Жан Габен - Символът на една епоха

През забележителната си кариера Жан Габен печели редица филмови отличия. Носител е на званието офицер на Ордена на Почетния легион на Франция 

 

Символът на една епоха Жан Габен - носител както на най-големите филмови награди, така и на ордени за храброст, актьорът с харизматичните сини очи, но и войникът, върнал се с напълно побеляла коса от Втората световна война - си отива от този свят на днешния ден преди 50 години. 

Музеят на Жан Габен във френското градче Мериел отбелязва годишнината с изложбата Jean Gabin, la guerre, c’est pas du cinéma (“Жан Габен: войната не е кино”) и ново преживяване с очила за виртуална реалност, озвучено с гласа на неговия внук, актьора Алекси Монкорже, което пренася посетителите в детските години на Габен.

Родителите му - Елен Пети и Фердинанд Монкорже, които са вариететни артисти, се срещат през 1887 г. и се влюбват от пръв поглед, разказва музеят. През 1901 г. се преместват да живеят в градчето на 35 километра северозападно от Париж. 

Жан Алексис Габен Монкорже се ражда в акушерски кабинет в парижкия квартал Монмартър на 17 май 1904 г., но още същата вечер майка му се връща с новороденото в Мериел. 

Жан израства, опознавайки бреговете на река Оаз, полетата и горите и развива любов към природата, която запазва до края на живота си. Когато по-късно посещава мястото на детството си с първата си съпруга Габи Басет, той слага шепа пръст в ръката ѝ, за да усети „колко хубаво мирише пръстта на Мериел", пише на сайта на музея.

Габен мечтае да притежава собствена земя и тази мечта се осъществява, когато доходите му като актьор му позволяват да стане земевладелец и фермер. 

Въпреки артистичната семейна среда, в която израства, младият Жан първоначално не проявява интерес към професията на родителите си. Той работи какво ли не - от строителен работник до автомеханик. 

През 1922 г., когато Жан Габен е на 18 години, баща му, уморен от професионалните лутания на сина си, го тласка към сцената. „Влязох в бизнеса на косъм” - така по-късно Габен коментира този епизод от живота си, разказва още музеят. 

Той започва работа като артист в прочутото вариете „Фоли Бержер“, а по-късно в „Мулен Руж“, където популярната актриса, певица и танцьорка Мистингет го взема под крилото си. Артистичният му псевдоним „Габен” е сценичното име, което използва баща му. 

Габен дебютира в киното през 1930 г. с участие в малки продукции. Постепенно привлича вниманието на режисьорите със силното си екранно присъствие, характерния си глас и таланта да пресъздава сложни човешки характери. Актьорската му игра се отличава с пестеливост на жестовете, естественост и психологическа дълбочина. 

Получава признание за изпълнението си във филма „Мария Шапделен“ (Maria Chapdelaine), режисиран от Жулиен Дювивие. През 1936 г. е избран за ролята на романтичен герой във военната драма „Бандера“ (La Bandera). С това второ участие във филм на Дювивие Габен се утвърждава като филмова звезда, пише IMDb. На следващата година отново работи с изтъкнатия френски режисьор - този път в изключително успешния „Пепе льо Моко” (Pépé le Moko).

Габен се превъплъщава в лейтенант Марешал в един от най-значимите антивоенни филми „Великата илюзия” (La Grande Illusion) на Жан Реноар. Следва още едно от емблематичните произведения на Реноар - „Човекът-звяр“, базирано на романа на Емил Зола, и класиката на поетичния реализъм „Кеят на мъглите“ (Le Quai des brumes) на режисьора Марсел Карне.

След окупацията на Франция през Втората световна война Жан Габен, вече утвърдено име в киноиндустрията, не е сред артистите, приели да продължат кариерата си, приспособявайки се към ситуацията. През 1941 г. заминава за Съединените щати. Отвъд океана се запознава с актрисата Марлене Дитрих, с която има романтична връзка. Въпреки че пред него се открива холивудска кариера, Габен разбира, че не може да остане встрани от конфликта. 

