Ако се доверим на коментарите и анализите в удобните медии в Евросъюза, актуалните диктатори по света са покрусени, а подир комунизма и глобализмът е натикан в гроб. Това станало под триумфалните аплодисменти в залата на ООН.
Действителността обаче е подчинена на други, неумолими закони. В кулоарите в Ню Йорк се разкрива далеч по-мрачна картина, а Тръмп посреща Си на червения килим. Свързан с все по-видимото обезличаване на Европа от САЩ и Русия и със стряскащото събуждане на гражданите от Стария континент.
Докато големите играчи конфликтно преначертават силовите линии, геополитическата сцена преживява тежък преход. Познатият ни свят се променя до неузнаваемост, троши се на парчета: няма никакво международно право; изменят се правилата в икономиката, търговията и финансите; трошат се дълговите и застрахователните пазари; поставят се под контрол морски проливи и комуникации. САЩ агресивно налагат енергийна доминация, засега с определен успех.
Годините на хаотична и шумна щуротия, времето на ярки провокации и счупени дипломатически протоколи неусетно отстъпват място на напредващ политически маразъм. Днес цензурата не работи главно с червена химикалка, а с математически вектори и AI алгоритми за „безопасност на бранда“. Машината просто изрязва всяко критично мислене, за да поддържа илюзията за вечна младост на застаряващите догми.
Точно преди 4 години германският външен министър Аналена Бербок изрече думи, които се превърнаха в епитафия на съвременния европейски либерализъм: „Независимо какво мислят моите германски избиратели, искам да доставя обещаното на хората в Украйна“. Пак през септември 2026 г., германските избиратели отвърнаха. Отговорът се оказа съкрушителен. Историческа загуба на системните партии на три от три местни избори, изкарала наяве илюзията, в която живееха европейските елити. Идиотизмът им от тенденция се беше развил до стратегия.
Канцлерът Фридрих Мерц нарече загубата „катастрофална“. Инатът да се управлява срещу волята на собствените граждани взриви политическия център. Голямата драма е, че времето на опасната идеологическа щуротия отминава не само в Германия. И се предполага, че ще отстъпи място на дълъг, сив и всеобхватен институционален маразъм. Логично след „политиката срещу волята на хората“, каквато е формулата, по която коалициите в Брюксел и страните в ЕС работеха години наред.
Протестният вот дойде от двата фланга - от дясно AfD и от ляво Die Linke. На този фон лидерът на AfD Алис Вайдел получи неочаквано мощно рамо отвъд Океана. Кръговете около Доналд Тръмп, Джей Ди Ванс, Марко Рубио и Илон Мъск открито подкрепиха германската десница. Американските консерватори виждат в суверенистките сили в Европа инструмент за демонтиране на глобалисткия ред в Брюксел. Германският трус не е изолиран случай, следват избори във Франция, Испания, Финландия.
Европейските неолиберални власти изпаднаха в международна изолация, собствените им съюзници подкопават почвата под краката им. Тези избори потвърдиха резултатите от сондажите в страните от ЕС - те са вътрешно разединени. Рухването на Украйна се изживява и преценява от лидерите им като непоносим ужас. Налага се постоянно да се подхвърлят съчки и дръвца в огъня „Русия ще ни нападне!“ В изпълнение на особено важната цел на Лондон европейците и руснаците пределно да се намразят. Както през миналия век - на кръв.
Европа се оказа приклещена в менгеме между икономическия егоизъм на САЩ и реваншизма на Русия. Защото склони да събори опорите на предишното си процъфтяване. С луксозните си връзки със САЩ можеше и да се перчи пред Москва и Пекин. С много изгодната търговия с Русия и Китай успешно конкурираше хегемона и прикриваше политическия си васалитет.
