- Връща ли се двуполюсният модел, г-н Стефанов? Имам предвид това, че на последните избори за президент видяхме два блока. Един, евроатлантически - ако можем да го дефинираме така, и друг национално-консервативен.
- Да, звучи интересно, но за съжаление, не успяха да се разграничат и се хванаха с измислени неща. Конкретно, мира по света не зависи от нас. Никъде по света и ние нямаме представа този мир какъв трябва да бъде. От друга страна, нито крахът на Европейския съюз, нито крахът на който и да е друг съюз по света зависи от България. Не се фокусирахме върху това какво можем да свършим и как да го направим, а се занимавахме с неща, които пак казвам, са малко или много привнесени чужди или измислени. Но то в малките държави сигурно е така - занимаваме се с големи работи, за да си компенсираме самочувствието.
Два блока не знам дали има, но със сигурност са два полюса. И това, което видях отчетливо са едни 3 милиона по средата, които са безучастни, и мен това ме притеснява.
- Имате предвид негласуващите?
- Точно така. Има някакви обяснения защо не гласуват, тъй като президентските избори, малко или много, не се свързват толкова с всекидневието, не се вижда има ли реална полза от тях. Сложни са механизмите, свързани с нивата на властта, президентската институция може ли да окаже някакво влияние, натиск, контрол и прочие. Но това въобще не беше изкомуникирано с българските граждани. От друга страна, политиците без изключение от 10-15 години ни обясняват как е съсипана държавата, как е завладяна от корупция навсякъде, как е пробита от този или онзи, как службите пазят частни интереси и после се чудят защо гражданите са апатични и не искат да участват в този процес. Когато ти самият всъщност си отрязал клона, на който седиш, защо някой друг да се качва при теб да ти прави компания?! Това отношение за мен е абсолютно безотговорно и всички трябва да си понесат вината. Това е един от редките случаи, в които казвам, че всички са виновни.
- Ако политиците осъзнаят, че тяхното собствено говорене с цел да мобилизират една част от обществото срещу своите опоненти, вреди на абсолютно всички, това означава, че те трябва да признаят заслугите и на своя политически опонент. Да се признае, че всички, които управляваха България през последните над 35 години, имат принос за нейното сегашно положение.
- Това ни е проблемът с историята, тъй като я четем до 1944-та или до 1923-та година и после рязко скачаме на 1989-та и пропускаме много десетилетия, в които със сигурност има ужасно мракобесни неща, но и някои попадения. Също така няма как 4 години едно управление да е било злодейско, понеже то е било подкрепено от голяма група граждани, които в края на този мандат пак са излезли и са го подкрепили. Може да са били по-малко, но са го подкрепили. Но знаете вица за българина и казана в ада. От друга страна, ако не създадем един фундамент, на който да стъпим като общество, да имаме съгласие върху това какво сме постигнали, къде са сбъркали и какво бъдеще ще строим, за кого го строим?
- Ако се върнем към резултатите от изборите, имаме ли нова политическата ситуация? "Прогресивна България" ще стане ли новият ГЕРБ? Имам предвид явлението ГЕРБ - партията на властта и чиновничеството.
- Така изглежда на този етап. Но г-жа Йотова, доколкото знам, все още е член на БСП или е замразила членството си, но не е член на "Прогресивна България". Така че да се приписва нейната победа на "Прогресивна България" е най-малкото полувинчато. А що се отнася до това дали "Прогресивна България" ще стане новият ГЕРБ и ще бъде партията на властта и във властта - местните избори догодина, те са лакмусът, който ще покаже дали това е така или не е така. Ако вземат примерно 50, 55% от кметските места в тези 265 общини, тогава този отговор е "да".
- Ходът на Бойко Борисов ГЕРБ да не издигне кандидат, да не участва в президентските избори и след това като гражданин да подкрепи Андрей Гюров в последния момент, как го разчитате?
- Това, което направи Борисов беше отчаяни маневри на последния етаж. Тъй като в един момент се оказа, че ГЕРБ няма полезен ход или изглеждаше, че са докарали до ситуация, в която да нямат полезен ход. Може да се окаже ужасно несполучливо решение, но такива бяха техните анализи, така са преценили.
