Симеон Николов: Идеята, че може да сме победители срещу първата ядрена сила в света, е налудничава

"Свидетели сме едновременно на две войни, в които не си вижда изход нито с военна сила, нито с дипломация и преговори." 

 

Симеон Николов е дипломат, експерт по международна сигурност, заместник-министър на отбраната (2005-2008). Работил в Министерството на външните работи, има два мандата в Германия – в посолството в Бон и в Берлин. Бил е главен експерт по международна политика и сигурност при президента Георги Първанов (2003-2005). 

Разговаряме с него след края на срещата на върха на НАТО в Анкара, от която се очакваше да зададе посоката за развитието на Алианса във време на огромни геополитически предизвикателства и разломи. 


- Г-н Николов, срещата на върха на НАТО в Анкара приключи с приемането на декларация от 6 точки. В тях е препотвърден ангажиментът към член 5 от Договора, Русия е определена като дългосрочна заплаха, а на Украйна се предоставя заем, както и 70 милиарда евро военни активи, помощ и обучение до 2026 г. Как разчитате Вие тези заявки – като подготовка за мир или за война в Европа?

- Когато една декларация на Съюз от 32 държави в една изключително напрегната военно-политическа обстановка в света е толкова кратка, има три причини: Няма проблеми и разногласия, което не е вярно. Постигнатото е по-малко от желаното. Формулировката за „единство, солидарност и колективна сила“ е само частично вярно, нека да си спомним за гнева на президента Тръмп изсипан върху Испания, изявленията на Тръмп по адрес на Мелони и други. Умишлено са спестени най-важните неща, за да се избегнат противоречия и предвид на подготовката на Съюза за война, което е и подчертано с определянето на „заплахата от Русия“ като „дългосрочна“. 

Напълно очаквано бе отразен основният проблем между САЩ и Европа: “Европейските съюзници и Канада, работещи със Съединените щати, поемат по-голяма отговорност за отбраната на Алианса“. Но дяволът е в детайлите, а те отсъстват в този текст. 

В кратката декларация обаче, най-голяма тежест е дадена на поръчките към военната индустрия и произтичащите от това военни способности – над 50 млрд. долара, ангажимента за разширяване на колективния производствен капацитет. Внимание заслужава формулировката за „подходяща комбинация от ядрени, конвенционални и противоракетни отбранителни способности, допълнени от космически и киберактиви“, тъй като те са съсредоточени главно в САЩ и частично във Франция и Великобритания. Инвестициите в отбрана, съвместните военни подготовки и споделянето на тежестта очаквано и логично се оказаха сред най-важните точки от дневния ред.

Няма съмнение, че масивните инвестиции и рязкото увеличаване на продукцията на военната промишленост и технологичните способности на въоръжените сили са подготовка за война, а не за мир. 

Но тази среща се отличаваше и с нещо друго: няма повече грандиозни обещания за стабилен световен ред. Няма оптимизъм, няма уверения, че световната икономика автоматично ще намали конфликтите. Вместо това има повече реализъм. Когато различни членове на Съюза виждат заплахи от различни посоки, е трудно да се формулира обща стратегия. За Гърция рисковете идват от Турция, за Турция заплахите са от Близкия Изток, за Дания те са от САЩ и т.н.  

- В декларацията се крие и послание към Иран, като се казва, че Иран никога не трябва да притежава ядрено оръжие и че трябва  да зачита свободата на корабоплаване в Ормузкия проток. В същото време от Анкара Тръмп каза, че няма да преговаря вече с Иран, а американската армия нанесе нови удари. Прибързано ли се надявахме на споразумение и на мир в региона? Как си обяснявате постоянната смяна на позициите на президента Тръмп?

- Може да се спекулира, дали Тръмп не загуби самообладание по време на срещата на НАТО в Анкара като обяви рамковото споразумение с Иран за приключило и поднови заплахите срещу Европа. В същото време той остави вратата отворена за по-нататъшни преговори: специалният пратеник на САЩ Стив Уиткоф и зет му Джаред Кушнер трябва да поддържат каналите за комуникация отворени.

Иранското посолство в Япония публикува подробен списък с предполагаеми нарушения от страна на САЩ на Меморандума за разбирателство (MoU) на платформата X: Вашингтон, като установи паралелен корабен коридор през Ормузкия проток, подкопа член 5 от споразумението, който предоставя на Иран контрол върху безопасното преминаване на търговски кораби. В Ливан САЩ също са обвинени в използване на отделен канал за преговори, за да принудят Хизбула да разоръжи организацията, като по този начин подкопават безусловното прекратяване на огъня, посочено в член 1. Освен това, повторното налагане на петролни санкции срещу Иран наруши член 10, а възобновяването на военните операции на САЩ наруши членове 1 и 2.
Разузнавателни данни показват, че Нетаняху, изправен пред избори през октомври, може да атакува отново Иран, за да засили вътрешнополитическата си позиция. Ново разполагане на американски амфибийни кораби в Персийския залив и признанието на Джей Ди Ванс, че прекратяването на огъня е било просто „тактическа пауза“, потвърждават оценките на Техеран. 

