Това заявява руският режисьор Никита Михалков по време на Петербургския международен форум на обединените култури.
„Ние през цялото време проявявахме имперско самосъзнание при отсъствието на империя. „Няма къде да ходят, имат газ, храна…“ А те действаха“, казва той. Според Михалков Западът се самоунищожава и сам ще дойде в Русия с думите: „Спасете ни. Загиваме“.
------------------------------------------------------------
"Защо искам да ви покажа тези малки сюжети? Защото ние трябва да разберем, че колкото и да смятаме това за конспирология, глупост, маразъм и така нататък, днес имаме работа с много сериозна опасност.
Това е глобалната опасност от изтребване на човешката същност, която беше започната от нацистите и от този открит нацизъм, който беше потушен с усилията на 27 милиона жертви – на нашите сънародници и нашите съюзници – и той беше потушен за повече от седемдесет години. Сега имаме Прозорец на Овертон – това, което беше невъзможно да си представим, става мислимо, после става възможно да се говори за него, после става възможно то да се прави, да се опитва, после става общодостъпно и нормално, а след това става задължително.
Днес е абсолютно задължително, за да може един филм да попадне на голям фестивал – Кан, Венеция, Берлин – да бъдат изпълнени определени условия, наложени от, така да се каже, „международния цивилизован комитет“.
Получаването на „Оскар“ днес не е оценка за художествено произведение или оценка за смисъл – това е оценка за позиция. Затова да речем филм на Звягинцев тръгва да се състезава за „Оскар“ от Франция. Затова филмът, заснет от Родченко – предателят и мерзавецът, който предаде нашите спортсмени – получава „Оскар“. Филмът за учителя от Сибир, който тайно е снимал децата и после от това монтира филм как измъчват децата, без знанието на децата, което само по себе си е престъпление, получава „Оскар“.
Постепенно и последователно се създава възможност, опит, за преформатиране на нашето съзнание. И това става доста успешно. Защото, ако понтификът, наместникът на Бог на земята, лидерът на милиарден брой вярващи християни-католици официално разрешава освещаването на еднополови бракове в църква, това е предателство на вярата изобщо. По принцип. Тези католици трябва или да приемат това, защото го казва понтификът, Божият наместник на земята, или да хванат оръжие. Друг път няма. Или се смиряваш и следваш това, или се съпротивляваш. Днес, поне в нашия ареал, ние сме единствената страна, която стана единно и гордо и каза: „Не, не искаме това“. За това ще си платим, но за нас няма друг път, ние нямаме друг изход.
Според мен, и това звучи ужасно, но смятам, че на нас Бог ни изпрати СВО, за да се събудим от мрака, в който потъвахме в продължение на десетилетия. Потъвахме в него и в голяма степен все още се намираме в него. Все още очакваме, че може да бъде като преди, напълно забравяйки за това, че човекът в окопите трябва да усеща, че зад гърба му има хора, които знаят, че той е в окопите, които му съчувстват и му помагат. Силно се надявам, че след победата – надявам се на тази победа – тези хора ще се върнат. И ще имат въпроси към нас. Ще имат въпроси към онези, които се блъскат и бият за билети за Запада. Във филма ми „Изпепелени от слънцето 2“ има много важен епизод между Сталин и моя герой, в който Сталин казва: „Еднокракият и еднорък войник ще се върне от фронта и ще го посрещне човек в същия халат, с който го е изпратил на фронта. Какво ще му каже той? Ще му прости ли? Ние с теб, Котов, ще му простим ли? Такива ще има милиони. Какво ще правим – отново гражданска война?!“ Страшни думи, но абсолютно справедливи. И между другото, тези, които усещат, че ръцете им са мръсни, днес унижават връщащите се от СВО. В „Бесогон“ разказах за един човек, юрист, който се връща от СВО и само защото се е върнал от СВО не го взимат на работа в нито една институция. От Министерство на образованието ми отговориха, че няма да се заемат с този въпрос, но това не е частен случай – това е подсъзнателната самозащита на тези, на които ще бъдат зададени въпроси. Те подсъзнателно отговарят на тези въпроси, които могат да им бъдат зададени. И ние трябва много ясно да го разберем. Когато навремето концертните бригади отиваха на фронта, за да помогнат някак на войниците, това бяха хора, които знаеха, че отиват на фронта. Отиват на фронта, при войниците, за да им помогнат да преживеят това, през което минават.
