На 21 януари 1793 г. революционерите екзекутирали френския крал Людовик XVI (1756-1793 г.). Гилотината работела постоянно. За последен път – неотдавна, през 1977 г.
Култът към Френската революция, многогласно анализиран и многотомно описан, почти не дава възможност да се разберат обективно тогавашните събития.
Следващите поколения революционери се опитвали да копират френския опит в своите страни.
Октомврийската революция в Русия през 1917 г. е извършена по отдавна изучените шаблони на Френската революция през 1789 г.
Руските революционери, подобно на френските, разсъждавали за свободата на човека, за социално равенство, за човешко братство.
Но реално сътворили в Русия и във Франция касапница, с класова ненавист между цели слоеве в обществото; революционерите се превръщат във виновници за масовите кървави братоубийства.
Завземането на Бастилията във Франция на 14 юли 1789 г. е отразено в Русия по времето на Февруарската революция.
Въстанието на 10 август 1792 г. във Франция продължава в Русия с „Октомврийската революция“.
Щурмуването на Зимния дворец в Русия е аналогично на щурма на двореца Тюйлери във Франция.
Людовик XVI бил добър католик. Според спомени на хора, които го познавали, той бил честен човек; когато се качил на престола, желаел на френския народ добро и процъфтяване. Той се стремял да изкорени злоупотребите във френското общество, борел се със злото според силите си.
Във Франция, на различни територии, които влизали в състава й, действали над 300 несъгласувани помежду си граждански кодекси. Този ред се установил през вековете и често съседни градове или селища се управлявали по съвършено различни юридически закони.
Във френското кралство съществували 13 независими парламента, четири върховни съдилища и десетки други сметни и данъчни палати, които се намирали извън контрола на държавния апарат.
С тези местни традиции френската монархия се борела няколко века.
Затова, когато обвиняват френските крале в абсолютизъм, това не е правилно.
Историците на революцията, стоварващи всички проблеми на гърба на френските крале, измислили несъществуващия френски абсолютизъм.
Той е изгоден за тяхната пропаганда.
Революцията от 1789 г. и кралят
След революцията френският крал се оказал съвършено безправен. Принудили го да се закълне пред въведената Конституция, но след „вторичната революция“ през 1792 г. Людовик XVI бил арестуван и затворен в замъка Тампъл.
Отнетият някога от Филип Красиви замък на тамплиерите се превърнал в символично отмъщение на френските революционери за смъртта на Жак Моле, магистъра на Ордена.
Най-достоверна е масонската следа в убийството на френския крал
В замъка заедно с краля било затворено и семейството му: съпругата му Мария-Антоанета, сестра му – Елизавета Френска, и децата му Мария Тереза и Людовик XVII.
С изключение на принцеса Мария Тереза всички били жестоко измъчвани.
Съдът и екзекуцията
Революционният съд над Людовик XVI бил проведен в парижкия дворец Тюйлери.
Решението на съда било предрешено. Както се изразил Робеспиер: „Людовик трябва да умре, за да живее републиката“.
На републиката й била нужна кръвта на краля и неговото семейство, за да живее. Кръвта и републиката са мистично свързани.
Без проливането на кръв революцията отслабва, силите й секват.
Истинските революционери винаги следят, революцията да е захранена с енергия и без да се срамуват, проливат потоци човешка кръв.
Предложението на част от жирондистката група да предадат съдбата на краля на общонародно гласуване било посрещнато от останалите като антиреволюционна пропаганда.
Якобинците решили да убият краля с просто гласуване в кръга на самите революционери, в Конвента.
След като научил за неизбежната революционна присъда, кралят казал: „Смъртта не ме плаши, аз се уповавам на милосърдието на Бог“.
Когато се прощавал със семейството си, за да го утеши им казал: „Нека по-добре да благодарим на Провидението, което доведе края на моите страдания“.
Френският крал е екзекутиран на 21 януари 1793 г.
Людовик XVI сам се качил на ешафода.
Позволили му да каже няколко последни думи. Кралят с голямо достойнство отхвърлил всички революционни обвинения, произнасяйки: „Аз умирам невинен, не съм виновен за престъпленията, за които ме обвиняват. Казвам това от ешафода, готвейки се да се представя пред Бог. И прощавам на всички, които са виновни за смъртта ми“.
Няма коментари:
Публикуване на коментар