Споразумение и мир в региона не може да има в обозримо бъдеще, предвид на военните амбиции и операции на Израел и неговото влияние върху САЩ, включително и в Конгреса, както и без прекратяване на окупацията и непрекъснато нарастващото заграбване на земя, съпроводено с избиване на цивилно население от израелската армия. Пътят към траен мир е решението за две държави. В границите от 1967 г. трябва да бъде създадена независима, суверенна и териториално интегрирана палестинска държава. А смяната на позициите на президента Тръмп се дължи и на опитите да прикрие своето поражение във войната с Иран, в която бе въвлечен от Израел.

- Домакинът Ердоган бе видимо доволен от срещата в турската столица, като подчерта, че тя е направила НАТО по-силно и че всички са показали уважение към Турция. Това дава ли отговор на въпроса дали и този път оцеля Конвенцията от Монтрьо, която вече 90 години държи далеч от Черно море военни кораби на чужди държави по време на война?

- Провеждането на срещата на НАТО в Анкара, демонстрираното добро отношение на Тръмп към Ердоган подчертават само стремежа да се запази Турция в орбитата на САЩ и Израел срещу Русия и Иран. Конфликти на интереси в Сирия и Източното Средиземноморие отиват на заден план като второстепенни въпроси. 

Преди срещата на НАТО имаше очаквания, че Анкара ще настоява в съвместното комюнике да се избягва прекалено остро осъждане на Москва. Външният министър Хакан Фидан преди това беше няколко дни в Москва, консултира се с президента Владимир Путин и след това заяви, че Русия не трябва да бъде изключвана от европейската архитектура на сигурност. Можем само да предполагаме, доколко това вероятно е предизвикало недоволство не само в Украйна, но и в някои столици на ЕС. 

През последните месеци се наблюдава забележимо сближаване в отношенията между двамата лидери Тръмп и Ердоган. Доналд Тръмп е хвалил лидерските и преговорни умения на президента Ердоган при различни поводи, докато Ердоган е изразявал желанието си да изведе отношенията между Турция и Съединените щати в нова ера. Съобщения в международната преса показват, че е постигнат напредък по някои чувствителни въпроси.

Не така изглеждат обаче отношенията в една друга област: Турция не гледа с добро око на близките отношения САЩ–Израел. Вашингтон насочва усилията си към задълбочаване  интеграцията с израелската армия. Това е много важно развитие, показващо оста, по която се оформят стратегическите приоритети и архитектурата на сигурност. Сред турските запасни генерали и адмирали все по-често се срещат мнения, че „Турция трябва да намали зависимостта си от НАТО, което сега създава повече рискове, отколкото сигурност за нея; тя трябва да развива нови сътрудничества в областта на отбраната и сигурността, предимно с регионалните сили, в съответствие с националните си интереси, много по-решително и много по-внимателно“. Обща стратегия на НАТО е трудна за формулиране, когато членовете не споделят едно и също разбиране за това къде се крие най-голямата заплаха. 
Турция обаче се постара максимално да се възползва от най–важната среща на НАТО за да получи  нови задачи и позиции, както в Командването на Южния фланг на Съюза, така и в мисията на военния блок по отношение на войната в Украйна. Безспорен е фактът, че нарасна и ролята й в Черно море. Възползвайки се от стремежа на Турция към по-голяма роля в Алианса, британците и европейците правят възможното за да въвлекат и използват Турция срещу Русия. В Истанбул ще бъде създадено Командване на военноморските сили под егидата на Украинската доброволческа коалиция. В него ще служат британски и френски офицери. Подготвя се и многонационална щабквартира, която ще бъде създадена в Адана под егидата на НАТО.

Анкара е обезпокоена, че стратегията на Украйна да атакува танкери и кораби в Черно море, доведе инцидентите до морската юрисдикция на Турция. Зад последвалия натиск за заобикаляне ограниченията, които налага Конвенцията от Монтрьо, стоят вечните намерения на Великобритания за достъп до Черно море и Одеса. Конвенцията от Монтрьо обаче, е силен инструмент за контрол в ръцете на Турция и защитава от влизането на военни кораби от нечерноморски държави.