- Местните избори ли са Рубикон за ГЕРБ? Местните избори ли ще определят тази партия ще бъде ли основната опозиционна сила или постепенно ще мине на втори план и като опозиция?
- Така изглежда, че ще се случи. И после логичният въпрос е за лидерството на Борисов и централната му роля в ГЕРБ. Ако ГЕРБ почне да затихва и Борисов е явният знак за това, може би ще се появят гласове, които да поискат да му се даде друга роля - на почетен председател или там нещо друго ще си измислят. Но наистина местната власт е Рубиконът, тъй като сигналите за преместване на подкрепа на знакови лица от ГЕРБ не директно към "Прогресивна България", но с политически намигвания и жестове, мисля, че е повече от очевидно за всички заинтересовани.
- ГЕРБ и "Прогресивна България" скачени съдове ли са - когато едната партия губи власт, другата - получава?
- За добро или за лошо - за лошо от моя гледна точка, но ние като общество свикнахме да живеем с партия хегемон. Така в България може би си представяме властта по-лесно.
- Аз се шегувам, че при нас каквото и да правиш в партийната система, накрая получаваш реинкарнация на БКП.
- Ами не сте далече от истината, тъй като това е модел, който доказано работи, къде с по-меки мерки, къде с по-твърди и всички май влизат в тези уловки много лесно и охотно.
- Около Андрей Гюров ще се оформи ли нов десен център?
- На този етап не виждам такива заявки или пък сигнали. Той самият трябва да направи анализ - самият той, не хората около него - на поведението си, на кампанията, на държанието си, на посланията, на резонанса в обществото и какво е чул, какво са му казали гражданите по време на събитията, които е провеждал. И да прецени за себе си може ли да поведе такъв процес, който да доведе до нова партия. Има ли смисъл от нея, къде ще се вписва, какво ще бъде и най-вече защо? Тъй като това сме го играли в надясно - всеки път се появява нов човек, но това значи ли нова партия, има ли смисъл от нея? И накрая става, да го кажа малко по-цинично, много вожд, малко индианец.
- В нощта на изборите видяхме няколко знакови отсъствия. До Андрей Гюров не застана Асен Василев и въобще никой от "Продължаваме промяната". До Илияна Йотова и Румен Радев го нямаше Крум Зарков, лидерът на БСП и съпредседател на инициативния комитет, който издигна Йотова. И човекът, който пръв заяви, че я подкрепя, когато тя обяви кандидатурата си. Нямаше го - като изявление, Бойко Борисов и още го няма. Нямаше го Дилян Пеевски. Какво означава това?
- Пеевски и Борисов може би премислят оценките си и се ослушват за ехото, която тази развръзка предизвиква в българския политически пейзаж. Г-н Зарков го нямаше до Йотова, но там беше Габриел Вълков - така че не бих отдал голямо значение на това. Що се отнася до Асен Василев и Гюров, там мисля, че на всички е ясно, че г-н Василев не търпи конкурент за слава и за внимание в неговата партия, а г-н Гюров се асоциира с нея малко или много и поради тази причина реши отново да бъде главно движещо лице на собствената си съдба, разчитайки на личната си аура, чар, харизма - той да бъде двигателят и само той да бъде партията и никой друг. Ще видим това в каква посока върви, но засега "Продължаваме промяната" за мен все по-наляво от центъра минава и даже се шегувах с колеги и приятели дали скоро няма да видим нова коалиция между БСП и "Продължаваме промяната".
- Асен Василев не навреди ли с "Петричкия "Ескобар" на кампанията на Гюров? От другата страна имаше опит да се размаха петроханската карта, но много бързо я прибраха. Видяха, че това вреди. А "Петричкият Ескобар" остана до последно.
- Абсолютно несъстоятелно и това лиши кампанията от съдържание, тъй като - проба-грешка, проба-грешка, залитаха с неудачни теми и не създадоха картина пред българските граждани, в която те да се ориентират и да разберат между какво и какво избират и защо е важно точно на тези избори да гласуват. А това, което Асен Василев правеше, продължавам да твърдя, беше грижа единствено за собствената му популярност и имидж.
