Мая Нешкова: Питам се защо напоследък Господ събра толкова музиканти и творци горе

"Кирил няма да ми прости, ако тръгна да се отчайвам, че вече го няма." 

 

Мая Нешкова е сред най-популярните изпълнителки на родната сцена. 

От повече от 45 години нейният творчески и житейски път е неразривно свързан с този на големият ни композитор Кирил Икономов, който си отиде през април тази година. Съдбата ги среща, когато Мая е избрана за постоянен солист в създадения от Кирил Икономов оркестър - “Благоевград”. В него са се изявявали като гост-солисти и имена като Емил Димитров и Йорданка Христова. Успехът на бенда и новата му звезда е толкова голям, че Мая става единствената изпълнителка у нас, която изнася концертите си на стадиони. Оркестърът и вокалистката му правят големи турнета не само в страната ни, но и в Сърбия, държавите от бившия Съветски съюз и Западна Европа. През 1987-ма г. Кирил Икономов става носител на “Гран при” на музикалния фестивал в Улан Батор - за най-добър гост диригент. Пак там, Мая Нешкова взема “Гран при” за изпълнение по негова музика. През 2001 г. Мая е отличена с награда за цялостно творчество на Международния фестивал “Еврофест” в Скопие, а през 2006-та година Маестрото печели “Гран при” Филиграни - за песен. 

Мая и Кирил оставят за поколенията не само прекрасни песни, но и църквата “Успение Богородично” в местността Бачиново, Благоевград. Двамата са родители на близначките Весела и Йоана, а през миналата година се роди и първото им внуче.

- Мая, на 12-ти октомври в Зала 1 на НДК ще се състои големият концерт - “Белчевият род го има”, в памет на Михаил Белчев, където ти ще си една от гост-звездите. Според теб, умеем ли да ценим големите ни имена в културата, какъвто беше и твоят съпруг - известният ни композитор Кирил Икономов? 

- И да, и не, защото ако не е семейството на Мишо Белчев сигурно нямаше да го има това събитие... Има моменти, в които можеш да се изненадаш колко се пази и уважава миналото, има и други, в които направо се шокираш колко дори елементарни неща не се пазят - ние сме народ на крайностите. Бих казала, че най-важното е това, което са направили Мишо и моят съпруг - да си докоснал някого с творчеството си, да си го променил, да си бил една светла пътека, по която човек може да се ориентира, да тръгне и намери своя път... Невероятно е това да дадеш на някого частица от твоята душевност. Всички тъгуваме и сме в ступор от загубата на Мишо Белчев и Кирил - те си отидоха в продължение само на 9 дни! През годините двамата са направили такива неща, дори да вземем само по една от творбите им като пример. Мишо да беше написал само “За теб, Българийо” пак щеше да остане в историята, Кирил само с “Рожден ден” - пак ще остане! Сега много се вълнувам какъв ще бъде концерта в памет на Маестрото (Михаил Белчев) - какви чувства ще ни владеят, защото някои колеги вероятно ще го приемат и преживеят като ангажимент, но ние с Криси (Белчева) не знам как ще удържим емоциите... Аз вече започнах да пътувам и имам концерти, на които често се разплаквам на сцената - все още съм нестабилна емоционално, така че изпитанието ще е голямо и за Криси и за мен, но това е живота.

- Хората ще ви запомнят с вашите прекрасни шлагери. Има ли песен на Кирил Икономов, която може да не е от най-популярните, но те вълнува особено силно?  

- О, да, има много! Една от тях е баладата “Аз не знам кога морето плаче”, на която Иван Тенев написа текста. Тя направо ми къса душата. Даже няколко дни след като Кирил си отиде я публикувах, за да му пожелая “лека нощ” с нея. Тук е моментът да споделя, че преди няколко дни получих потвърждение за дата за концерта в негова памет - 25 март 2027-ма година в НДК. Той ще включва както нашите песни, така и симфоничните му произведения, а като гости ще участват и наши колеги.

- Предстои ли да излязат и нови песни, които сте създали заедно? 

- Кирил има и много нови песни, които тепърва ще реализираме, като някои от тях ще включим в концерта. Акцентът ще е само неговата музика - да е жива, да продължава да звучи и да я има. Аз съм длъжна да извадя всичко това на бял свят и да покажа на света колко голям беше! Когато излязох за първи път на сцена, след като той си отиде - обещах, че ще направя всичко възможно неговата музика да е жива!

- В последната година си отидоха цяла плеяда от големите ни имена в музиката и културата - Михаил Белчев, Надежда Захариева, Иван Тенев, Кирил Икономов, Кирил Маричков, Янка Рупкина, Георги Красимиров-Герасим, Кирил Ампов... 

