Доста е забавно да гледаш как всички приписват безредиците и разрушенията във Франция - които, нека е ясно, с основание са осъждани - на любимото си политическо плашило.
Току-що видях хора да обясняват, че причината е - изберете си - „комунизмът“, „ислямизмът“, „третосветизмът“, „Русия“ или „Китай“. Сякаш на Франция ѝ трябва външна помощ, за да избухнат бунтове… Може би някои хора трябва да си опреснят познанията по нашата история или да прочетат „Клетниците“ на Виктор Юго…
С това ни най-малко не искам да романтизирам участниците в безредиците. Нека припомня, че в „Клетниците“ има и един Тенардие - отвратителен негодник, който се възползва от хаоса около себе си, ограбва трупове и измъква пари от всеки, когото може.
Всеки хаотичен период във френската история си има своите тенардиета и сегашният не е изключение.
Твърде лесно е, а и всъщност е изгодно за управляващите, вината да се хвърля върху външни сили. В крайна сметка този гняв е създаден във Франция, избухва във Франция и причините за него могат да бъдат отстранени единствено във Франция.
И колкото и болезнено да е да го чуем, ако човек изучава историята, ще види, че случващото се е почти точно онова, което може да се очаква на етапа, до който е стигнала Франция.
Тези процеси са изследвани. Независимо дали ще вземете теорията на Рей Далио за шестте етапа на цикъла, тезата на Питър Търчин за „свръхпроизводството на елити“, или китайския модел на династичния цикъл, всички те стигат до един и същ извод: когато дълговете се трупат, обществените услуги се разпадат, а управляващите стават неспособни да управляват, накрая улиците избухват.
Всъщност е почти зловещо доколко Франция изпълнява почти всички условия, описани в повечето теории за тези цикли:
- Финансови затруднения: дългът е 119% от БВП и вече плащаме по-високи лихви по заемите си от Италия или Гърция.
- Разпадащи се обществени услуги: нека припомня, че тези протести, които сега прерастват в безредици, започнаха с протести на гимназисти срещу състоянието на образованието.
- Политическа парализа и криза на легитимността: неодобрението към Макрон достига умопомрачителните 82%. Той определено е изгубил Небесния мандат…
- Обедняване на населението: рекордно равнище на бедност от 15,4% и медианна заплата от едва 2 190 евро нетно месечно за служител на пълно работно време в частния сектор. С тези пари не можеш да си позволиш дори да наемеш прилично жилище в който и да е голям френски град.
„Третосветизмът“ или „ислямизмът“ не са причината за нищо от това. Френските правителства не са вземали заеми като за последно - последният балансиран бюджет е от 1974 г.! - защото „Мюсюлмански братя“ са им наредили. Нито пък Путин или Си са оставили френските класни стаи без учители…
За съжаление реакциите - търсенето на изкупителни жертви - СЪЩО са типични за този етап от цикъла. Сред класическите белези на петия етап Далио посочва появата на „обществени групи, превръщани в изкупителни жертви, за които широко се смята, че са източникът на проблемите“, наред със „загубата на истината в публичното пространство“. Хората се интересуват повече от издирването на виновници, отколкото от търсенето на решения.
И така, какво е решението? Китайците са се справяли с това по същество чрез започване отначало - сменяли са режима си, като нова династия е предявявала претенции за Небесния мандат, обикновено след десетилетия на въстания и войни. Не особено обнадеждаваща перспектива…
Има и изключения, при които дадена династия е успявала да постигне онова, което китайците наричат 中兴 (zhōngxīng, „възстановяване“): дълбока реформа отвътре, преди цялата сграда да се срути. Това е успявало няколко пъти - например при възстановяването през управлението на Тунджъ от династията Цин, - но обикновено е осигурявало само още няколко десетилетия, рядко повече.
През 1945 г. писателят Хуан Янпей задава на Мао прочутия въпрос как може да се излезе от този цикъл, като го формулира така:
„В началото хората са предпазливи и трудолюбиви, защото смелите мерки са единственият възможен начин да се преодолеят трудните условия. Но когато нещата постепенно се подобрят, хората започват да се отпускат: леността може да се разпространява в продължение на дълъг исторически период и става невъзможно да бъде изкоренена, когато се превърне във всеобща практика. Постепенното разширяване на територията изисква съответно увеличаване на броя на способните хора, но когато те не достигат, централната власт отслабва. С една дума, никой не може да избяга от „порочния кръг“ на възхода и падението на династиите.“
Мао отговаря, че решението е демокрацията, защото „докато народът може да контролира правителството, правителството няма да посмее да се отпусне“. А по-късно Си добавя и „втори отговор“: система, способна на „решително самореформиране“.
Все още е рано да се каже дали Китай е прекъснал този цикъл. Но ако Франция има някаква надежда да се измъкне от него, ще са ѝ нужни и двата отговора едновременно: правителство, което действително се отчита пред своя народ, и изключително решително самореформиране.
Едно нещо със сигурност не е решение: да се обърнем един срещу друг. Във всички тези теории за циклите - разделението и търсенето на изкупителни жертви се появяват по пътя надолу, никога по пътя обратно нагоре.
Арно Бертран, Glasove.com
Няма коментари:
Публикуване на коментар