Най-горещите привърженици на демокрацията и свободата на словото всъщност все по-често се държат като най-обикновени духовни и морални тирани!
Умопомрачително е как шепа хора - стотици, дори хиляди да бяха! - смятат за абсолютно морално оправдано да излязат на протест с изричното искане за сваляне на правителство, избрано от 1,4 милиона души.
По време на предизборната кампания Румен Радев ясно дефинира позицията си по отношение на войната в Украйна - мир и диалог. А ако гледаме действията му, а не само реториката, той е безукорен по отношение на „евроатлантическата“ ориентация на България и е изключително сговорчив с американските ни партньори. Меко казано.
Но най-големите „демократи“ - онези, които постоянно говорят за демокрация, прогрес и просветен западен либерализъм - когато видят, че хората, спечелили изборите, изпълняват обещанията, с които са получили подкрепата на огромна част от обществото - излизат на протест срещу самия резултат от изборите!
Точно така, срещу резултата - не срещу „бюджета“. Защото и Асен Василев, и Бойко Борисов, и сегашните управляващи имат съвсем сходна финансова философия - купувай народна любов с дълг, а след нас... потоп. Истината обаче е, че нашата политическа култура подхранва именно такъв тип разюздана финансова политика. И си я получава.
Тези протести обаче не са защита на демокрацията. А срещу демокрацията. Виждаме го на жълтите павета, от които се управлява България, като че ли е някаква селска махала. Видяхме го и в Германия, където след демократичната победа на „Алтернатива за Германия“ - смазваща в някои региони на страната - последваха протести срещу самата победа…
Ако изборният резултат е демократичен само когато е удобен за теб - това не е демокрация.
Онези, които днес наричат себе си русофоби, евроатлантици и антикомунисти, понякога се държат точно като болшевиките, срещу които твърдят, че се борят. Болшевиките също искаха да наложат своята утопия на всички останали. Те бяха антихристиянски настроени и премахнаха вероучението от образователната система. Искаха да преформатират обществото според собствената си идеология.
Днес техни духовни наследници - понякога дори хора с пряка роднинска връзка с тази традиция - отново искат да наложат на мнозинството собствените си представи за войната, за историята на народа ни, за семейството, за биологията, ако щете.
Светският атеизъм и материализмът, в който парите се превръщат в единствен бог, също са своеобразна религия. И е страшно, ако някой я изповядва, но морално се налага на всички останали. По най-либерален начин, разбира се…
А когато към всичко това добавим случаи, при които стратегическите ни партньори открито говорят за влияние върху политическите процеси в други държави и където победители в избори биват отстранявани от политическия процес, а след това ни се обяснява колко важно е да защитаваме демокрацията, лицемерието става очевидно. Гледаме Румъния, Гърция, Молдова и Грузия - и ни побиват тръпки. Спечелили изборите - подменени и арестувани. Неудобни партии - забранени. Несговорчиви правителства - свалени. Демократично, та демократично.
Тази пародия не може да бъде оставена без коментар. Защото тя застрашава не само здравия разум. Тя застрашава свободата на всеки един български гражданин!
Не може група, която дори не е способна да събере необходимата обществена подкрепа, за да създаде политическа партия, чрез гласовитост, щурмуване на институции и подкрепата на правилно финансирани медии да претендира, че има моралното право да управлява посоката на цялото общество.
Демокрацията не означава да управляват най-шумните. Демокрацията означава да приемеш и резултата, когато той не ти харесва.
В тези бурни геополитически води, които люшкат кораба на българската държавност, подобно поведение не е просто неморално. То е опасно за всички нас.
Няма коментари:
Публикуване на коментар