През 1943 г. изоставя актьорската кариера и става доброволец под истинското си име Жан Монкорже в движението „Свободна Франция” на генерал Шарл дьо Гол. Участва в съюзническите военни операции и освобождаването на Франция.

След период на обучение в Алжир се присъединява към бронирания полк на морската пехота във Втора бронирана дивизия на генерал Льоклер. Там, далеч от снимачната площадка, той става командир на противотанковия самоход Souffleur II, въпреки че страда от клаустрофобия и страх от огън, разказва на интернет страницата си Музеят на победата в Нормандия (Le Normandy Victory Museum). Участва в боевете в област Елзас-Мозел, както и при устието на река Жиронда, където са едни от последните силни германски укрепления по френското атлантическо крайбрежие, а след това в превземането на планинската резиденция на Хитлер „Орлово гнездо“ в Баварските Алпи.

Няколко седмици след края на войната, когато е поканен да марширува по Шанз-Елизе редом с бойните си другари, той отказва. Не иска това, което смята за изпълнен дълг, да се превърне в героизъм, а и се притеснява, че хората ще започнат да скандират името на филмовата звезда Габен, вместо да отдадат почит на обикновените войници и загиналите му другари.

За храбростта си е награден с „Военен кръст” (Croix de Guerre) и „Военен медал” (Médaille militaire) на Франция.

Габен се връща от войната с напълно побеляла коса. След демобилизацията си през 1945 г. отказва да играе повече военни роли, защото „войната не е кино”. 

В интервю с френския филмов критик Робер Шазал, публикувано в Ютуб канала INA, Габен разказва за периода извън киното и за трудното завръщане. „Беше трудно, затова го наричам моя тъмен период,” отбелязва актьорът.

Истинското му завръщане в киното е едва през 1954 г. с филма „Не пипай парите” (Touchez pas au grisbi) на Жак Бекер.

През следващите две десетилетия Габен изгражда нов екранен образ - на зрял, авторитетен и често суров мъж, зад чиято външна непреклонност се крият чувствителност и човечност.

Сред най-известните му по-късни филми са „Френски канкан“ (French Cancan), „Преминаване през Париж“ (La Traversée de Paris), „Президентът“ (Le Président), „Сицилианският клан“ (Le Clan des Siciliens) с Ален Делон и Лино Вентура, „Котката“ (Le Chat), „Двама мъже в града“ (Deux hommes dans la ville) с Ален Делон.

Жан Габен се жени три пъти. През 1949 г. сключва брак с Доминик Фурние, с която остава до края на живота си. Двамата имат три деца. 

В личния си живот предпочита спокойствието извън светлината на прожекторите. Притежава имение в Нормандия, където се занимава със земеделие. Обича конните надбягвания и притежава собствена конюшня.

Последният филм на Габен е L'Année sainte, режисиран от Жан Жиро. 

През забележителната си кариера Жан Габен печели редица филмови отличия. Удостоен е два пъти с купа „Волпи” за най-добра мъжка роля на кинофестивала във Венеция и с две награди „Сребърна мечка” за най-добра мъжка роля на Берлинския международен кинофестивал. 

Носител е на званието офицер на Ордена на Почетния легион на Франция както за изключителния му принос към френското кино, така и за военните му заслуги по време на Втората световна война.

През 1976 г. е поканен за почетен президент на първото връчване на наградите „Сезар”. 

Актьорът умира на 15 ноември през същата година от сърдечен удар. По негово желание прахът му е разпръснат в морето от борда на френски военен кораб. 

„Никой не знае деня и часа”, често казва Жан Габен, спомняйки си за надписа на кръста, издигнат в родния му Мериел на мястото, където маркиз дьо Монтебелое е ударен от мълния, отбелязва музеят на актьора.

БТА