Според програма “Смела Германия” Берлин и Киев започват да произвеждат съвместно дронове със среден обсег, оборудвани с изкуствен интелект, като първите 5 000 екземпляра ще бъдат предназначени за Украинските въоръжени сили.
Склонните да иронизират всичко политически наблюдатели в Западна Европа напоследък стигат, разбира се в различни нюанси, до един и същ извод - ние сме тези, които се нуждаем от Украйна, а не обратното. И изправени пред “чудото” на един милион украински войници, които вече четири години и три месеца успешно блокират най-голямата армия на Стария континент, въпросните анализатори конкретизират иронията си в на пръв поглед шеговито, но доста трезво предложение - НАТО трябва да поиска от Украйна да се присъедини към нея, а не Украйна да се натиска да стане член на НАТО. Защото давайки си сметка за окаяното състояние на много западноевропейски въоръжени сили след десетилетия на всевъзможни съкращения на личен състав и бойна техника, Киев сега всъщност е единствения стожер на “обща европейска отбрана”, достойна за това име пред лицето на конкретна заплаха като руския експанзионизъм.
Но неотдавна ироничните шеги придобиха съвсем реални измерения - след началото на войната на САЩ срещу Иран Обединените арабски емирства поканиха Володимир Зеленски да им продаде технологичното ноу-хау за конструиране на дронове, за да се защитават от атаките на Техеран по въздуха. А някои медии във Вашингтон съобщиха по-миналата седмица покрай посещението на Доналд Тръмп в Китай, че Тайван също преговарял зад кулисите с Киев за сключване на подобно споразумение. Има обаче и нещо даже по-сензационно - Пентагонът бил поискал съвет от Киев как да модернизира своя арсенал за бойни действия с дронове с цел да се измъкне от дилемата, която войната в Иран била разкрила.
Ами в началото на конфликта Америка била демонстрирала огромна сила, но за да го стори, тя била похарчила твърде много средства, използвайки сложни и страхотно скъпи оръжия, в шеметен дисбаланс на икономическите сметки в сравнение с евтините дронове на Иран. Накратко казано, днес Украйна се явява като “малък гигант” в най-модерната концепция за национална сигурност и отбрана срещу агресия. Така че когато германският канцлер Фридрих Мерц настоя миналия четвъртък за ускоряване на асоциирането на Киев към Европейския съюз, той само даде последното потвърждение на “обръщането” на отношенията “Запад - Украйна”.
А като илюстрация на казаното до тук, някои вестници в Западна Европа публикуваха тези дни анализа на вашингтонския мозъчен тръст “American Enterprise Institute”, който следва в превод на български:
“Четири години след началото на всеобхватната война най-боеспособните армии в света започват да посещават Украйна, за да купуват оръжие. В момента Украйна и Пентагона финализират сделка, която ще даде възможност на произведени от Киев дронове да бъдат изпратени в Съединените щати за тестване на американска земя.
Междувременно миналата седмица в Киев германският министър на отбраната подписа споразумение за стартиране на съвместната програма “Смела Германия”, чиято цел е разработването заедно на иновативни оръжия от германски и украински компании.
Това е изключителен обрат. До неотдавна в западните столици на Киев се гледаше като на просяк. Днес Украйна е по-суверенна, по-боеспособна и по-независима от когато и да било след обявяването на нейната независимост през 1991 г. Тя успя да се превърне в непревземаема за Москва крепост и в бастион, незаменим за Вашингтон, Берлин и други техни съюзници. Подвизите на украинското бойно поле прекрояват войната на 21-ви век. От векове военната доктрина се основава на прост принцип - по-големите нации печелят войни. По-точно, най-богатата с природни, материални и човешки ресурси нация, позволяващи й да разполага с най-голямата армия, неизбежно надделява над своя противник. Украйна обаче погреба този принцип.
Военният бюджет на Русия нарасна няколко пъти от началото на тоталната инвазия, достигайки 10% от брутния вътрешен продукт през 2025 г., т.е. половината от всички руски публични разходи. И вероятно ще продължи да расте, като се има предвид, че публичните финанси на Москва печелят от покачването в хода на цените на петрола. Числеността на въоръжените сили на Русия също се увеличи - от приблизително един милион до милион и половина войници в момента са на активна служба. И все пак темпото на руския напредък на украинския фронт се забави тази година.
