Току-що приключилите парламентарни избори произведоха силен политически трус и преобърнаха изцяло политическия живот и йерархията на политическите субекти в държавата ни.
Резултатите наистина изглеждат шокиращи, ала ще мине време и хората ще свикнат с тях. Защото при целия си драматизъм, те не променят генерално същността на политическата система, само напомнят, че при всичкия цинизъм, съдържащ се в нея, все пак тя е подредена по определени правила, които не бива да се нарушават. Защото нарушаването им предизвиква трусове и неприятности (макар и за кратко). Смяната на личностите във властта може да е за някои лична и политическа драма, ала самата драма е без значение за живота и управлението на страната.
Капиталът, който притежава държавата, е подредил всичко в нея и строго съблюдава да не се случват радикални промени, за да му е спокойно и уверено. Той позволява от време на време повърхността да се раздвижи, да се поизтръска стълбата на властта, но после всичко бързо трябва да си дойде на мястото и животът да продължи по старому.
Когато управляващите започнат да си въобразяват, че от тях всичко зависи, биват наказвани с подобни политически акции от рода на последните избори, та дано дошлите сега да не повтарят грешките им.
Преценките ни зависят в крайна сметка от гледната точка, а не толкова от някакъв уж важен принцип.
Но случаят с БСП е особен и не може да бъде току-така подминаван или заменян с някакъв друг. Защото засяга същността на социално-политическата и икономическата система. А това означава начина на живот, обществените и икономическите отношения, характера на труда и собствеността върху средствата за производство, свободата и начина на мислене. Затова историята е строга към тези, които или профанират подобен проблем, или съзнателно или несъзнателно са го решавали неправилно, или са провалили хода на историята и са осъдили на застой и провал живота на хората. Тук прошка няма и не може да има. Но и държавата ни трудно ще преживее гибелта и смъртта на БСП – колкото и тази държава да е безнравствена и цинична. И да не може да търпи тази партия.
БСП бе продължително и съзнателно измъчвана, унизявана, опошлявана и убивана методично от своите водачи, идеолози и публицисти. Тя бе превърната в социалдемократическа, за да се извади от нея политическия нерв и се затъмни съзнанието й за историческата отговорност, която й е възложена “по природа” да отнеме икономическата и политическата власт от буржоазията и да установи нова социална система. Това стана сравнително бързо и лесно. Новото й определение като “модерна лява партия” бе широко отворената врата на всякакви типове, които отвътре я разяждаха, лъжеха, разрушаваха и лъжеха, че е поела по прави път.
Отначало разрушението й се извършваше по-префинено, с уговорката, че се установява пазарна икономика, която ще издигне живота на хората, ще им даде свободи, каквито преди са нямали, а държавата ще стане част от една европейска, а с нея и на световна общност, за да се приобщи към големия свят.
А междувременно й внушиха, че вече няма класи и класови борби, а пролетариатът бил измислица; че на България не й необходима войска, защото е член на НАТО и има кой да я пази, а и тя повече няма врагове; казаха й, че и националният й суверенитет е излишен и не й е необходим, защото нациите изчезват. Дори от партии няма нужда – освен когато се провеждат избори и те ще са необходими за най-обикновена техническа организация на процеса.
Накараха я да се освободи от традициите си, да отрече и обругае най-новата си история, за да се срамуват членовете й от “диктатурата”, “тоталитаризма”, “лагерите”, “сътрудничеството на ДС”. С една дума – от всичко, което се свързва с нейното управление след Девети септември.
И уж все за нейно добро и за доброто на “гражданите”, които трябва да бъдат свободни.
БСП се освободи тогава от основните си партийни организация. Тя спря да провежда масови политически акции. И уж членската й маса се подмлади малко по малко, но животът в нея все повече замираше.
Докато дойде узурпацията на Нинова.
Нинова бе въведена от една група заговорници, търсещи чрез нея реванш и по-добри позиции и облаги. Партията загиваше, а те повтаряха, че БСП е поела най-сетне по верния път, съживила се е, обновила се и се е реформирала. Те й ръкопляскаха, докато лидерката им не започна тях да гони, изключва и наказва. Тогава видяха, че са сгрешили и че тя си развява коня, без да се съобразява с нищо. А на всичко отгоре и напълно чужда на партията, не я познава и я разбива безпощадно.
