Петронела Уайът: На 50 без мъж, без деца и сама. Феминизмът подведе мен и моето поколение

Какво казваме на младите жени, когато представяме професионалната амбиция като белег на независимост, а желанието за семейство като отстъпка?  

 

Всяка седмица британската журналистка Петронела Уайът се среща с приятелки в лондонски ресторант. Всички са около 55-годишни, високообразовани и с успешни кариери. И всички са без партньор и без деца. 

В лична колонка за „Дейли мейл“ Уайът пише за празнотата, която усещат, и се пита защо нейното поколение е било възпитавано да гледа на брака и майчинството като на отстъпление от постигнатата независимост.

Колонката е публикувана през май 2024 г. и отново се разпространява в социалните мрежи. Заглавието ѝ е „Без партньор, без деца и сама. Феминизмът подведе мен и моето поколение“.

Какво е научило едно поколение за брака

На 13 години Уайът получава за Коледа книги на Глория Стайнъм и Симон дьо Бовоар. Подарява ѝ ги леля ѝ, активистка на движението за освобождение на жените, участвала в протеста срещу конкурса „Мис Свят“ през 1970 г. Уайът си спомня и как с връстничките си гледали „Мери Попинз“. Възхищавали се на самостоятелната бавачка и се чудели защо госпожа Банкс, която се бори за избирателни права на жените, продължава да живее със скучния си съпруг.

Години по-късно една от приятелките ѝ, която Уайът нарича Сали, прави по-тежка равносметка. Тя разказва, че като млада е приемала традиционната представа за женствеността като средство за контрол над жените. По думите ѝ това я е тласнало към враждебност към мъжете. На 55 години Сали вижда в собственото си тогавашно отношение една от причините да остане сама.

Когато кариерата се превърне в мярка за успех

Уайът вече е повдигнала същия въпрос в колонка за „Телеграф“ от 25 април 2024 г. Месец по-късно в „Дейли мейл“ тя го поставя през разговорите с приятелките си. Жените около масата имат образование, професии и финансова самостоятелност. Когато говорят за онова, което им липсва, разговорът се връща към близостта, партньорството и децата, пише Glasove.com.

От тази лична равносметка идва и по-широкият въпрос, който публикацията отново поставя. Какво казваме на младите жени, когато представяме професионалната амбиция като белег на независимост, а желанието за семейство като отстъпка? И защо една жена трябва да оправдава желанието си да има и кариера, и деца?