Усилията на представители на НАТО да подкопаят този режим би довело до отстъпление от турската роля на контрол на сигурността в Черно море и загуба на част от собствената й способност да предотвратява евентуална ескалация. България има всички основания да се опасява от такова развитие и би трябвало да е защитила позициите на Турция, ако е била привлечена в обсъждането на този проблем. 

Непосредствено преди срещата в Анкара бяха разширени задачите на оперативната група за противодействие на мини в Черно море, в която участва и България, заедно с Турция и Румъния. Макар групата да беше представена като регионална инициатива извън НАТО, сега тя получава нови задачи от Алианса, включващи разузнаване, защита на пристанища и подводни съоръжения и др, което увеличава риска от въвличането на държавите участнички във войната.

Сигурността в Черно море трябва да бъде гарантирана от крайбрежните държави, а не от НАТО. За първи път НАТО получава институционално и оперативно основание за присъствие  в Черно море. Това рискува да подкопае баланса, поддържан по силата на Конвенцията от Монтрьо в продължение на близо век. Така Турция, България и Румъния биха се превърнали във фронтови държави. И по този въпрос беше спазено пълно медийно мълчание. 

- Има ли България интерес Конвенцията да запази без промяна своето действие?

- България няма никакъв интерес от промяна на Конвенцията Монтрьо, особено в сегашната военно-политическа обстановка в региона. Но дискусиите за Черно море, отбраната от дронове и съвместните обществени поръчки показват, че регионът придобива все по-голямо значение в планирането на НАТО. Черноморските страни би трябвало да търсят общи позиции и синхронизират усилията си в организациите, в които членуват за да не се наложат външни интереси, некореспондиращи напълно с техните. Интересът на нашата страна е, че ограниченията на Конвенцията Монтрьо предотвратяват евентуална ескалация от навлизането на бойни кораби от други страни извън Черноморския регион, но дават пълна свобода на търговското корабоплаване за всички държави в мирно време, което е от важно значение за българските пристанища и морската търговия.

- САЩ ще дадат лиценз на Украйна за производство на „Пейтриът“, Германия се похвали със споразумение за придобиване на „Томахоук“. Как тълкувате тези действие – съкращава ли САЩ военните си ангажименти към Европа? Кога Европа ще бъде готова сама да отговаря за своята сигурност?

- Фактът, че Тръмп дори стигна дотам да предложи лиценз, който би позволил на Украйна да произвежда зенитни ракети Patriot, не кореспондира с позициите му, изложени пред Путин. Когато доверието в международните отношения се срива, прогнозите за мирно разрешаване на конфликти не изглеждат добри.
 
При една цялостна оценка на резултатите от срещата на НАТО в Анкара се откроява фактът, че икономическите резултати засенчват дипломатическите ползи. Даден беше силен тласък на взаимодействието и растежа на военната индустрия. В Декларацията беше записано, че ще продължи работата за премахване на търговските бариери в отбранителната индустрия между съюзниците и използване партньорствата по линия на НАТО. Сигурността вече не може да бъде постигната единствено чрез политически гаранции, а чрез истински инвестиции, конкурентна отбранителна индустрия и способност за бързо производство. Поуките от войната в Украйна показват, че сигурността вече няма да се измерва само с числения състав на армиите, а със скоростта, с която един завод може да произвежда ракети, дронове или системи за противовъздушна отбрана. 

За да попълнят повечето от способностите, които ще оттеглят САЩ, на Европа ще са й необходими около 5 години, но засега от Вашингтон не посочват времевата рамка на своето оттегляне.  Европа все още остава структурно зависима от военните способности на САЩ. Вероятно ще се формира модел на лидерство в отбраната, основан на коалиции, специализация и гъвкави институционални формати. Формиралата се вече група от Великобритания, Франция, Германия, Италия и Полша, е пример за възможна съгласуваност и свързаност. Турция не крие амбициите си дори да замести САЩ в някои доставки на въоръжение, след намаляването на американското военно присъствие в Европа. Силната турска военна индустрия започва да се превръща в инструмент за влияние в политиката за сигурност. 

Съюзниците от НАТО са се споразумели до 2029 г. да намалят до 38% дела на способности и капацитета на САЩ, който сега е малко под 50%. Последствията, обаче, може да носят и рискове. Това проличава от изявление на министъра на отбраната на САЩ, според което европейците трябва да имат възможност да провеждат мащабни бойни операции без всички съюзници от НАТО, т.е. без единодушно активиране на Член 5 и независимо от лидерството на САЩ или липсата на такова. Това означава не само че европейците са все по-отговорни, но и че могат да злоупотребят с Член 5, докато ангажирането на САЩ става условно и ситуационно, а не предполагаемо, и могат да се застраховат от вина за евентуално европейско решение за военна намеса в „защита“ на съюзник. Друг съществен въпрос е, че ядрените способности на Америка все още се разглеждат от европейците като „гаранция“ за сигурността на съюза. Но същевременно все повече страни не крият, че биха искали разполагане на ядрено оръжие на съюзници на своя територия. Последна такава заявка бе направена от Финландия.  

