Големите "разминавания", които се набиват на очи "на първо четене"

Може би ще бъда приятно изненадан и ще се окаже, че предишните действия на сегашните министри са били ограничени от функциите на служебните кабинети, в които са участвали 

 

Еуфорията от изборната победа на Прогресивна България отшумява, а списъкът с министри на Румен Радев вече е тук.  

Ако се вгледате обаче, няма как да не Ви направи впечатление, че обещанията за „ново начало“ се сблъскаха челно с реалността на „старата гвардия“. 

​Ето големите "разминавания", които се набиват на очи "на първо четене": 

1. Кабинет „Лоялност“, а не кабинет „Експертност“?

Обещаваха ни независими професионалисти, които да изчистят системата.  

Вместо това получаваме „Президентската гвардия“: 

• ​Гълъб Донев (Вицепремиер и Финанси): Човекът-институция за Радев. Но назначаването му е ясен сигнал: Президентът-премиер иска абсолютен контрол над хазната, а не независима финансова политика или потенциално различно от неговото мнение. 

• ​Иван Демерджиев (МВР): Майстор на острата риторика, но досегашният му опит показва повече челни сблъсъци с прокуратурата, отколкото реални присъди за корупция. 

• ​Димитър Стоянов (Отбрана): Още един кадър от най-близкия кръг на Радев. Рискът тук е липсата на граждански контрол над армията – всичко остава „в семейството“. 

• ​Велислава Петрова (Външни работи): Тя е „европейското лице“ на кабинета. Но как ще балансира между ЕС, НАТО и настроенията на избирателите, а и в самата партия? Дали няма да гледаме поредното „едно говорим в София, друго в Брюксел“. А дали изобщо заявките за "диалог" и "български интереси" няма да останат само празни думи? По мое мнение, точно в това министерство най-напред ще проличи дали има проломи между предизборни обещания и следизборни решения.

2. Театърът с Еврото 

Цяла кампания „Прогресивна България“ яздеше вълната на евроскептицизма и заявките за референдум. 

Сега, с Гълъб Донев начело на финансите, плочата рязко се смени на „прагматично управление“. 

Дали не се оказа, че страхът на хората е бил просто трамплин за гласове.

3. Власт без спирачки

Със 131 депутати „Прогресивна България“ има цялата мощ да направи почти всичко, което е обещала на хората.  

Когато кабинетът обаче се пълни само с „наши хора“, дали резултатът ще е реформи или нещо друго?

ГОЛЯМАТА ДИЛЕМА: 

България ще получи „стабилност“, но на каква цена?  

Когато нямаш коалиционен партньор, няма на кого да прехвърлиш вината.  

Ако цените продължат да растат, а корупцията просто смени цвета си, отговорността ще бъде само на един адрес. 

Огромна част от гласоподавателите на Прогресивна България гласуваха персонално за Радев, без изобщо да се интересуват от хората "в листите". 

Напълно логично е при евентуална "издънка", те да търсят отговорност пак персонално от него. 

​Въпросът е: Гласувахме за прогрес или за поредното управление, в което „експерт“ означава „лоялен до гроб“? 

Въпреки всичко изредено по-горе, новата власт ще има от мен "първите 100 дни"... или поне докато не стъпят по-сериозно накриво. 

Както защото ми се иска наистина нещата да се променят, така и защото се надявам да греша в първоначалните си впечатления от обявения кабинет. 

Може би ще бъда приятно изненадан и ще се окаже, че предишните действия на сегашните министри са били ограничени от функциите на служебните кабинети, в които са участвали. 

Цветомир Глоговски