Скъса с Изтока под натиск на неолибералните кръгове и в щатите и в Западна Европа, отказа се от евтините руска енергия и суровини, оскъпи вноса на китайски евтини стоки в ЕС, затъна в прокси война с Русия и търговска с Китай и пое надолу. Войните в Украйна и Близкия изток изпомпват трилиони от европейските бюджети. Превъоръжаването срещу измислен враг и мигрантската напаст оголват социалните, здравните и образователните системи. А Зеленски пищи: „Ние побеждаваме! Помощ, спасявайте ни!“
И тук се появява същината на маразъма. Лесно е да вземеш властта на вълната на масовото разочарование от щуравата политика на досегашните елити. Съвсем друго е да управляваш счупена машина с пясък в зъбчатите колела. Аварирала държава в структурна криза, нуждаеща се от генерален ремонт, а някои дори от рестарт на държавността. Откъде веднага да се появят нужните финансови средства и умелите монтьори - държавници, експерти, кризисни мениджъри?
Новите алтернативни сили, които предстои да спечелят изборите в Европа, ще наследят деиндустриализирана икономика, скъпи енергоносители, колосални дългове и враждебна администрация - „дълбоката държава“ в съдилищата, медиите и Брюксел. И когато обезверените граждани разберат, че протестният вот не връща евтиния газ с магическа пръчка, апатията ще се превърне в окончателен цинизъм.
Неизбежно и недоброжелателната външна среда ще остане. Най-голямата щуротия на Европа беше потискането на инстинкта за самосъхранение. Брюксел натрапи на ЕС, че трансатлантическата солидарност е морална категория, а не хладен и безпощаден бизнес. Англо-американската ос чрез НАТО и долара здраво беше привързала Европа към своята политика. Нейното собствено потъване под тежестта на вътрешни фактори и геополитическо пренапрягане повлича да удави първо Стария континент.
Употребена и наритана, Европа стои осиротяла в свят на икономически хищници. Ще дойдат нови правителства след изборни катаклизми и ще открият, че са поели управлението на кораби, под чиято палуба вече се е просмукала доста вода. А ключовете от двигателното отделение отдавна са някъде отвъд Атлантика. Очертава се период на сиво, фрагментирано и безпомощно съществуване. Маразъм, от който никой няма готов план за бягство.
Евронатовците молят Вашингтон да натисне Москва да не довършва Украйна на фронта. Междувременно заливат публичното пространство с „червено-бели разкази“, в които кризите и пораженията се обявяват за победи.
Постоянното поддържане на патос и „триумф срещу апокалипсиса“ изтощава рецепторите на читателя - от свръхстимулация настъпва когнитивна умора. И масовото съзнание подсъзнателно превключва в режим на пълно недоверие. И след ерата на щуротията с хаотичната редакторска цензура и примитивно блокиране на думи се появява автоматизираното филтриране на съдържание - AI модерацията.
Тя става основният инструмент за заличаване на политическите нюанси, превръщайки живата журналистика в стерилен поток. AI превръща целия текст в математически модел. Ако алгоритъмът засече, че аргументите на автора разколебават утвърден медиен мит за дадена фигура, автоматично обозначава дописката за „високорискова“. И ако доскоро редакторското цензуриране е предизвиквало у автора гняв и съпротива, AI модерацията би довела до апатия и кротка автоцензура.
Когато това филтриране успее превантивно да заличи и последния критичен журналистически глас, триумфът на цензурата се превръща в нейна стратегическа загуба. Крайната спирка на всяка пропагандна машина е пълната неспособност да чуе собствената си фалшива мелодия. Навлиза се в епоха на геополитическо осиротяване, където неизбежно предстои управленски маразъм, водещ до десетилетие на европейска парализа.
Червено-белите медийни разкази вече работят за превръщането на водача от бунтар в паметник. А подчинените медии - в празни помещения. Чрез софтуерната стерилност на цензурата световното корпоративно задкулисие опитва да прикрие факта, че предвидимостта на системния маразъм вече е заменила живия живот.
Д-р Илия Илиев, "Труд"
Няма коментари:
Публикуване на коментар