Днес, едва ли не всеки ден, в един или друг град имаме фестивал, празник, балони, разни форуми, какво ли не... вижте с какво са запълнени екраните на телевизорите, какво надуто, насилено създадено усещане за празник и пълно благополучие! Но това не може да се задържи на пусто място, на липсваща основа. А основата за нас днес е задължителна победа във войната, която се води.
Видях документи, говорих за тях в „Бесогон“ – ако ние не бяхме започнали СВО, две седмици по-късно всичко това щеше да се случи от обратната страна. В 1991 г. във военните окръжия в Украйна са били повиквани военноповинните и са подписвали документи, че в случай на нещо са готови да воюват срещу Русия. В 1991 година!
Моят съименник, в качеството си на Първи секретар на ЦК на СССР, за да се хареса на украинската диаспора, реабилитира на практика цялата бандеровска мафия. И тези хора влязоха във властта. Писаха, че не им трябват автомати и пистолети, трябва просто да влязат във властта. И влязоха. Това, което стана в Украйна, е огромна наша вина. Огромна. Ние през цялото време проявявахме имперско самосъзнание при отсъствието на империя. „Няма къде да ходят, имат газ, храна...“ А те действаха. Пет милиарда бяха похарчени за деца, за да се превърнат в хората, които днес виждаме там.
Да, в 2000-те години ние се отдръпнахме от пропастта. Предишното ръководство на страната, част от което все още се намира във властта, сбърка с избора на президент. Избраха погрешния човек, избраха полковник от КГБ, който трябваше да се държи така, както на тях им трябва. Сбъркаха, Мюнхенската реч го доказва. Но проблемът не изчезна.
Днес прочетох абсолютно потресаващо нещо, един разказ на Йосиф Брос Тито. Гениален. Той пише как съветското разузнаване му е доложило, че в обкръжението му има американски шпионин. И Тито пише как са преровили всичко, поставили са навсякъде подслушватели и нищо не могли да открият. Тито се обръща отново към съветското разузнаване: „Назовете кой е шпионинът“. И те му казват: „Това е твоят първи помощник, седи в твоя кабинет всеки ден.“ Тито пожелава да остане насаме с него, опира пистолет в челото му и го пита: „Работиш ли за американското разузнаване?“ Той отговаря: „Да.“ „По какъв начин, кои са ти свръзките, контактите?“ – „Нямам такива“. – „Но как можеш да работиш за разузнаването, ако нямаш контакти?“ А той отговаря: „Работя за американското разузнаване още от времето на Югославската революция и получих задание, за чието изпълнение не ми трябва никой и нищо, никакви свръзки.“ – „Какво е заданието?“ – „Назначавам на ръководни длъжности хора, които по принцип не съответстват на тези длъжности. Тоест, човек, който има историческо образование, се занимава със селско стопанство. Човек, който цял живот се е занимавал с технически и инженерни работи, става министър на културата и така нататък. Задачата, която имам, ще доведе до резултат, при който без всякакви оръжия и бомби ще разруши отвътре всичко, което създавате Вие, господин Тито.“
Как ви се струва? Нямаме ли усещането, че ни се случва нещо подобно? Може би някак изолирано. Това е свързано с много страни и дейности от нашия живот по принцип. Затова, опитвайки се някак да се съхраним, да се консолидираме, създадохме Евразийската академия. Това е инициатива на нашата страна, подкрепена от президента. След това беше подкрепена и от Си, Моди и други лидери от Централна Азия.
Като връх на Евразийската академия е „Диамантената пеперуда“ – наградата на Евразийската академия, за която се състезават филми от Глобалния юг, от БРИКС, по преценка на страната, която изпраща свой филм. Единственото условие е – не единственото, но най-важното – те да се вписват в рамките на нашите правила. А те са нравственост, уважение към националната култура на собствената страна, уважение към религиозните принципи на собствената страна, към традициите на собствената страна – всичко, което по един или друг начин представлява човека, както ние го разбираме. С правилно отношение към това що е добро и що е зло.
Можем да се захванем за думата „правилно“, може всеки да има свое разбиране за правилно. Но, ние много добре знаем. Чухте ислямския проповедник, който говори за сатаната, за шейтан, за братството между православни християни и мюсюлмани и прочее. Защото не е важно – за нас това е Христос, Мохамед е за хората, изповядващи ислям, или Буда – понятието за добро и Бог и понятието за зло и бесове, както и да се наричат за всеки човек, определят нравствените принципи, в които се възпитава и живее човек. И това е принцип.
