвов и започна преговори за мир в Минск, завършили в Истанбул с парафиране на споразумение. В него Украйна се отказва от членство в НАТО, признава автономия на Донбас и се съгласява да ограничи въоръжените си сили (ВС). С това завърши първият етап от специалната военна операция. Той обаче проваля проекта „Украйна-антиРусия“ на САЩ и Англия и затова, чрез британския премиер Борис Джонсън, те успяха да убедят президента Зеленски да се откаже от споразумението. То е отхвърлено, а част от преговарящите са разстреляни.
Започна вторият етап от специалната военна операция. Той се характеризира с локално настъпление на Въоръжените сили на Украйна (ВСУ) през 2022 г. и планиране на стратегическа настъпателна операция за 2023 г. Нейният замисъл е разработен в щаба на Европейското командване на САЩ и утвърден от командващия генерал Каволи. Непосредственото планиране е извършено от тактическата група „Дракон“, създадена през 2022 г. от 18-ти въздушно-десантен корпус на САЩ, ръководена от генерал-лейтенант Донахю. Операцията започва през 2023 г. и завършва с неуспех, но до средата на 2024 г. също без успех са извършени настъпления с локално значение. След тях започва третият етап от специалната военна операция, в който стратегическата инициатива преминава към руската групировка войски.
Още от самото начало САЩ/НАТО експериментират на полигона „Украйна“ отделни елементи от своите доктрини за съвременна война. Определението „полигон“ не е безпочвено. То даже е очевидно, без да се има предвид дори разглеждането на Украйна „като полигон за разработване на експериментални технологии“, записано в досиетата "Епстийн". Тя действително е използвана за разработване на биологично оръжие против славянската раса в изградени на нейна територия лаборатории на САЩ - това е потвърдено през март 2022 г. от заместник-държавния секретар Виктория Нюланд пред американския Сенат.
През последните четири десетилетия САЩ разработиха три стратегически доктрини за водене на съвременна война. В средата на 80-те години на XX век започнаха с доктрината за „дистанционна война с нулеви собствени загуби“ на основата на създаденото вече високоточно оръжие. Целта е постигане на победа чрез въздушни удари по важни обекти на територията на противника. Първото ѝ прилагане беше през 1991 г. в Ирак по време на операция „Пустинна буря“, през 1999 г. при операция „Съюзна сила“ срещу Югославия и през 2011 г. срещу Либия - операция „Обединен защитник“. Те имаха успех, но се проведоха срещу слаби в икономическо и военно отношение страни.
В началото на XXI век започна разработване на доктрината „Бърз глобален удар“, завършена през 2003 г. Идеята е нанасяне на конвенционален удар по цели навсякъде по света в рамките на един час. С нея се преследват ограничени цели, като унищожаване на лица, неудобни на САЩ, или на отделни важни за тях обекти. Разработването на нови системи оръжия позволи провеждане на бойни действия извън традиционните сфери. За целта през 2018 г. САЩ оповестиха доктрината „многосферна операция“, разработването на която трябва да завърши към 2028 г. С нея трябва да се постигане превъзходство в интензивна война с равностоен противник, т.е. с противници като Русия и Китай. Тя предвижда провеждане на комплексни бойни действия на сушата, във въздуха, водата, киберпространството и космоса. Многосферната операция се допълва с доктрината за „мрежово-центрична война“, разработвана още от края на 90-те г. на ХХ век. Целта е създаване на единна информационна мрежа за минимизиране на процеса „определяне на целта - откриване на огън“ и се осъществява чрез цифровизация на войските.
В хода на специалната военна операция Пентагонът организира проверка на ефективността на елементи от многосферната операция и мрежово-центричната война с използване на различни образци въоръжение. В ролята на „изпитател“ са ВСУ. В СВО се доказа, че доктрината действително е ефективна и при военен конфликт между две равни по възможности съвременни армии. Това се отнася и до ВСУ, превърната през периода 2014-2021 г. от САЩ/НАТО в сила, комплектувана, въоръжена и подготвена в съответствие с посочените доктрини. За обема на доставките и ожесточението на бойните действия може да се съди по броя на унищоженото въоръжение. Ето данни само за бронираните машини. Според различни източници, в т.ч. и ежегодния индекс „Global Firepower Index“ на САЩ, в началото на СВО Украйна разполага с 6 700 бронирани бойни машини, а към началото на 2026 г. с 5 000. По информация на Министерството на отбраната на Русия от началото на специалната военна операция до 9 февруари 2026 г. са унищожени почти 27 600 бронирани машини. Следователно за този период на ВСУ са доставени 20 900. Освен въоръжение, на Украйна се предоставят и финансови средства за заплати на Въоръжените сили и на държавната администрация.
