Липсата на кандидат е затвърждаване на процеса, започнал преди известно време, а именно загуба на лидерската роля на партията в родния политически живот
Все още колебаещият се Бойко Борисов, който и на миналия преди броени дни конгрес на ГЕРБ не заяви категорично дали ще издигнат свой кандидат за президент, означава освен липса на сериозни претенденти, така и затвърждаване на процеса, започнал преди известно време, а именно загуба на лидерската роля на партията в родния политически живот. Особено когато говорим за президентски избори.
Още през далечната 2016 г., когато беше издигната на практика неизбираемата Цецка Цачева, както и през 2021 г., когато безспорно ерудираният, но трудно разпознаваем Атанас Герджиков влезе в надпреварата, стана ясно, че има проблем.
И ако преди десетилетие партията беше на гребена на вълната, а пет години по-късно все още никой не можеше да си представи толкова важни избори без кандидат на ГЕРБ, през настоящата 2026 г., ситуацията е доста по-различна.
На пръв поглед, настояването на Борисов за единна дясна кандидатура, която да се противопостави на фаворита Илияна Йотова, звучи като най-разумния вариант. Но вече е ясно, че за такъв кандидат се предлага Андрей Гюров, който е всичко друго, но не и обединяващ образ, нито силен претендент, който може да постави в един отбор ПП/ДБ и ГЕРБ. Друг вариант явно няма - поне не и за т. нар. градска десница.
Ако трябва да сме обективни, вариантите пред доскоро най-голямата политическа сила, също не са много. Спряганият като най-силен кандидат - кметът на Бургас Димитър Николов, заяви, че за него най-важното е да подготви града си за предстоящата през 2027 г. Евровизия. Но и извън песенния конкурс, той винаги е бил категоричен, че има още много работа, която да свърши на настоящия си пост и това е неговата цел. Другите, предложени от доскорошния член на изпълнителна комисия Делян Добрев - Томислав Дончев и Росен Желязков, освен че нямат финалната дума, са и (за съжаление) не толкова силни кандидати - Дончев е ярка фигура, но по-скоро в редиците на партията, а бившият министър-председател се доближава доста до образа на вече споменатия Герджиков.
Ако разсъждаваме рационално, именно Делян Добрев би бил сериозен конкурент за президентския пост. Обаче дали самият той има такива амбиции, е спорно, или по-вероятно не е срещнал подкрепа от лидера на партията си. Какво точно се случва в отношенията между него и Борисов, е също основен въпрос, който от известно време гравитира в пространството. Вече няколко пъти през годините дългогодишният кадър на ГЕРБ обяви, че се оттегля от активната политика. Последният път беше през юни, като след близо 20 години на първа линия и депутат в 12 парламента, както и министър на икономиката, енергетиката и туризма, председател на комисиите по енергетика и финансите, той напусна парламента.
Не само този разрив, и не само резултатите на партията от последните парламентарни избори, говорят, че има сериозни предизвикателства пред ГЕРБ. Дългогодишното управление, сглобките, компромисите - всичко това, неминуемо, остави сериозен отпечатък както върху Борисов, така и върху формацията. Необходими са нови лица, но не просто нови, а силни личности, с ясни и категорични позиции, на които избирателите да се доверят. А истината е, че никое от тези, които през последните години се появи в политиката, не може да бъде сравнявано, нито е толкова разпознаваемо, харизматично и харесвано от поддръжниците, колкото което и да е от старите кучета.
Това, разбира се, не е проблем само за ГЕРБ, а всеобщ на партиите у нас. Липсват ярки фигури, а дефицитът се замества от сладникави кандидат-политици, „работещи“ предимно в социалните платформи, което може да е много примамливо и лесен начин за трупане на лайкове, но освен временно, е и крайно неефективно, защото тези хора не са специалисти, не са капацитети в нито една област.
Такъв пример са именно Андрей Гюров, спряганият му за вице Георги Кандев, както и години по-рано изгрелият и вече залязъл, но нанесъл непоправими щети въобще на политиката у нас Кирил Петков, всичките му близки приятелки, които приюти както в партията, така и на лидерски позиции в държавата. Държавата отдавна е заприличала на меме...
И с евентуалния си отказ да излъчат сериозен претендент за президентския пост, ГЕРБ поставят редица десни и здраво стъпили на земята хора в ситуацията да не гласуват, защото изборът между доскорошната дясна ръка на Румен Радев Илияна Йотова и анимационни герои като Гюров и Кандев, не е никакъв избор. И това Борисов отлично го съзнава, но явно страхът, че ГЕРБ, с тези лица и вътрешни неразбирателства, няма изявена фигура, която да предложи, и която фигура да стане фаворит в надпреварата, доминира.
Е, има един вариант, който би мобилизирал всички поддръжници на партията, та даже и разочарованите от нея през годините, въпросът е дали на Борисов му стиска.
Виктория Георгиева, "Труд"


Няма коментари:
Публикуване на коментар