Един старец казва гениално нещо: „Суровата истина без любов е лъжа“. Във всяка религия, без значение. А ние сме котел, в който съществуват и се претопяват на практика всички конфесии, но при всички случаи в основата стои любовта. В най-големия и дълбинен смисъл на тази дума. Това може да ви се струва като декларация, разбирайте го както искате. Вчера гледах забележителен ирански филм, „Косите на моята дъщеря“, направен за 3 копейки, заснет вероятно за три седмици. Нищо няма, но такава дълбочина и любов има там, такава болка има там! И ето, Евразийската академия и „Диамантената пеперуда“ са възможност да се изведе на повърхността точно това кино, за което никой не знае.
Вие знаете ли кой е режисьорът Маджид Маджиди? Кой го познава – вдигнете ръце. 1-2-3-4 души. Толкова! Това е велик режисьор! Гениален ирански режисьор, който снима за копейки най-великолепни филми. Прости, пронизващи! Казват му „Снимай като в Холвуд!“, той казва „Заповядайте!“ и снима гениалния филм „Пратеникът на Бога“ за Мохамед, за детството на Мохамед. Мощен филм – заповядайте, можем го това. Кой го е гледал, кой знае за този филм? Кой може да се учи от него? Никой! Ние сме преситени. Нас ни възпитаха и светът го възпитаха.
Свалям шапка пред Холивуд – Холивуд създаде Америка. Полицаите от трийсетте години, с широко разкрачените крака, с кръстосаните зад гърба ръце, с тъмните очила и пурите – това дойде в Америка от киното, а не от Америка в киното. Холивуд създаде Америка. Той създаде фабрика за сънища, която създаде страната и хората са напълно убедени – благодарение на Холивуд – че живеят правилно и това, което показва Холивуд, е действителността. Накараха целия свят да повярва в това.
Какъв ти там Маджид Маджиди? Какво ти латиноамериканско кино – велико кино. Къде ти киното на Централна Азия – забележителни филми, евтини, но пронизващи, филми, в които сякаш бие сърцето на родения на тази земя човек – било Киргизия, Казахстан или Узбекистан, няма значение. Турското кино. Ето затова, за да можем да запознаем хората, че има и друго кино, беше създадена Евразийската академия и „Диамантената пеперуда“.
Победителите от този фестивал се договарят и се показват в други страни, у нас, в киносалоните и така нататък. Мнозина смятат, че тук има противоречие – никакво противоречие няма, не може да има. Това е нашият живот. Това сме ние. Вие, например, откъде сте? От Индия. Много добре, какво сте заснели? Това. Нека го видим. Да, забележително. Това е филм за теб, искам да знам за теб. Какво изобщо означава национализъм? Когато казвам, че аз съм по-добър от теб, това е шовинизъм. А когато казвам, че обичам своето, и искам и ти да обичаш моето и съм готов да обичам твоето, ако ти обичаш своето, както аз обичам моето – ето заради това направихме всичко.
Фестивали има много и различни, тук, там и навсякъде. Ние тръгнахме, според мен, по рискован в тази ситуация, но необходим път. Това не е само „Диамантена пеперуда“. 12 категории филми получават награда, търсихме какъв паричен еквивалент да намерим за приза, за да бъде той реално привлекателен. И така, освен „Пеперудата“, се връчват още 11 премии, като всяка от тях представлява якутски диамант на стойност 250 хиляди долара. Голямата награда, „Пеперудата“ за най-добрия филм, получава авторът на този филм, или продуцентът, или режисьорът, или заедно, и тя е диамант от 10 карата, на стойност 1 милион долара.
Някои пишат, казват „Вие купувате“. Не, не купуваме, ние стимулираме. Защото, за Маджид Маджиди, който получи „Диамантена пеперуда“ за принос в кинематографията, тези пари са три филма, които той може да заснеме. За него това е огромен изход от кризите, свързани с трудностите в една или друга посока. Затова съм много благодарен на нашия президент, на ръководството на страната и Министерство на финансите, администрацията на президента, Фонд „Култура“, затова че ни подкрепиха. Дори знам, че една от точките в работата на „Единна Русия“ е бъдеща подкрепа за „Диамантената пеперуда“. Това е важно, това е от основно значение! Трябва да имаме възможност, макар и вътре у нас, да се научим да уважаваме това, което правим и да не се опитваме да приличаме на когото и да било.
Точно в това е и задачата на „Диамантената пеперуда“, за която обещах да ви разкажа."
Превод: Екатерина Грънчарова, Glasove.com
Няма коментари:
Публикуване на коментар