Политическата партия е организация на хора от една и съща класа и съсловие и с еднакви политически убеждения с цел политическо изразяване, осмисляне битието на класата и реално осъзнаване състоянието на живота и ролята й в обществото.
Партията изразява, но и осъзнава и обозначава съответната класа, формулира нейното класово съзнание и поставя целите, към които партията трябва да се стреми. Чрез партията класата се афишира в политиката и вече става част от борбата за власт и управлението на страната. А партията въвежда класата в политическия свят и й дава вече и формално право да претендира за власт и промяна на политическата система.
Класата няма нужда някой да я защитава; тя има нужда някой да я изразява и да озвучава нейните политически претенции.
Трябва да се прави разлика между класа и социална група.
Класата е еднородна по съзнание група от хора, живееща според един и същ начин на живот, породен именно от принадлежността им към групата. От тук и съзнанието е общо. Тези хора си поставят едни и същи социални и политически цели. Еднакво е и отношението й към властта и собствениците на средствата за производство и на капитала.
Принадлежността към класата зависи от отношението на личността към собствеността предимно върху средствата за производство, но и от начина на разпределение и преразпределение на благата. Тази принадлежност е достатъчно силна, за да формира у отделните личности привързаност и солидарност към другите принадлежащи на съответната класа. Няма значение дали тази принадлежност е осъзната или е спонтанна. Тя във всички случаи е инстинктивна и показва неизбежността на класата, нейния обективен характер и силата на сцепление, която носят в себе си нейните членове. Това не е солидарност по имуществен признак. Т. е. бедният да е близък с бедния, а богатия с богатия. Тук действа класовото чувство, което е много силно и неотменно. То е по-силно, когато е осъзнато и е подчинено на постигането на някаква съществена политическа цел. Но и без да е осъзнато е живо.
Отношението към собствеността и властта определят поведението на класата. Тези две притегателни сили й дават живот, сили, дисциплина, социална енергия и реално присъствие в обществото. И формират в нейните членове по-силно или по-слабо класово съзнание. То може да се афишира, но може да бъде незабележимо дори за този, който го притежава. Защото за да разбереш, че си класово осъзнат, е нужно да ти бъде внушено и обяснено, защото тогава то придобива нов смисъл, значение и функция в битието на класата и на отделните й членове.
Класата е съставна част от обществото и доказва неговата вътрешна противоречивост, произтичаща от различното отношение на неговите членове към собствеността. Обществото в Модерната епоха (особено!) не е и не може да бъде еднородно. То е в състояние на постоянна гражданска война, пораждана от конфликтуващите класи. Щом класите мотивират своето поведение според отношението към собствеността и властта, те не могат да живеят в мир и разбирателство.
Партиите са политическите организатори и ръководители на класите. Без партия всяка класа остава аморфна, неорганизирана и политически слаба. А без класа партиите са обществени организации с фалшиви политически амбиции. Партията е политически изразител на класата, а не обикновена формация, събрана за участие в изборите. Тя не е в състояние да изгради и защити своя идеология и съобразно идеологията да ръководи хората, които са в нея и с нея. Партията постоянно работи за класовото осъзнаване на своите членове, формира техния мироглед, организира ги така, че те да знаят каква е най-важната им цел в политиката и как да я постигнат.
Подчертавам: истинската партия е класова. А политическият живот в едно общество е реално и функционално, когато партиите изразяват политически класите. Тогава и постоянната гражданска война, породена от антагонистичните противоречия между класите, придобива друг вид. Партиите не позволяват стихийност в нея, а водят хората не към анархия, разрушения и безредици.
Класовата борба е подтикът към гражданската война. Тази борба не стихва нито за миг; тя приема различни форми. Когато класата не е осъзната “в себе си” и “за себе си” борбата е стихийна, неорганизирана, хаотична, разрушителна и без намерение за съзидание – тогава не се забелязва, че е класова, а само като някакво недоволство и хаотично освобождаване на енергия. И не се постига нужния ефект и резултат.
Такъв е политическият живот днес у нас и в Европа!
Тези, които настояват за социална справедливост, не знаят как да я постигнат. Още по-лошото е, че като не знаят, никога няма да я постигнат. Защото справедливостта не се постига с някакви словесни разбирателства, а с политическа борба. Политическата борба трябва да е осъзната, с класово съзнание и да е ръководена от политическа партия, изразяваща идеите на борещата се класа.
Либералите излъгаха, че партиите не са класови, а общонародни, защото изразявали и защитавали интересите на всички хора. Но като изразяват интересите на всички и не са класови, защо наистина са толкова много? Защото всяка по малко изразява нещо от интереса на тези хора? Или защото хората са много и се нуждаят от по-голям брой изразители? Не, то е, защото политическият живот е нереален, лъжовен, поставен върху нестабилна основа.
На тази лъжа се вързаха левите. Те се отказаха от себе си и от класата, която се нарича “пролетариат”, уж за да “защитават интересите на бедните”. Затова т. нар. “леви” не се наричат нито комунисти, нито социалисти, а само леви, защото нямат автентична идентификация, свое класово съзнание и действена идеология. Бедните не са класа, поради което не могат да бъдат организирани политически нито като бъдат държани бедни или направени по-бедни, а още по-малко, ако бъдат изведени от бедността и им се осигури по-заможен живот. Защото бедни еднакво могат да бъдат и тези, които нямат никаква собственост, и тези, които притежават някакви средства за производство. Бедността не е класов признак и политическия й смисъл е много по-различен от класовия.
Защо тогава да е чудно, че т. нар. “леви” изгубиха партията си, а тя изгуби членовете си!
Но класата съществува независимо глупостта, политическото бездарие и продажност на тези, които уж трябва да я изразяват и политически да осмислят нейното битие. Съществува, но не изпълнява историческата мисия, която й е възложена. Това е изключително тежък проблем, който ерозира напълно обществото, лишава го от политическо съзнание и го профанира напълно. Капиталът се възползва от политическия вакуум и успя да завладее напълно държавата и обществото и да утвърди своя ред – и то за дълго. Той втълпи на политиците, че обществото е безкласово. И това е напълно достатъчно да бъде свободен от всякакви ограничения.
Капиталът у нас е практически безконтролен. Дори и държавата с нейните закони и правила не може да го ограничава, когато политическите партии не са критични и подозрителни към него. Те не са класови, а реално отношение към капитала може да има единствено класовата политическа партия, която изразява враждебна нему позиция. “Общонародната партия” и особено тази, понеже защитавала бедните, се мъчи с думи да легитимира себе си. В политиката думите значат много и играят огромна роля, ала бързо се изхабяват, ако не са подкрепени с дела и конкретни действия. Пък въпросът за характера на партиите е, така да се каже, екзистенциален за политиката и за състоянието на държавата. Упадъкът на нашата, пък и на европейската държава изобщо, се дължи и на изопачаването на реалностите в политиката, за да бъде лесно да се манипулира обществото, да бъде то лъгано и така целият народ да бъде държан в робско подчинение.
Не вярвам обаче скоро всичко това да се промени и политиката да приеме автентичния си вид – още повече политиката в ляво. Агонията, породена от глупостта и предателството на редица идеолози и лидери, ще продължи. Ще бъде тежко, всички ще чувстват, че в цялата тази работа има нещо лъжовно, нередно, неправилно, измамно, но няма да се опитат дори да я поправят.
Панко Анчев, 24may.bg
Няма коментари:
Публикуване на коментар