Дотук с лъжите на ПП-ДБ, че нямат общо и не стоят зад служебния кабинет- чистката на 28-те областни управители и назначенията на хора, приближени до ПП-ДБ, ясно опровергават лозунгите на формацията. Както и кадровите кадрили в МВР.
Вчера кабинетът „Гюров“ със замах смени всичките губернатори, като в София драстично върна Вяра Тодева, която заемаше този пост и при управлението на Кирил Петков и Асен Василев и която ще бъде запомнена само с това, че премахна Паметника на Съветската армия, а нейни привърженици рязаха и ядоха торта с частите от телата на героите от монумента, дело на едни от най-изявените за времето си творци.
С тези първи действия на кабинета сега става ясно, че Андрей Гюров просто излъга, че при избора на колегите си не е воден от партийна партизанщина, а от „експертност“. Лъснаха амбициите за власт на уж временното управление, зад които, разбира се стоят ПП-ДБ.
Те от своя страна, както стана ясно от записите, изтекли в публичното пространство, не от вчера и днес правят „ала-бала“ по време на избори и не с кого да е със съдействието на доскорошния президент и техен кръстник в политиката Румен Радев.
Не мога да не им призная умението да организират протести за щяло и нещяло.
Т.нар. „градска десница“ периодично разтърсва стабилността в държавата, организирайки по принцип недоволните от живота и от много обстоятелства в страната. Така за пореден път разтуриха редовно избрания кабинет, а за утре зоват за нови бунтове и за смяната на и.ф. главен прокурор Сарафов.
Изобщо каквото и който не им уйдисва, те го премахват с протест.
Добре. Но после какво се случва, какво следва?
Действията им не пораждат повече електорат за тях и ветрилото им не се разширява, напротив, даже се стеснява. Например фактът, че на изборите на 11 юли 2021 г. ДБ получи самостоятелно 345 000 гласа. На последните избори, проведени на 27 октомври 2024 г., общо цялата коалиция ПП-ДБ едвам събра приблизително толкова - 346 хиляди гласа.
Протестът, както е известно, може да уволнява, разтуря и разгражда, но не създава и най-вече не може да управлява.
Жив пример в това отношение са кадрите, излъчени от тази формация като софийския кмет Терзиев например.
Кадровите им издънки опряха дори до трагедията "Петрохан" и свързаността им с тази секта, за да покаже, че сектантско мислещи политици толерират свои себеподобни и ревностно ги защитават.
Чистката на областните управители, а такива ще има вероятно още и още по всички нива на властта, идва в момент, когато кметовете по места признават, че в рамките на събореното редовно правителство, са започнали да получават средства за решаване на проблемите в регионите. Преди това, по време на т.нар. „сглобка“ до тях не стигали средства нито за ремонти, нито за инвестиции, нито за каквото и да е, създаващо поминък и развитие.
Впрочем, по времето на управлението на ПП-ДБ сещате ли се нещо съградено, направено за бъдещето на хората и държавата?
Аз помня само лъжите на Кирил Петков, най-малката от които бе за новия завод в Ловеч за електрически автомобили, който така и не се пръкна.
После дойде огромният заем, който ни натресе Асен Василев, за да вдигне пенсиите и по този начин пепетата да си осигурят електорат, но този борч ще го плащат поколения напред от деца, внуци и правнуци. Примерите в това отношение са много.
Припомням само някои, за да поясня, че едно е да искаш, в случая властта, съвсем друго да можеш да ръководиш успешно и разумно.
А с неразумните си действия сега ПП-ДБ постигат само едно – разчистват терена на своя „кръстник“ Румен Радев, който, както се вижда от социологията, ще се превърне в техния политически гробокопач. Доскорошният президент се втурна в политиката на вълната на протестите, с които ПП-ДБ свалиха правителството "Желязков", но му предстои тежък сблъсъкът с реалността - с кого ще прави кабинет. Освен с неговите "шарлатани" - засега други изгледи не се виждат. Само че сривът им е толкова стремителен, че нищо чудно, ако не изкласят и за коалиционен партньор.
Високомерието и чувството за безнаказаност на градската десница и този път ще й изиграят лоша шега, както неведнъж във времето назад. Защото един от основните конфликти при тях е заключен в думите на Николай Хайтов "Едно е да искаш. Друго е да можеш. Трето и четвърто - да го направиш".
Странно е, че не си вземат поука от предишни свои грешки, а правят едно и също, но очакват различни резултати, което по определението на Айнщайн, е сигурен белег за лудост и идиотщина!
Аделина Делийска, Epicenter.bg
Няма коментари:
Публикуване на коментар