Европа без САЩ е неспособна да води война през следващото десетилетие. Многогодишна финансова рамка 2028–2034 г., дискусиите за самостоятелна европейска отбрана и военна промишленост показват, че Европейският съюз постепенно се трансформира в геополитическа организация, а не просто в икономически съюз, което може да се окаже най-значимата институционална промяна в Европа. Европа като общност от държави  ще трябва да създаде своя архитектура за сигурност. Защото независимо как ще завърши войната, отношенията Европа-Русия ще останат задълго враждебни, Близкият изток тепърва ще бъде обект на войни, които ще се отразят и на Европа, а южноевропейските страни предупреждават за заплаха от масова миграция от африканските страни. 

Наченки на поемане на ръководството на НАТО от Европа се забелязват още сега в командните структури. Споразумение на НАТО от февруари т.г. за европейски четиризвездни офицери, които да поемат командването на трите Съвместни командвания на силите (JFC) на алианса, е първа стъпка. Въпреки лошите оценки на Тръмп за военния съюз, е малко вероятно САЩ напълно да се оттеглят от НАТО. Америка ще остане в Алианса, но вече няма да поема почти сама разходите за отбрана на континента. Това не означава в крайна сметка отслабване на НАТО. Европа, която произвежда повече оръжия, инвестира повече и става по-военно автономна, може да трансформира Алианса в по-балансирана структура.

- В Анкара бе подчертано, че европейските съюзници поемат повече ангажименти. Как оценявате в този контекст позициите на България и на правителството на Румен Радев – мир чрез дипломация; помощ за Украйна, ако бюджетът позволява, но и 5% от БВП за отбрана?


- Позицията на премиера Радев беше балансирана и реалистична. Ясно беше заявено, че през настоящата година бюджетът не може да си позволи заделяне на средства за Украйна, а приоритетът за покриване първо на социалните нужди, среща разбиране и одобрение в страната. Ако отлагането на участието ни с финансови средства за Украйна се базира на очакване, че до следващата година войната ще приключи, това едва ли ще стане. Производството на боеприпаси от българската военна индустрия и продажбата им чрез трети страни ще продължи.

България би трябвало по-твърдо да отстоява позицията, че единственият разумен път за прекратяване на войната е този на дипломацията и да се противопоставя на налудничавата идея, че можем да бъдем победители срещу първата ядрена сила в света, което се отрича дори от военни от НАТО, но ни се внушава от лидери като Урсула фон дер Лайен и Кая Калас.  
Дaннитe нa ЅІРRІ показват, че военните разходи на България за последната година са нараснали с почти 9,3% или 2,01% от БВП при опция на НАТО за увеличение на 5%, от които 3,5% за отбрана и 1,5% за инвестиции свързани с отбраната по линия на SAFE (мерки за сигурността в Европа - пътища, мостове и т.н.). Тоест, ние сме по-скоро в средата на скалата на инвестициите в отбрана на европейските страни, но няма да можем да достигнем обявените 3,5%. По-разумно е да се съсредоточим в онези 1,5% за обекти и инфраструктура с двойно предназначение. 

- Тръмп обвърза евентуалното изтегляне на американски войски от Европа с така желаната от него сделка за Гренландия. За разлика от ФИФА обаче Дания не се огъва. Как ще се развие този сюжет според Вас?

- Подновяването отново на темата за Гренландия от Тръмп не допринася за възстановяването на отдавна нарушеното доверие между партньорите от двете страни на океана. Интересите на САЩ са разбираеми, но конфронтацията с Европа по тази тема не е в интерес и на САЩ. Вероятно ще си стигне до компромисен вариант, даващ по-широки правомощия на САЩ по отношение използването на територия за военни цели, проучвания и добив на суровини.  

- Позволете въпрос, който сякаш обобщава тревожните развития, на които сме свидетели в последните месеци: Приближава ли се или се отдалечава Третата световна война, хипотезата за която е много стресираща?

- Свидетели сме едновременно на две войни, в които не си вижда изход нито с военна сила, нито с дипломация и преговори. Това е най-лошият вариант, при който има перспектива за тяхното разширяване и за формиране на две световни коалиции, които ще воюват в една предстояща световна война.  

Интервю на Таня Джоева, Epicenter.bg