"Индианецът" от Югославия

Независимо от многото други роли, за зрителите Гойко Митич ще остане на първо място вожд на червенокожите 

 

На 13 юни 1940 г. е роден Гойко Митич 

Гойко Митич е роден в сръбското градче Лесковац, което е на 230 километра от Белград.
От дете бъдещият индианец обожава спорта; отдават му се бягането, футболът, плуването; мечтата на младия Гойко е да стане спортен треньор, затова постъпва в Белградската академия по физическа култура; след време става член на отбора на Югославия по гребане.
Веднъж съвсем случайно, след института, Гойко Митич попада на снимачната площадка и остава там като каскадьор. 

Първият филм на младия спортист е английският „Ланселот и кралицата“; след това го канят италианци за участие във филма „Венецианските катакомби“. 

По това време в европейското кино са на мода филмите за индианци. Този факт слага началото на звездната кариера на Гойко Митич, който притежава необикновена външност, и скоро му предлагат ролята на индианец. Младият мъж обожава историите за индианци. Любим му е романът на Карл Май „Винету“. 

Гойко Митич започва с малки роли, но през 1965 г. спортистът-каскадьор и вече артист се снима в главната роля във филма „Синовете на Великата мечка“, в която играе ролята на индиански вожд.
Следващата му роля – Чингачгук – Голямата Змия, сниман по романа на Фенимор Купър, го превръща в герой не само в Югославия. 

Мъдростта на индианците 

Кариерата на Гойко Митич продължава във филмите „Белите вълци“, „Оцеола“, „Следата на сокола“, „Текумзе“, „Апачи“. Канят го да живее в Германия. 

Когато през 90-те години в Югославия се водят военни действия, Гойко Митич изпитва силна тревога. Майка му се разболява от сериозна депресия и скоро умира; актьорът не успява да присъства на погребението й; посещава гроба й след една година. 

Митич престава да се снима във филми за индианци, но започва да изучава историята на индианските народи; чете книги и постепенно е обхванат от дълбоко уважение и съчувствие към индианците в Америка; критикува французи, англичани и испанци, които унищожават индианците. От тях Митич научава много мъдрости: как да  живее в хармония с природата; човек не бива да бъде алчен и  само да взема… 

Митич ходи на гости в индиански племена; като подарък им носи копия от свои филми. След като прожектират един от тях, един от аборигените се доближава до него и казва: „Благодаря ти! Това беше моята история!“ 

Друг индианец му казва: „Отново изпитвам гордост, че съм индианец!“ 

Гойко Митич участва във филми за деца и в бродуейския мюзикъл „Алексис Зорба“; за тази роля се научава да танцува сиртаки. 

Независимо от многото други роли, за зрителите Митич ще остане на първо място вожд на червенокожите.  

Днес Гойко Митич е в постоянно движение; всеки ден спортува, язди, плува. 

Интересен факт е, че поклонникът на индианския живот, нито веднъж не е палил пура, нито лула, нито цигара. Защото баба му някога му казала: „Ако започнеш да пушиш, твоите дробове ще почернеят и ще се напълнят със сажди…“ 

По времето на снимки няколко пъти се налага Митич да запали Лулата на Мира. След това разказвал, че това били най-неприятните моменти в работата му.

Валентина Обремко, Издателство "Распер"