Още в началото на специалната военна операция става ясно, че ВСУ разполагат с възможност да използват космическата интернет система „Старлинк“ на САЩ за автоматизирано управление на войските, т.е. да водят мрежово-центрична война. Огромният обем от информация, който се получава от космическите и въздушни разузнавателни системи на САЩ, заснемащи всичко в определена полоса, се обработва от мощни компютри. Те отделят ненужната информация и определят координатите на откритите цели, които се подават на Генералния щаб на ВСУ. Чрез терминалите на „Старлинк“ те се свеждат до изпълнителните звена на ВСУ като заповеди за изпълнение. Част от тази мрежово-центрична система е подсистема „Коприва“ за автоматизирано управление на артилерийския огън. Чрез нея времето за реализиране на процеса „откриване-подготовка-унищожаване“ се свежда до 4-5 минути. Именно поради това през първите години от специалната военна операция тя осигурява предимство на ВСУ в контрабатарейната борба. По този начин се проверява ефективността на мрежово-центричната доктрина в интензивни бойни действия със силен противник, провеждани в условията на мощно радиоелектронно противодействие (РЕП).
За определяне ефективността на дистанционните удари се използват ракетен комплекс М142 ХАЙМАРС, от чиято пускова установка се изстрелва оперативно-тактическа балистична ракета АТАКМС (като ракетен комплекс) и неуправляеми ракети М-26 като РСЗО. Крилати ракети на ВСУ предоставят Великобритания („Сторм шадоу“) и Франция (СКАЛП). Първите удари с тях са успешни, защото се оказва, че за прехващането им е необходимо доработване на програмното осигуряване на руските зенитно-ракетни комплекси - дотогава част от характеристиките им не са известни. То е извършено за много кратко време и след това успешните удари с посочените ракети са сведени до минимум, поради което напоследък почти не се използват. Това показва, че дистанционните удари, независимо от коя сфера се извършват, могат да бъде ефективни само срещу слаба ПВО/ПРО.
През 2024 г. възможността за успешни дистанционни удари се увеличава с използване на ново ударно средство – самолетните безпилотни летателни апарати (БЛА). Сравнително малки по размери и с корпус, изработен с минимум метал, те трудно се откриват и унищожават. С тях на 250-300 км успешно се поразяват важни обекти от територията на противника. Съчетани с възможностите на разузнаването и мрежово-центричния принцип на управление, самолетните БЛА станаха реален заместител на несравнимо по-скъпите ракетни комплекси. Въпреки това те не могат изцяло да ги заменят, защото бойната им мощ е недостатъчна за поразяване на крупни и добре защитени обекти. Следователно дистанционните удари ще бъдат по-ефективни, ако ударите с ракетните комплекси се комбинират с такива от самолетни БЛА и с лъжливи цели за насищане на системата за ПВО/ПРО. Впрочем именно по този начин руската групировка извършва дистанционни удари по ВПК на Украйна.
Важно тактическо ударно средство станаха малките БЛА (квадрокоптерите), използвани на фронтовата линия и в близкия тил. Увеличаване броя на едновременно използваните БЛА значително промени тактиката за водене на боя. Задължителни елементи от нея станаха маскировката, окопаването и особено разсъсредоточаването на подразделенията, тиловите обекти и огневите средства. Танковете и артилерията се изтеглят извън обсега на БЛА, като за стрелба бързо заемат позиция, произвеждат няколко изстрела и я напускат – всяко забавяне означава откриване и след минути поразяване, най-вече с дежурните ударни БЛА над фронтовата полоса. Това наложи използване и на управляеми артилерийски снаряди - такива са „Екскалибър“ на САЩ, доставян на ВСУ, и руския „Краснопол“.
Трябва да се отбележи, че ВСУ имат сериозни успехи в създаването и използване на тактически БЛА. В началото от Китай се закупуват огромно количество готови БЛА и комплектуващи елементи, от които в голям брой малки помещения се сглобяват разузнавателни и ударни апарати. През май 2025 г. Китай ограничава износа им, поради което страните от НАТО започват по-активно да снабдяват ВСУ с БЛА. Широкото им използване наложи създаване на съответни структури за управление и контрол. Затова на 6 февруари 2024 г. Украйна създава „Безпилотни сили“ като специален род войска, в чиито състав влизат поделения с БЛА, с безекипажни катери (БЕК) и наземни роботизирани платформи. Видно е, че този род войска е по-правилно да се нарече „Роботизиран род войска“.
При създалата се обстановка руската групировка войски започва преустрояване в движение и към края на 2024 г. тя вече разполага с военно-технически възможности, равни на тези на ВСУ, а през 2025 г. в някои направления дори ги превъзхожда. Причината за това закъснение трябва да се търси в разгрома на руските Въоръжени сили през 90-те г. на ХХ век и в безсмислените реформи през 2008-2012 г. на А. Сердюков, министър на отбраната при президента Медведев.
От самото начало на специалната военна операция Русия започва ожесточена технологична надпревара със САЩ/НАТО, което ясно личи при създаване и използване на различно въоръжение. Например тактическите БЛА се управляват от оператор по радиолиния, поради което са уязвими от средствата за РЕП. Днес преносими (т.н. окопни) средства за РЕП вече се използват за защита от БЛА на блиндажи, бойни машини, транспортни средства и различни обекти. Противникът също използва РЕП. За да го неутрализира, Русия първа създава БЛА с управление по оптичен кабел, несмущавано от РЕП. Като противодействие ВСУ започва да използва собствени и получени от Запада БЛА-прехващачи. Такива започва да използва и руската групировка и вече над фронтовата полоса се осъществиха първите въздушни безпилотни двубои. Появиха се и първите БЛА с изкуствен интелект, които сами откриват целта, определят същността ѝ и я унищожават, т.е. те вече са роботизирани въздушни платформи. Нещо повече. Русия въоръжи БЛА с ракети „въздух-въздух“ и с тях са свалени няколко хеликоптера, а има и поразени самолети при излитане.
