Току-що установих, че поредният човек, когото познавам лично, ме е блокирал поради несподеляне от моя страна на задължителния възторг, който трябва да ни води напред в тези свежи пролетни дни.
Смешно е, защото става дума за жена на около 50, т.е. в зряла възраст. Нейсе, ще го преживея.
Повече, обаче, ме озадачи една част от речта на Румен Радев на днешното събитие.
“А всеки глас - това нека е ясно на всички наши сънародници - всеки глас за малките партии ще си остане просто статистика. Вярвам във вашия разум и решителност, вярвам в мъдростта на нашия народ.“
Как да го разбирам - като скрит призив да се гласува за големите или най-голямата направо (а ужким всеки може да избира, щото нали сме в нещо като демокрация) или като обръщение към простите електорални единици като мен, избрали БСП (нали съм тъпо ляво парче), да си знаят, че са статисти в една голяма игра, дето не е за тяхното елементарно ниво.
И в двата случая не е честно и не е почтено.
Госпожи и господа нови “играчи” на политическия терен, НИЕ НЕ СМЕ СТАТИСТИКА! Ние сме живи хора, българи и когато станете народни представители вие ще имате задължението да представлявате и нас - статистиката! Или ще се правите, че ни няма?
Не така, госпожи и господа, не така се започва диалог за обединение. Тръгвате лошо, поправете се навреме.
От една статистическа единица, избрала номер 5 за 19.04.2026 г., която често е търсена от силните на деня с думите “Звъня Ви по лични причини”.
Няма коментари:
Публикуване на коментар