- Говорихме си с колеги, че напоследък Господ събра много музиканти горе. Толкова изявени творци си отидоха и се питахме дали Бог не ги събира да предвождат тази двумилионна християнска армия при второто пришествие, за която се говори в Библията, като част от небесния оркестър... Разсъждаваме като простосмъртни, защото мозъка и душата търсят отговори.

- Появяват се и все повече пророчества на духовни лица, че живеем в последните времена... 

- Наистина, като че ли са дошли последните времена! Много обичам една сентенция на Свети Атанасий, който казва: “Ще дойдат едни последни времена, в които 9 луди ще посочат един и ще му кажат - ти си луд, защото не си като нас!” Като гледаме как се променя светът и какво правят някои евроатлантици, направо имаш чувството, че е пълно със зомбита и започваш да се усещаш толкова изолиран, като тоя “луд” от сентенцията - различни от всички! Много хора вече се изнасят по селата, търсят да намерят по-спокойно място. Да сме живи и здрави, да вървим напред в името на Господа и да се молим да има добри времена за България, защото отвсякъде се говори за предстоящи катаклизми, но има надежда, че страната ни ще бъде защитена. Винаги съм държала на личната отговорност на всеки индивид и трябва да се надяваме, че наистина ни чака нещо добро, обаче човек като си пусне телевизора и чуе новините се отчайва и всичко това звучи като утопия. Има обаче една голяма книга - Библията, в която всичко е написано.

- Кирил Икономов също беше много вярващ и голям оптимист. 

- Кирил беше най-големият оптимист - винаги с надежда и вяра в доброто. Беше и голям патриот, родолюбец, истински българин - предан, любящ, добър до не знам къде.... Той си отиде на третия ден на светлата седмица и мисля, че Господ просто така си го взе при него. Сега ни изпрати послание по един близък приятел, който дойде при мен и ми каза, че го е сънувал и думите, които му е казал в съня са: “Кажете на всички, на Мая и децата да вярват! Тук горе всичко е в злато - златни улици, златни къщи... Да вярвате, да вярвате, да вярвате!” Приятелят ни се разплакал и го попитал - защо ни остави, а той му казал: “Не, дойдох преди вас, за да подготвя почвата!” Аз също понякога го сънувам, но искам да го сънувам всяка нощ, обаче не става и за съжаление не мога да приема посланията му...

- Вие сте носители на много награди. Има ли някоя, която е особено ценна за теб? 

- Да ти призная, най-ценното е, че той беше винаги до мен и музиката му беше посветена и написана специално за мен, а аз винаги съм се старала да я представя по възможно най-добрия начин. Иначе, в същия ден, в който си отиде, той получи телефонно обаждане от Сочи, че песента му - “Моя Россия”, в изпълнение на Раиса Полякова е спечелила фестивала там! Беше изключително щастлив, наистина много хубава песен е направил, а в нея има и интересни провокации. В средата на текста й се казва: “Говорит Москва”, а накрая са включени и думите на Путин: “За какво ни е този свят, ако я няма Русия?” Прекрасна песен стана и сега даже мои приятели искат да я издадат на диск.

- Според теб, как щеше да реагира Кирил на това решение цели три години да се ремонтира паметника на свободата на връх Шипка, което ще съвпадне точно с честванията на 150-годишнината от Шипченската епопея, както и на другите скандали около този български монумент?  

- Със сигурност щеше да е много съпричастен и на ти с проблематиката, защото аз малко съм се пооткъснала и бегло виждам публикациите по темата, но всичко е част от една голяма игра. Бутнаха толкова други паметници... Абсурдно е, че в цяла Европа можеш да видиш паметници на различни агресори, освободители, или герои, но никой не ги пипа - независимо, че политиката днес е коренно различна, но това е история! Тези дни, покрай пристигането на тленните останки на цар Самуил и си спомних как преди, като се разхождахме с Киро около неговата скулптура с пронизващите очи и си казвах: “Като ни гледаш какво се случва тук, сигурно ти иде да се обърнеш в гроба - как ни търпиш, като виждаш в какво сме се превърнали?!” Но какво да правиш - вятърът завял през последните години над България е вирусен и виреят хората, които са в унисон с този вирус... Продадоха ни държавата - едно време се чувствахме навсякъде у дома си, а сега сме като чужди у нас - наложиха ни разни правила, плащания, забрани... Преди хората имаха чест и достойнство, а сега да си избършеш подметките с тях - всичко е лицемерие и чакаш от всяка посока удар в гърба... Разделиха ни, а знаем че никой не може да пречупи снопа с пръчките, само когато те са заедно.

- Въпреки всичко, протести у нас почти няма... 