През периода 2024-25 г. руският Генерален щаб изучава необходимостта от различни БЛА, оптималната структура за бойното им използване и създаване на школи за подготовка на оператори. В резултат на 12 ноември 2025 г. беше обявено създаване на отделен род „Войски с безпилотни системи“. Днес в структурата им, вече със свой командващ и щаб, са включени щатни полкове, батальони, роти и редица спомагателни подразделения, въоръжени с въздушни (БЛА), морски (БЕК) и земни роботизирани оръжейни платформи, навлизащи във всички видове въоръжени сили и родове войски.
Така само след четири години от началото на специалната военна операция роботизираните платформи и средствата за РЕП станаха мощна ударна сила, която коренно промени тактиката за водене на боя и операцията. Днес на фронтовата линия, с изключение на населените места, няма непосредствено съприкосновение между воюващите страни – между тях има неутрална полоса, понякога от 4-5 км, в която с БЛА, а вече и с роботизирани земни оръжейни платформи, се унищожава всичко движещо се в нея. Същото, но с по-малка интензивност, става и в тила на разстояние до 15-20 км. Това промени бойния ред на войските и изтегли далеч назад в тила артилерията, бронираните машини, противотанковите средства и дори войсковата авиация. Всяко съсредоточаване на войски в район за настъпление се открива в реално време и за кратко време се поразява с всички налични ударни средства.
Неутралната полоса, известна и като „полоса на смъртта“ се преодолява от диверсионно-щурмови групи от по 3-4 бойци, предимно с използване особеностите на местността, в тъмно време и при лоши метеорологични условия. Преминаването на щурмовите групи се осигурява с огнево поражение на съответния участък. За подкрепата им в градски условия се използват тежки огнехвъргачки с термобарични боеприпаси, а от 2023 г. и с авиобомби с универсален модул за планиране и корекция. С него те планират до 80-100 км след освобождаване от самолета и поразяват целта с точност 5-10 м, т.е. модулът превръща свободнопадащите авиобомби във високоточно оръжие.
След превземане на участъка започва настъпление на по-голяма група, която бързо преодолява „полосата на смъртта“ с малогабаритни средства като мотоциклети, АТВ и др. Настъплението се извършва от един опорен пункт/участък до друг – бавно, но с по-малко загуби на хора и средства. Така постепенно се обкръжава определен населен пункт и се прекъсват пътищата за снабдяване. След което настъпление на широк фронт се извършва тогава, когато са унищожени пунктовете за управление на БЛА, обикновено по 4-5 на километър фронт, всеки от които разполага с десетки БЛА като разходен материал. Това обяснява защо операторите на БЛА станаха приоритетна цел на противника, без неутрализиране на която всяко по-голямо настъпление е обречено на големи загуби.
Привеждам тези подробности, за да се разбере поне отчасти същността на съвременната война; за да се разбере, че от удар с БЛА от стотици километри, дори и от собствена територия, вече не е защитена нито една страна и нито един обект в нея; за да се разбере, че въоръжение и техника, използвани до началото на СВО, вече не са жизненонеобходими. Напротив. Жизненонеобходима за всяка армия е способността ѝ да използва ударни роботизирани платформи на сушата, въздуха и водата. Особено жизненонеобходима става защитата от тези трудно откриваеми, но твърде ефективни ударни средства.
Необходимостта от въоръжаване на армиите с роботизирани платформи и защита от тях налага възприемане на комплексен подход за изучаване на проблема, изясняване на структурата за използването им в армията, определяне на тактико-техническите характеристики на необходимите образци и възлагането им за разработване и производство на наши научно-производствени звена. Затова е нецелесъобразно за защита от БЛА да се използва гръцката система „Кентавър“ - дори се споменава закупуване на 100 бр. за 200 млн. евро. Добре е, че то не е желание на Министерството на отбраната, а на частни лица.
Създаването на собствена защита от БЛА не противоречи на съответна инициатива на НАТО и ЕС, защото чл.3 от Вашингтонския договор предписва всяка страна сама да предприеме стъпки за своята защита. Те ще бъдат на наше национално ниво, защото НАТО/ЕС ще защитават военни формирования и обекти с важно значение. Те едва ли ще имат възможност за цялостна защита на която и да е страна-членка. Това трябва да направи тя чрез създаване на комплексна система за защита, без приемане на инициативи, невписващи се в нея. Вече е съвършено ясно, че страна, която не разбере това и не подготви своевременно армията си, разчитайки друг да я защити, е обречена на поражение.
О.з. п-к, доцент, д-р Гергин Гергинов, Glasove.com
Няма коментари:
Публикуване на коментар