Въпросните заговорници обаче и днес си мълчат и дума не обелват за своя престъпен заговор. Мълчат гузно, но трябва да дойде по-скоро времето, в което да отговарят. Макар че вече всичко е пито и платено и БСП просто изчезна от политиката и премина в небитието.
БСП престана да има друга политическа задача, освен да осигурява възможност на бизнеса да се развива, да се увеличат пенсии и минималната работна заплата и да твърди, че е лява партия. Чудно ли е тогава, че на тези избори половината нейни избиратели гласуваха за Радев. БСП на Нинова и Зафиров, който дойде след нея, обслужваше Борисов и Пеевски.
В края на режима на Нинова БСП бе вече умряла. Но тя си правеше конгресите и отиваше на избори сякаш нищо не й се беше случило. Пропищяха малко от Нинова неколцина ощипани от нея, но истината никой не смееше да каже. Когато положението стана нетърпимо, тя бе свалена и дори изключена от партията. Дойде Зарков, който уверяваше, че БСП се реформира и възражда, понеже била тръгнала най-сетне по верния път. Той си направи свои листи, изгонвайки от старите хората, които били с някои от предишното ръководство.
Зарков очевидно не познава партията, макар да е неин член отдавна и дори дълго е бил в ръководството й. Иначе не би говорил толкова много и с толкова празни думи. Мнозина му ръкопляскаха, защото му вярваха. Но му вярваха, защото самите те не познаваха партията и не й поставяха вярната диагноза. И друг да беше председател, резултатът щеше да е същият. Но когато си поел отговорността и се обявяваш за спасител и хората ти вярват, трябва да знаеш и да можеш да видиш реалностите в цялата им истина. А не да се надяваш да стане чудо и да се окажеш спасител. Това е спекула с тежки последици.
И други се надяваха да се случи чудото. Те затова бързаха на Конгреса да сменят председателя именно защото бяха сигурни, че ще успеят изборите да извадят партията от състоянието й поне до 4-5% и ще покажат своите умения. А след това ще се бетонират на върха й.
Чудо обаче не се случи. И няма да се случи!
Ако реалното състояние на БСП бе установено преди три-четири, хайде – преди две-три или дори преди една-две години, то сега можехме да имаме друга силна лява партия, с повече енергия и идеи. И днешният ужас щеше да бъде вече преживян.
Сега бранят Зарков, че не бил виновен за този резултат. Но за тях резултатът е процентът от гласовете на избирателите, а не смъртта на БСП. Ето кое е по-важното и трагичното. То обаче упорито не се разбира, а и не се признава!
Най-малкото актуалната политическа обстановка щеше да бъде видяна по-точно и нямаше да се влиза в конфликт с президента Радев. Тъй наречените “леви” политици и анализатори изрекоха и написаха такива гадости по негов адрес, че да те е срам от тях. Дори един от тях го нарече “черна душа”, с “която ще бъде попълнен списъкът на кандидатите за позорния пантеон от черни души”. И защо? Защото се намесва в реалната политика и разрушава системата, в която БСП и нейните сателити биха могли да съществуват още някоя и друга година. И защото някой плаща за подобна реакция.
Официално обявената вече политическа смърт на БСП отваря възможности за формиране на нова истинска лява, пролетарска, антикапиталистическа, социалистическа и комунистическа партия. Тази партия трябва да състави своя програма и идеология, главни дългосрочни и близки цели, както и с какви средства и как ще ги постига. Ако успее да го направи, тя ще има успех и ще запълни дълбоката пропаст, отворила се след краха на БСП и нейната мъчителна и лъжлива история на левица и спасителка на пролетарската класа.
Класата, която реално съществува, но не й позволяват да се осъзнае “за себе си” и “в себе си”, за да започне отново да изпълнява своята историческа мисия.
Панко Анчев, 24may.bg
Няма коментари:
Публикуване на коментар