Мумиите се завръщат.
В България и най-фантасмагоричните съновидения имат лошия навик да се сбъдват посред бял ден под формата на държавни укази. Ако използваме терминологията на новия-стар просветен министър и виден египтолог – Сергей Игнатов, при служебния кабинет на Андрей Гюров не става дума за правителствена ротация, а за чиста проба класическа реинкарнация. Съживяване на мумии и духове от миналото в египетски стил. Просто се чудя, защо не поканиха и Жан Виденов, човекът поне май беше честен.
Списъкът с министри, представен на 18 февруари (прости ни, Апостоле) прилича по-скоро на археологически разкопки, отколкото на поглед към бъдещето. От политическия саркофаг на Прехода бяха извадени фигури, за които вярвахме, че отдавна са се превърнали само в прах. Но ето ги отново, Надежда Михайлова се завръща във Външно министерство четвърт век след своя „син“ разцвет, а Трайчо Трайков – видният продавач на държавните акции в ЕВН – се реинкарнира, за да „спасява“ енергетиката ни.
Парадоксите не спират дотук. Андрей Янкулов – вечният заместник-министър и безпощаден критик на корупцията, се завръща в познатите коридори. Тук логиката на египтологията се сблъсква с челната стена на лицемерието. Г-н Янкулов днес чертае разделителни линии и громи „модела ГЕРБ“, но изглежда е забравил, че самият той заемаше високи постове именно в кабинети на Бойко Борисов.
Редно е да попитаме: тогава нямаше ли „усещане за корупция“, или то магически се появи едва след като зам.-министерското кресло под Янкулов изстина?
Човекът, чийто АКФ вчера изгря като основен защитник на Лама Калушев, днес става министър на педофи… пардон – на правосъдието, че даже и вицепремиер. Хвала на тази държава, хвала на този елит! Както се оказа, вече няма такъв народ, защото има такава държава.
Към тази „експертна“ картинка се добавя и Румяна Бъчварова, чието присъствие зад кулисите на кабинета „Гюров“ финализира политическата археология, свързвайки нишките на старото управление директно с настоящето.
Но най-поразителна в този спектакъл е ролята на Румен Радев. Президентът влезе в ролята на най-острия критик на собственото си творение. Неговите думи за „ярко партийни лица“ звучат така, сякаш кабинетът му е бил подхвърлен на прага в хвърчащо листче от непознат минувач.
Нима Радев не е сред основните конструктори на този процес?
Гледайки как той дистанцира себе си от Гюров и неговите „мумии“, виждаме висша форма на политическо инженерство: да създадеш чудовището на Франкенщайн, а после пръв да извикаш „Помощ, чудовище!“ Това е двойна роля – с ръчичката на Йотова подписваш указа, с който легитимираш старите лица, а с другата сочиш към тях като към заплаха за честността на вота на 19 април. Тази работа си има и друго име, но този път медицинско – шизофрения.
Е, има и друга версия: че Радев е толкова неопитен и глупав, че Промяната и ДБ, тези сладки шарлатани, пак са го наиграли. Едно ала-бала, но този път с президента, а не чрез него. Дано само накрая и това да не се окаже – гуши-муши в хижата на Петрохан.
Макар, че все пак всичко прилича на класическо сантасе на старите ветерани – Борисов и Радев, а може би това е класическо 3-5-8 по схемата Делчо Делев. Някои казваха, че играта може и да е „Руска трупа“, но май си е отвсякъде Вашингтонски домашен покер за начинаещи.
В крайна сметка кабинетът „Гюров“ изглежда не е стъпка напред, а археологически обект. Под праха на новите думи откриваме същите стари зависимости. Египтологията на властта у нас е проста: мумиите винаги се завръщат, стига някой да им отвори вратата на Министерския съвет. А докато „експертите“ се реинкарнират, държавата остава мумифицирана в едно безкрайно вчера.
Филип Антонов, Afera.bg
Няма коментари:
Публикуване на коментар