Милена Милотинова изкачи всички стъпала в професията на телевизионен журналист - от репортер, през водеща на централните новини и автор на документални филми, до генерален директор на БНТ.
Тя беше избрана на този пост на 20 февруари с гласовете на трима от петимата членове на Съвета за електронни медии, а именно Симона Велева, председател на СЕМ, Габриела Наплатанова и Къдринка Къдринова. От останалите двама членове на съвета Галина Георгиева видя опит за политическа намеса в процедурата и отказа да гласува, а Пролет Велкова подкрепи кандидатурата на Невена Андонова.
Емил Кошлуков слиза от шефския пост, след като остана на него четири години след изтичането на мандата му, тъй като изборът на нов генерален директор не можа да се осъществи през 2022 г., а процедурата за избор на генерален директор на БНТ бе замразена миналата есен заради съдебно дело, което приключи на 13 февруари тази година с решение на Върховния административен съд (ВАС). То обезсили определение на Административния съд София-област за спиране изпълнението на решението на СЕМ за избора на генерален директор на БНТ и това позволи процедурата да продължи.
През 2022 г. кандидатите за шефския пост на БНТ бяха осем, този път - петима: Свилена Димитрова, Емил Кошлуков, Сашо Йовков, Милена Милотинова и Невена Андонова. От тях на изслушването на 19 февруари не се яви Сашо Йовков, който уведоми с писмо СЕМ, че не може да присъства в този ден, защото е извън София. Отсъствието му бе разчетено като отказ от процедурата.
Концепцията на Милена Милотинова за развитието на обществената телевизия предвижда тя да излезе от сянката на търговските медии чрез радикална модернизация. Едно от първите неща, които новата шефка ще направи, е да поръча проучване и анализ на очакванията на аудиторията. На тази основа ще бъде разработена програмната схема.
В концепцията си журналистката лансира възможността за обсъждане на алтернативи на финансиране, включително бюджетът на БНТ и БНР да е процент от брутния вътрешен продукт. Според нея има добри европейски практики, които могат да бъдат приложени.
Милена Милотинова изразява намерение за засилване на разследващата журналистика, включително интегриране на разследващи елементи в новинарските емисии, както и за по-силно присъствие на БНТ в социалните мрежи и дигиталните платформи.
Тя заявява, че не би допуснала политическо влияние и че е доказала това в професионалния си път. Милотинова посочва също, че ще изиска одит на досегашното ръководство, “за да знае на какво стъпва”. Тя би искала в БНТ да се завърнат доказани професионалисти, напуснали по една или друга причина.
Милена Милотинова е родена в София. Завършва “Българска филология” и “Английски език и литература” в Софийския университет “Св. Климент Охридски”, след което - и магистратура по журналистика във Факултета по журналистика и масова комуникация. Започва професионалната си кариера в БНТ през 1990 г. като репортер, а от 1992 г. е водещ на централната новинарска емисия “По света и у нас”. Специализира в международни медии като BBC и NBC. През 2000 г. Милотинова влиза в Топ 10 на водещите на предавания за 40-годишната история на БНТ.
От 2001 до 2005 г. е народен представител в 39-ото Народно събрание от НДСВ. През този период оглавява Комисията по медиите и е член на българската делегация в Парламентарната асамблея на Съвета на Европа (ПАСЕ). Там през 2004 г. тя поставя въпроса българите в Албания да бъдат признати за малцинство. Преди избирането й за генерален директор на БНТ Милотинова води авторското предаване “Брюксел 1” по телевизия Bulgaria ON AIR, където прави анализи на европейски и международни теми.
Милена Милотинова е омъжена за икономиста Димитър Колев, който е депутат от Перник в 41-вото Народно събрание от листата на “Ред, законност и справедливост”, след това независим депутат. Двамата имат един син.
Автор на разтърсващи документални филми
Милена Милотинова е автор на над 10 документални филма, включително “Хроника на едно национално предателство” (1998), разказващ за насилствената македонизация на Пиринския край между 1946-1948 г. През 1999 г. прави документалния филм “Само защото бяха българи” за политическия терор в Социалистическа република Македония срещу местните българи. Освен за Македония, Милотинова създава редица документални филми и за българите от Западните покрайнини и на други теми още в началото на 90-те години. Филмът й “Спасените” за спасяването на българските евреи е представен при голям интерес в Израел и Люксембург.
Защити най-убедително идеите си
По моя оценка госпожа Милотинова защити най-убедително идеите си с ангажимент за приемственост по отношение на развитието на талантливите хора, работещи в БНТ и поканата за завръщане към онези знакови професионалисти, които през годините са се разделили с обществената телевизия. Убедена съм, че с предложената визия госпожа Милотинова може да бъде не просто успешен ръководител на БНТ, а да бъде обединителна фигура, която да създаде условия за развитието на БНТ като информационен лидер и преносител на най-важните ценности и културни достижения на българското общество.
Габриела Наплатанова, член на СЕМ
Моята подкрепа е за нея
Смятам, че госпожа Милена Милотинова наистина би била един убедителен и отговарящ на критериите за професионална, организационна и управленска компетентност генерален директор на БНТ. Моята подкрепа е за нея.
Къдринка Къдринова, член на СЕМ
Първа заговори за българите в Албания
В международен план темата за българите в Албания се поставя за първи път през 2004 г. от Милена Милотинова, член на българската делегация в Парламентарната асамблея на Съвета на Европа. Там тя заявява, че в Албания има българи, които живеят в Голо Бърдо, Мала Преспа и други райони, които винаги са били албански граждани, и че тези, които се идентифицират като българи, трябва да имат възможност да ползват всичките права, които им се гарантират по документите на Съвета на Европа.
Доц. Спас Ташев, Институт за изследване на населението и човека, БАН
Няма коментари:
Публикуване на коментар