Правим тъпотии, но няма страшно!

Време е да се очистим от управляващите жалкари. Мирисът на глупост и бедност започва да се покрива с мирисът на кръв. А това е много, ама много лоша комбинация 

 

Ако не знаете, живеем в страната на „няма страшното“. 

Тук никога нищо лошо няма да ни се случи до момента, в който ни се случи. Тогава всички, които са ни обяснявали, че „няма страшно“, ще изчезнат от общественото пространство. Кой в болничен, кой в отпуск, кой по домашни причини – каквото и да значи това. Тогава ще останем ние заедно със страшното, което  е създадено от тези, според които няма страшно.  

Ето, участваме във войната срещу Иран с логистика, бази, съпорт. Вярно, пехота не пращаме, също и техника. Значи няма страшно. За техниката – не пращаме, защото нямаме. При най-добро желание можем да им засилим по един чертеж на ефка и дотам. Може и два чертежа. Ние всъщност с колко чертежа разполагаме? Националната ни сигурност, сигурността на България, на колко чертежа се крепи – мога ли да попитам, или това е държавна тайна? Или, не дай си боже, извъндържавна тайна? 

Последната голяма война, в която участвахме, неучаствайки, е Втората световна. Тогава, като фронтът е опрял в нашите граници, ни обявиха война и се сещате за по-натам. И да ви припомня – онези глупости, които сме ги дъвкали и тогава (че участваме, ама не участваме), хич не са минали. Няма да минат и сега. Така е във войната. Неутралитетът значи неутралитет. За това нашето небългарско правителство трябва да си запише час за лекция при испанците. 

Въпросът е ние какво искаме в една такава война? Ще крадем ресурси, имаме да мъстим или да си връщаме някаква загубена чест от Иран? 

Знам, бе. Правим тъпотии, но няма страшно! Да, и аз видях схемите, че най-далекобойните ирански ракети хвърчат някъде до средата на България. Да му мислят тези от Бургас, Ямбол, Пловдив и в най-лошия случай Пазарджик. Софиянци са защитени. Кеф. Кеф, ама един такъв малоумен кеф е това. Кефа на едноклетъчния соев гражданин. Първо - тези диаграми имат стойността на пропагандна тоалетна хартия. Второ - ако, не дай боже, някоя ракета хване попътен вятър и долети до нас, какво правим? Протестираме? Излизаме с нота, че сме неутрални? Оплакваме жертвите? Външното ни министерство пише тъпи писма, които никой не чете? Морално провалени политици сричат от трибуните лошо написани изявления? Запомнете думата изявление. В момента моя, вашия животи и животите на вашите близки са защитени единствено с изявления.  

Или направо ще превъртим тъпомера и ще измислим нещо още по-безсмислено и жалко оправдание, че не сме мислили с главите си, а сме се набутали в някаква абсолютно чужда война, и то без никой да ни е молил, поне официално. 

Може да ви звучи прибързано, но е време да се очистим от управляващите жалкари. Мирисът на глупост и бедност започва да се покрива с мирисът на кръв. А това е много, ама много лоша комбинация.

 

Емил Йотовски