- В нощта на изборите Илияна Йотова каза: "Искам да благодаря на "Прогресивна България", после се обърна към Радев и добави: "Г-н Радев, без вас нямаше да се справим." Но също така каза: "Не се е родил човек, който да ме командва". Това какво загатва за бъдещите отношения между двете страни на "Дондуков"?
- Заредени с напрежения, абсолютно, защото ако "Прогресивна България" изпълни заявката си да отмени промените в конституцията, които, например, ограничават президента в правомощията му да назначава служебни кабинети, това ще даде немалък ресурс в ръцете на г-жа Йотова. Това синхронизирано ли е, не е ли синхронизирано? Могат ли да разчитат един на друг? Видяхме дежурните усмивки, но тези отношения девет години, аз си спомням, че не са били леки и гладки. Вярно е, че г-жа Йотова запазваше мълчание, но по езика на тялото можеше да се каже за конкретни ситуации, че са имали разминавания. Да видим това до какво ще доведе. Според мен най-хубавото нещо, което може да се случи е да има здравословно напрежение. Тъй като властите трябва да се контролират една друга и да няма преяждане с власт, тъй като води до злоупотреби. Това, което г-жа Йотова сама накрая каза е, че изборите бяха спечелени с много сериозна партийна подкрепа. И като политолог много ми се иска тази мантра - че мажоритарни избори не се печелят с партийна подкрепа да, да я махнем от нашия разговор най-накрая. Защото, напротив, печелят се основно с партийна подкрепа.
- Да очакваме ли протести?
- Нека първо да видим бюджета в петък, да видим как ще реагира обществото на цифрите в него, на картинката, която ще му проектират - за бъдещето от следващата година поне като хоризонт. Съмнявам се, въпреки че в цяла Европа има протести, които са в голяма степен социални, заради поскъпването на живота. В България обаче нищо подобно не се случва. Или ние не разбираме какво става, или всъщност живеем в скрито охолство и не виждаме причина да протестираме. Въпреки цените, от които се оплакваме, не излизаме да заявим това публично. Много притеснителна позиция за нашето общество.
- В репортажите след изборите много хора казваха, че са гласували за ред и по-ниски цени.
- Сякаш президентът може да ги осигури тези неща! Това е смехотворно, но е проблем на образователната ни система на всички нива и на разговора в обществото, който политиците би трябвало да водят. Това са публични дела. Това, че гражданите не знаят, че от президента не зависят нито редът, нито сигурността, нито цените е много, много притеснително.
- А концентрацията на власт притеснителна ли е?
- Винаги е притеснителна, тъй като абсолютната власт корумпира, развращава ужасно и ужасяващо. Затова е интересно да видим какви отношения ще изградят г-жа Йотова и г-н Радев в новите си, вече изборно легитимирани роли.
- Преди изборите много ваши колеги казаха - тези избори ще определят кой ще бъде основната опозиция. Определиха ли?
- Не. Категорично не, тъй като подкрепата за Гюров, ако приемем, че е бил кандидатът срещу този на властта, има разнообразна подкрепа, дошла от много широк кръг граждански групи. Те не се припознават от една партия, най-малкото ПП и ДБ (които пък са две отделни парламентарни групи), има симпатизанти на ГЕРБ, има от други партии. Така че - не, опозицията продължава да бъде многолика.
Както между другото е многолика и подкрепата за г-жа Йотова, защото тя не мобилизира 1 400 000 гласа, които гласуваха за Румен Радев лично (б.р. - през пролетта на парламентарните избори). Така че и тази мантра трябва да спре, защото зад нея кой ли не застана - БСП се нареди и видя шанс за реинкарнация, колкото и да е малка, това за тях е възможност да си сложат значка на ревера. Там се наредиха хора от ПП, които не са харесали Гюров по една или друга причина, НДСВ - какво и да означава това в момента като електорална тежест. Така че е интересно. Но нека да видим разбивката по избирателни секции, да видим в едни интересни секции подкрепата при кого е отишла, тогава разговорът ще стане още по-задълбочен.
Интервю на Красина Кръстева, Dir.bg
Няма коментари:
Публикуване на коментар