- При съседните ни нации, едно нещо да се промени и всичко живо е на улицата, докато у нас има само организирани протести, контролирани от този, от онзи, което значи че всичко е измислено! Както е казано: един българин - войвода, двама - чета с войвода, трима - чета с войвода и предател. Това сме ние, за съжаление. Тези дни ме впечатли интервю с един свещеник, който разказва за един наш манастир, в който отишли мутри и искали монаха там да благослови някой от техните, но той не предал вярата си и отказал... и те са го убили! Това се е случило преди две години, като в този манастир е имало още един монах и един калугер, които останали живи и единият от тях питаше - защо никой не говори за това?! 

- Ти си се срещала с Ванга. Общуването с нея помогна ли ти да си отговориш на някои от въпросите, които те вълнуват? 

- Когато бяхме при Ванга, аз бях по-млада и объркана. Тогава отидох за спасение, защото бях докосната от злото и просто имах доверие в нея, че ще ми помогне да се успокоя и да знам, че всичко ще продължи в правия път. Кирил е гостувал два пъти в предавания за Ванга по Руската ТВ, като единия път с него ни включиха по телемост, защото не можахме да излетим.

- Малко известно е, че освен уникален композитор, Кирил Икономов много помагаше и се раздаваше за хората... 

- Да, той искаше да даде кураж и оптимизъм на всеки и казваше - няма страшно, всичко ще е наред, ще се оправи - давай напред! Помагаше колкото може - да нахрани човек, или да му каже добра дума и да му се усмихне. И мен понякога ме е взривявал с тази негова добрина - аз му се обаждам да го чуя, а той: “Гадже, какво трябва да направя?” Все ми казваше: “Гадже, още една работа да свърша и ще се пенсионирам и само по концерти ще си ходим!” Преуморяваше се, но наистина беше едно голямо сърце и на поклонението всички хора страдаха истински за него, защото ги е докоснал дълбоко...

- Най-емблематичната ви песен е “Рожден ден”. Има ли някой твой рожден ден, който ще остане незабравим в спомените ти? 

- Ние не сме били крайни в празненствата - всичко беше кротко и спокойно, достатъчно е да усещаш любовта около себе си. Кирил ми казваше: “Гадже, купи си нещо, че не знам какво да ти взема!” Жалко, че всичко свършва в един момент, както една приятелка ме отрезви с думите, че винаги единият си отива преди другия...

- Вашите дъщери и внучето ли са голямата ти опора сега? 

- Най-голямото ми вдъхновение е внучката - с нея забравям всичко! Сега се радвам на още един нов живот, защото моя приятелка роди бебе. Слава Богу, с децата и внучката сме заедно и те са ми най-голямата подкрепа в този труден момент. Приятели и почитатели също ми дават сили, като ми пишат, че трябва да продължавам. А и Господ казва: “Радвайте се!”, но във всеки един момент когато се усмихнеш се чувстваш виновен, че ти си продължил, а той не... В общи линии се усещам така, все едно някой ме е хванал за косата и ме е преместил в друго измерение, но се опитвам да се адаптирам, още повече че Кирил няма да ми прости, ако тръгна да се отчайвам. Ние носим отговорност за това, че сме тук и за това, което ни е дал дядо Боже. Едно време мама ми казваше: “Да знаеш, че като се роди човек, дядо Господ му слага едно хлебче под мишницата и после отговаряш пред него защо не си тръгнал по пътя и не си ядеш хлебчето!” Мама беше политически гонена, затова нашите - светла им памет, не смееха открито да говорят за вярата, но от тях съм запомнила също: “Прави добро и го хвърляй зад гърба си”.

- Не е тайна, че вярата заема много специално място в живота ти... 

- Така е. Наскоро гледах една жена, която разказваше, че докато била в кома, Господ й казал: “Връщам те, за да кажеш на всички, че всичко, което правите го правите във ваше име, а трябва да е в мое име, тогава всичко ще е както трябва!” И наистина е така - ако всяка една крачка е в името на Бога - кой ще върши безчинства и ще краде?! Господ всичко вижда - всичко, дори мислите ни... Ако правим всичко в името на Христос, колко различно щеше да е!

- Как те промени съвместният живот с човек и творец като Кирил Икономов и за кои негови думи се сещаш най-често напоследък? 

- Той ме е формирал изцяло, защото аз съм била само на 20, като се събрахме с него. Кирил ми беше почвата и закрилата за да стана това, което съм - той ми беше всичко! Често ми казваше: “Ти си моето мъжко момиче, ще се справиш!” Това звучи задължаващо и не трябва да се предавам. В един сън, той ми остави ключовете от дома ни и отново ми каза: “Ти ще се справиш!”

 Интервю на Светла Йорданова, "Труд"