За потенциалните избиратели предизборното поведение на упорито сочения за най-вероятен победител на 19 април Румен Радев изглежда загадъчно.
За виделите какво ли не по време на лъжедемокрацията публицисти и анализатори на политическия живот то е необичайно и предизвиква смели предположения. Пред професионалните манипулатори от социолого-политологическата общност поставя сериозни трудности - трудно се тълкува изгодно нещо, което не е казано или е мътно поднесено.
Година преди да изтече вторият му президентски мандат Радев подаде оставка, за да се включи в предизборните битки на предсрочни парламентарни избори. Естествено с някаква партия или коалиция зад гърба си. Незабавно като по команда няколко социологически агенции посочиха, че Радев изпреварва конкурентите с около 13%. Той в личен образ, поставен в партиен списък?!
На 30.01. направи изявление в БНТ, изпълнено с общи приказки за борба срещу Злото в образите на олигархията, статуквото и корупцията. Старателно заобикаляйки лични и партийни имена и названия. До регистрацията през март на припозналата го за свой водач коалиция „Прогресивна България“ Радев дори не намекна коя структура ще го издигне.
Втора седмица след регистрацията мълчанието му продължава. Както и на знаковите фигури около него, като изключим някои най-общи декларации за добри намерения във всички посоки. В тесния смисъл на думата истински негови хора са само Гълъб Донев и Димитър Стоянов. Двамата бивши военни от авиацията с биографии, силно напомнящи собствената му.
В коалицията с невпечатляващо в днешни времена название „Прогресивна“ личат имената на три структури: Политическо движение „Социалдемократи“, Социалдемократическата партия и „Движение нашият народ“. Трудно е да се открие нещо особено прогресивно в тях. Все бивши партньори на БСП, СДС, „Продължаваме промяната“ и други партийни комбинации от последните десетилетия.
Тюрлю гювеч от разнообразни съставки, някои от които да бъдат привлекателни за различни предизборни вкусове. Бившите военни Стоянов и Донев имат редица положителни качества, но не и опит в политическата кулинария. В нея гювечът не е много сложно ястие, но иска повечко да къкри на бавен огън. „Прогресивна България“ се поднася обаче като аламинут - на избирателя се сервират познати лица от същото „статукво“, което Радев твърди, че тръгва да разбива.
Партийки със сателитно минало трудно могат да осигурят бъдеще на убедителна лидерска структура. Така мълчанието е възможно да се окаже не злато, а капак на празна тенджера. И оформилият се около лидера информационният вакуум лесно ще бъде запълнен от опонентите му с определения, които едва ли ще му бъдат приятни.
Радев слезе на партийния терен с високия си по същество институционален рейтинг. Както показва досегашният опит, извънредно трудно е той да се трансформира в личен и партиен. За да се случи това, структурата зад него трябва да се представи пред избирателите като нещо ново, различно. „Прогресивните“ поне засега не предлагат дори кратък списък от решения на назрелите проблеми. Един месец предизборна кампания ще им стигне ли за представяне и защита на политическите си идеи и намерения? Същото важи и за самия Румен Радев като носителя на очакваното с нетърпение от избирателите нещо ново, единствено правилно, затова и неотложно. Но той упорито проявява пасивност. Често мълчанието наистина е злато, но има моменти, в които и пет пари да не струва. И то, както говорено, така и мълчанието следва да се съобразяват с времето и пространството.
Стара българска притча поучава, че в мрачно и мъгливо време нито се лае, нито се хапе. Знаели са го овчарите, знаят го и пилотите. Но хората неизбежно питат: имаш ли фарове, за да ги включиш в мъглата? Не само Радев се е умълчал, лидерите на другите партии също са стиснали зъби и устни. Че имиджът е като стъкло - веднаж като се напука и счупи, вече едва ли ще го залепиш. Днес е особено важно не само да можеш да кажеш правилното нещо в точния момент, но и да можеш да не кажеш излишното, макар много да ти се иска. Твърде сложно е за нашите политици, освен това те са и страхливи да не подразнят външния фактор.
„Ако знаехте колко рядко ни разбират правилно, щяхте да мълчите по-често“, казва Гьоте. Предизборно някакви сигурни придобивки Радев може да осигури само, ако редува мълчанието с оскъдни и политически постни словесни изяви. Пък и мълчанието по време на геополитически сътресения може да се окаже толкова изразително, че може да заглуши и най-гръмките крясъци.
Я как оглушително мълчаха и Радев, и Борисов, и другите за ужасите в Газа, сега за същината на бомбардировките и ракетните удари в Близкия Изток! Отскоро обаче от тях се изисква да правят категорични заявления, открито да вземат страна. С това неизбежно ще подразнят избирателите, ще влошат и следизборната перспектива за голямата си сглобка.
Мълчанието не винаги се приема за знак за съгласие. Понякога е за съмнение или дори за отрицание. А Радев много би искал мълчанието му да се приеме за добре отредактиран отговор.
Как той да говори различно от ГЕРБ, ППДБ и другите евроатлантици и произраелци, когато те изричат всичко, което онези са спуснали за правилно? Да, има празна ниша вляво, налице е отдавна. Би могло да се заеме частично, но чрез активна идеологическа пропаганда. Не може Радев да си я позволи, за идеолог не става, няма и да опита.
Нищо такова няма да обяви, а повече от същото във варианта по-голяма сглобка от досегашните две. Скептичните българи са много повече от очакващите спасителни изненади. Мълчанието го прави подходящ да вземе доста от протестния вот. А от „прогресивната“ коалиция може да се очаква по-скоро ляво-дясно мърморене.
У нас се създаде уникална ситуация: избори без идеи, без истински политически битки, само с образи и мълчание. Когато най-после Радев проговори, въпросът към него няма да е само какво точно ще каже. И дали ще има кой да го чуе след трясъка на собственото му мълчание.
Д-р Илия Илиев, "Труд"
Няма коментари:
Публикуване на коментар