През април Русия дори отчете нетна загуба на контролирана от нея територия в Украйна, отчасти в резултат на замяната на убити и ранени войници с набързо обучени новобранци. От началото на годината Москва губи около 35 000 войници на месец - бройка, по-висока от сега намаления капацитет на страната за набиране на армейски попълнения. Постоянно нарастващите бонуси при назначаване и други стимули - облекчаване на дългове, безплатно университетско образование, дори раздаване на земя - не са променили тази мрачна реалност.
В началото на руската инвазия през 2022 г. редовните украински въоръжени сили наброяваха около 260 000 души личен състав. А днес около един милион украинци са под оръжие. Но повече от 750 000 цивилни, които сега са в униформа, не са донаборни войници в руския смисъл на думата. Те са инженери, програмисти, предприемачи, които създават дронове в гаражи и пишат софтуер за прицелване в цели на противника между една артилерийска канонада и друга.
Необходимостта е майка на изобретението, а войната създава потребности от всякакъв вид. Знае се, Украйна има много проблеми с мобилизацията, но като цяло тя успя да отговори подобаващо на историческия за нея момент, като използва капацитета си за иновации. Фронтовата линия с Русия е дълга около 1 200 километра, а така наречената “зона на убийство” се простира на дълбочина 25-50 километра, контролирана от двете страни с безпилотни наземни превозни средства, дронове и автономни морски платформи.
И математиката на тази война е безпощадна - управляван отдалеч с визьор “FPV дрон” за 500 долара може да унищожи руски танк за милиони долари. “3D отпечатан прехващач” на стойност 1 000 долара може да свали дрон “Шахед” на стойност 35 000 долара. Печели този, който успее да произвежда по-бързо, с по-ниски разходи и в голям мащаб. И в тази надпревара в момента Украйна е много по-напред.
Масовият пробив, който определяше изхода на сухопътната война през 20-ти век, днес е почти невъзможен. Като войната с Иран пък вече предаде на Съединените щати някои от тези тежки уроци. Американските съюзници, управляващи противоракетни батерии “Patriot”, харчат милиони долари за всяко прехващане на ирански дронове, които струват само няколко десетки хиляди долара. И естествено техните запаси от ракети прехващачи се изчерпваха много преди тези на Техеран. Но математиката е само знак, че старият начин на водене на война вече не е достатъчен.
Истинската адаптация към новите условия изисква страните да се научат да воюват по съвсем различен начин. А Украйна има на какво да научи своите партньори. Както се твърди в неотдавнашен доклад на базирания в Словакия мозъчен тръст за европейска сигурност и геополитика - GLOBSEC, решението се крие в “съвместно производство, индустриална интеграция и дългосрочен трансфер на знания”. Според споменатата програма “Смела Германия”, Берлин и Киев започват да произвеждат съвместно дронове със среден обсег, оборудвани с изкуствен интелект, като първите 5 000 екземпляра ще бъдат предназначени за украинските въоръжени сили.
Но германската армия също ще спечели от това съвместно производство, още повече, че в момента тя не притежава значителни способности за атака в дълбочина. Някои анализатори даже спекулират, че въпросното сътрудничество може да доведе до по-нататъшно усъвършенстване на украинската крилата ракета “FP-5 Фламинго” с обсег 1 000 км, изстрелвана от наземни платформи. Що се отнася до проекта за сделка с Пентагона, тестовете с дронове на американска земя вероятно ще бъдат само първата стъпка към едно по-широко и пълнокръвно сътрудничество. Ами в преамбюла на документа двете страни заявяват, че споделят “общ интерес към бъдещо производство, разработка или съвместни покупки на украински технологии”.
Така че Украйна вече не е просто получател на западна помощ - тя се превръща в “съ-създател” на отбранителните способности на Запада. Това напълно променя условията на дебата за подкрепата за Киев. Естествено, войната остава брутална. Неотдавнашните успехи на Украйна в нанасянето на щети на Русия в никакъв случай не означават, че победата е сигурна. Ситуацията остава крехка и опасна. Следователно Западът трябва да се запита дали предпочита суверенна и технологично напреднала Украйна или победена и окупирана Украйна. Ето защо инвестирането в Украйна означава инвестиране в европейската сигурност. Това означава да се печели време и да се подготвят Европа - и Запада като цяло - за бъдещи войни. Оказва се, че Украйна не е проблем на Запада - всъщност тя е решение.”
Румен Михайлов, "Труд"
Няма коментари:
Публикуване на коментар