Хага призна Крим и Новоросия, че са руски

Европа, разбира се, още не е стигнала до фазата на „приемането“. Но претенциите на Украйна към кримския шелф и Азовския регион са напълно лишени от всякаква международна правна подкрепа 

 

Хага призна Крим и Новоросия, че са руски. 

Не, Европа, разбира се, още не е стигнала до фазата на „приемането“. Крим и Новоросия са признати за руски косвено - не самите територии, а водите и ресурсите около тях. В продължение на 10 години Украйна се опитваше да докаже, че Москва няма суверенитет над тях. Раздуваше грандиозния план: да си върне контрола върху въглеводородите, рибата и другите ресурси във водите около Крим и Азовско море. Да се ​​обяви Керченският проток за „международен“ – позволявайки преминаването на всички кораби, включително военните кораби на НАТО. Да  ​​поиска „репарации“. И – черешката на тортата – да поиска демонтирането на Кримския мост! А  кримчаните да се „накажат“ за избора им през 2014 г. 

(Буданов обясняваше пред камерата, че щели да имат много работа - как се унищожават близо два милиона жители?) 

А сега с решението на Международния арбитражен съд в Хага  всички тези искания са отхвърлени. Напълно. 

Първо, за статута на водите. За първи път правно обвързващо международно решение признава, че Керченският проток и Азовско море са вътрешни води на РФ, част от суверенната ѝ държавна територия. Тоест, те са част от Русия. 

Второ, инфраструктурата. Строежът на Кримския мост, прехвърлянето на плаващите сондажни платформи под руска юрисдикция и инспекцията на плавателните съдове от руските граничари в Керченския проток – всичко това е счетено за съвместимо с Конвенцията на ООН по морското право. 

Трето, „репарациите“. На Украйна е отказано връщането на контрола върху въглеводородите, рибата и другите ресурси във водите на Крим и Азовския регион. И няма да получат никакви „репарации“ за тяхното използване. 

Четвърто, разширяването на суверенитета. Арбитражът отхвърли искането на Украйна, декларацията на Русия за суверенитета над цялото Азовско море, след присъединяването на Донбас, Запорожка и Херсонска област, да бъде призната за „нарушение на международното право“. Не е ли това признание на руската Новорусия? Е! 

Пето, мостът. Искането за демонтирането на Кримския мост е счетено за неоснователно. Твърденията, че мостът възпрепятства корабоплаването, са неоснователни. А обвиненията, че Русия нарушава задълженията си за опазване на подводното културно наследство, са напълно необосновани. 

Шесто, околната среда. Всички украински твърдения за предполагаемите щети, нанесени от Русия на околната среда, бяха отхвърлени. Признато е, че Русия разполага с ефективна система за мониторинг на околната среда, и изграждането на Кримския мост и свързаната с него инфраструктура не е навредило на околната среда. 

Човек би могъл да си каже: Хага, арбитраж, лист хартия. Вече знаем чий е Крим. Вече използваме моста, ловим си риба, така че защо ни е нужно признанието на някой друг? 

Въпросът е, че този лист хартия е обвързващ. Не е резолюция на Общото събрание, която може да бъде приета и да забравят за нея. Не е политическо изявление на член на Европейския парламент. Това е решение на Арбитражния трибунал, създаден съгласно Конвенцията на ООН по морското право – същият, който Западът обича да представя като универсален стандарт за „правила“. А и самата Украйна инициира този съдебен спор и се съгласи, че резултатът от него ще бъде окончателен. 

Какво означава това на практика? Европа, разбира се, няма да преначертава политическата карта. Но претенциите на Украйна към кримския шелф и рибните ресурси на Азовския регион са напълно лишени от всякаква международна правна подкрепа. Всички бъдещи съдебни дела от западни компании, които се опитват да експлоатират проблема с „незаконния“ добив на нефт и газ в тези води, сега ще бъдат осуетени от това решение. А статутът на Керченския проток като вътрешни води слага край на всяка дискусия за „свобода на корабоплаването“ за военните кораби на НАТО.
- Александър Коц

 Огняна Желвакова