Още по време на първия си мандат, през 2019 г., американският президент Доналд Тръмп беше категоричен, че радиостанциите „Гласът на Америка“ и „Свободна Европа“, финансирани от държавния бюджет на САЩ, не се справят.
През март 2025 г., в началото на втория си мандат, Тръмп подписа и указ, с който съкрати значително дейността на Американската агенция за глобални медии (USAGM), което доведе до прекратяването на отпускането на безвъзмездни средства за „Свободна Европа“. Стигна се и до съкращения, намаляване на програми и освобождаване на стотици служители на свободна практика.
Месеците след това преминаха в очакване от страна на медията да получи подкрепа от американския Конгрес, а след съдебно разпореждане получиха средствата за месец май миналата година. Европейският съюз пък обяви, че ще предостави 5,5 млн. евро „за безопасната защитна мрежа на независимата журналистика“.
В края на ноември унгарската секция на „Свободна Европа“ прекрати дейността си, след като цялото ù финансиране беше спряно. Причината - „нейната дейност в Унгария не съвпада с националните интереси на САЩ, подкопава външната политика на Тръмп“. В края на март предстои това да се случи с българската и румънската секции. Общото между трите споменати е, или може би е редно да кажем - бяха, неолибералните позиции, критичните публикации към по-консервативни политики и правителства, включително и постоянното атакуване на Тръмп.
Емблематична медия допреди 89-та, създадена след края на Втората световна война с цел до слушателите зад Желязната завеса да достига нецензурирана от просъветските режими информация, „Свободна Европа“ - от дълги години вече, не само, че не изпълняваше първоначалните си функции, а на практика осъществяваше това, срещу което би трябвало да се бори - дезинформираше. От борци срещу мракобесен режим, профилът на „Свободна Европа“ изведнъж почервеня. Сред най-изявените кадри на родната редакция бяха не кои да е, а именно изявени комунистически отрочета и внуци на активни борци против фашизма и капитализма, които изведнъж се превърнаха в агресивни апологети на неолиберализма. Даже имаше за автори и аспиранти по специалности като „История на комунистическото и работническото движение на националноосвободителните движения в Западна Европа след 1945 г.“ (да, за Евгений Дайнов иде реч).
И за капак, ежедневна експертиза лееха стотици НПО-та за либерални стратегии, които усвоявайки милионите на американския данъкоплатец, с преливащи от грантове гуши, плюеха срещу всеки повей, отклонил се от дневния ред, срещу всеки глас, който не се вписваше в наратива им.
Някогашните принципи, заложени при създаването на медията, отдавна бяха изцяло потъпкани - професионално и балансирано съдържание, години наред, целенасочено, „Свободна Европа“ ни натрапваше различни неолиберални идеолози, пръскащи своите словесни полюции ежедневно.
Медия, някога създадена като необходим инструмент на стратегическо влияние в условията на Студената война, от години обаче моделираща и манипулираща общественото мнение с идеологически едностранчиви позиции. Едно крайно нужно решение за ограничаване на бюджета на Американска агенция за глобални медии и последвалото спиране на грантовото финансиране за отделни редакции, сред които и българската, не може и не трябва да се разглежда като „саморазправа с медии“, какъвто израз беше използван у нас от неолиберални пропагандатори, които усетиха, че кранчето ще спре.
Освен че е напълно целесъобразно да има политическо преформатиране, финансирането - не само на „Свободна Европа“, трябва да се ръководи от ясно формулирани стратегически цели, а не да подпомага дискурси, които освен че постоянно атакуват управлението на страната-донор, на практика изцяло обслужват различни НПО-та, които пък от своя страна имат за цел да дестабилизират всяко правителство, което не им импонира идеологически.
Не бива да забравяме и че предоставянето на 5.5 млн. евро от Европейският съюз също затвърждава тезата, че идеологическата ориентация на медията отдавна се е отдалечила от традиционния ù антикомунистически профил и се е вписала в доста по-широкия либерален европейски дневен ред, който често поставя на преден план редица маргинализирани прослойки.
„Свободна Европа“ отдавна е само проводник на неолиберална идеология. Вместо да бъде коректив на властта без оглед на идеологическата ù окраска, медията все по-отчетливо заставаше на страната на глобалисткия модел, не просто дистанцирайки се, а борейки се срещу консервативните обществени нагласи - както в Европа, така и в САЩ. Именно това доведе и до логичния отговор на въпроса трябва ли да бъде държавно финансиран идеологически проект със собствен дневен ред.
Виктория Георгиева, "Труд"
Няма коментари:
Публикуване на коментар