Объркани, непоследователни и често противоречиви са обясненията на Вашингтон на мотивите за ожесточената война, която САЩ започнаха преди шест дни срещу Иран.
Така прецениха в последните си броеве “Льо Фигаро”, “Кориере дела сера”, “Фракфуртер Алгемайне Цайтунг” и други влиятелни западноевропейски вестници, които анализираха изказвания от последните дни на водещите фигури в американската администрация - президента Доналд Тръмп, държавния секретар Марко Рубио и министъра на войната Пийт Хегсет. Като според влиятелните всекидневници тази може би неволна конфузия е една от причините, според които ударите срещу Техеран стават все по-непопулярни сред обществеността в Съединените щати.
Тенденцията е очертана в последните социологически проучвания отвъд Океана, според които в момента само един на всеки четирима американци подкрепя операцията “Епична ярост”, тя е крайно непопулярна сред младите хора на възраст между 18 и 35 години, намалява рязко одобрението ѝ дори в редиците на движението на президента Тръмп - MAGA.
Първоначалната цел на ударите изглежда беше да бъде сложен край на ядрената програма на Техеран и преди те да бъдат инициирани, президентът Доналд Тръмп изрази голямото си недоволство от напредъка в преговорите с иранците по темата в Женева - писа парижкият в. “Льо Фигаро”. Но след първите бомбени атаки - продължи всекидневникът - Тръмп обясни, че иска “да елиминира режима на аятоласите, който пряко застрашава Съединените щати”.
“Ами ако аз не се бях намесил, то иранците щяха да имат атомна бомба в рамките на един месец, с която да ни атакуват” - казва президентът във вторник на германския канцлер Фридрих Мерц без да му посочва някакви конкретни доказателства. В същото време обаче Тръмп лансира пред в. “Вашингтон пост” друга причина за ударите срещу Иран: “Всичко, което искам е свобода за иранците!” А по тв-мрежата NBC той изяснява, че неговата цел номер едно е “да обезглавя режима в Техеран и да се отърва от тази група убийци и хулигани”.
Да, ама на брифинг министърът на войната Пийт Хегсет посочва първата обявена цел на атаката - нарастващия арсенал на Иран от балистични ракети и дронове, като подчертава пред оградилите го репортери: “Това не е онова, което вие наричате война за смяна на режима!” В интерес на истината после нещата малко ги систематизира президентът, който определя пред наградени от него с медали военнослужащи четири “ясни цели” на войната: унищожаване на иранския флот, занулиране на ракетния капацитет на страната, предотвратяване на разполагането на ядрени оръжия на нейната територия и накрая - пресичане на напъните на Техеран да финансира терористични групировки в чужбина. След това обаче държавният секретар Марко Рубио дава друго обяснение на мотивите за военната офанзива, което според “Льо Фигаро” предизвиква във Вашингтон ефекта на истинска бомба.
“Белият дом - казва Рубио пред журналисти - реши да удари Иран, защото Израел планираше да го нападне незабавно. Дадохме си обаче сметка, че това ще предизвика атаки срещу американските сили в региона и поради тази причина избрахме да бомбардираме “превантивно”, тоест задействахме активната си отбрана.” По-късно в разговора си с германския канцлер Доналд Тръмп отхвърля твърдението, че срещу Иран го бил принудил да действа Израел с думите: “Предпочитам аз да съм този, който да държи и направлява ръката му (На Израел - бел. кор.) и ако не го бях направили - иранците щяха да ни атакуват!”
Но освен конфузията по въпроса за причините и целите на конфликта, волна или неволна, има друг по-голям проблем, който безпокои американците - продължителността на войната, която според първите изявления на президента Тръмп, трябваше да бъде светкавична, тоест да приключи за два-три дни, но после бе “удължена” от самия него на три-четири, че и повече седмици, плюс много жертви. А ако се вярва на италианския всекидневник “Ла Стампа”, очертаната от Белия дом “дългосрочната перспектива” тревожи особено военните специалисти, според които Пентагонът просто няма капацитет да води продължителна война.
Независимо от твърденията на президента, че имал муниции за безкраен конфликт, според препитан от “Ла Стампа” генерал, запознат с процеса на доставка и разполагане на боеприпаси и оръжейни системи, САЩ имали оперативна възможност да нанасят удари със сегашните темпове за не повече от 9-10 дни. Като основният проблем са ракетите - прехващачи на въздушни цели, които са основното средство за защитата на американските бази в Близкия изток и петролните съоръжения на съюзниците им от Персийския залив. Том Карако - директорът на Проекта за противоракетна отбрана в Центъра за стратегически и международни изследвания (Csis), подчертава пред “Ла Стампа”, че кратката война срещу Иран през миналия юни на Израел и на неговите регионални съюзници, както и потокът от оръжия, предадени на Украйна, са намалили запасите от въпросните прехващачи, “засягайки много сериозно резервите на Пентагона”.
Може би става въпрос за изпразване на арсеналите с около 25-30% - количество, което въпреки взетите мерки от министъра на войната, не може да бъде наваксано бързо. Както пише “Ла Стампа”, за това си дава сметка и самият Доналд Тръмп - на срещата на върха на НАТО в Хага миналия юни, когато Володимир Зеленски му поискал нови батареи “Patriot” за ПВО, президентът му отговорил: “Ще видим какво можем да направим по въпроса, но те ни трябват и на нас...”
Анализирайки хода на американско-израелските удари срещу Иран и съответно загубите от упоритите ответни атаки на Иран, италианският всекидневник “Кориере дела сера” и френският “Льо Монд” изразиха опасения, че Тръмп като нищо може да се окаже в положението на Путин. Който, убеден, че ще завладее Украйна и ще свали нейното правителство за две седмици, вместо това се забърка в безкрайна война в сърцето на Европа. Или може би Тръмп - подчерта “Кориере дела сера” - ще продължи да бъде Тръмп, като в един момент ще си измие ръцете и ще насочи погледа си в друга посока. В такъв случай резултатът за Иран ще бъде възходът на военна фигура на върха на страната, може би по-малко видимо идеологическа, но не по-малко репресивна и антиамериканска.
Като недоволството в Съединените щати, които след войната във Виетнам през 60-те години на миналия век не са губили конфликти на чисто военен терен, но са губили доста на вътрешен, ще расте и ще стане решаващо за съдбата на сегашната администрация. Това е проблемът №1 днес пред Доналд Тръмп, чиято популярност вече падна до “исторически минимум и той не може да си позволи безкрайна война” - обобщи “Кориере дела сера”.
“Ако аз не се бях намесил, то иранците щяха да имат
атомна бомба в рамките на един месец, с която да ни атакуват”, каза
президентът Доналд Тръмп на германския канцлер Фридрих Мерц на срещата
им в Белия дом във вторник
Румен Михайлов, "Труд"
Няма коментари:
Публикуване на коментар