На АМ „Тракия“ тежкотоварен камион преминава през мантинелата, навлиза в насрещното и помита автомобили. Един човек е убит. Други са ранени.
И както винаги следва едно и също – няколко новини, няколко дежурни изречения, кратко възмущение и после всичко продължава. До следващия убит. До следващото дете. До следващото семейство, обречено да живее след телефонно обаждане, което разделя живота на „преди“ и „след“.
Ние от Сдружение „Ангели на пътя“ отказваме да мълчим и отказваме да свикнем. Защото това не са „инциденти“. Това е война по пътищата. Това е държава, в която човешкият живот струва по-малко от удобното мълчание на институции, общество и политици. Това е държава, в която убиването на пътя се превърна в ежедневие, а болката на близките – във фон, който никой вече не иска да чува.
Колко още хора трябва да умрат, за да се събуди тази държава? Колко още майки трябва да погребат децата си? Колко още семейства трябва да бъдат унищожени, за да спрем да наричаме тази касапница „пътен инцидент“?
Това не е съдба. Не е случайност. Не е „черна статистика“.
Това е безхаберие. Това е безнаказаност. Това е убийство с мълчание.
Докато институциите бездействат с години, докато обществото преглъща и продължава, ние ще продължаваме да събираме убитите си.
И няма да млъкнем.
Защото днес е един.
Утре може да е вашето дете.
Няма коментари:
Публикуване на коментар