Попфолк звездата Рени постига огромна популярност още с първия си албум “Искам те”. Успехът обаче не идва при нея изведнъж, а е плод на дълги години работа и търсене.
Сценичната й кариера стартира като беквокалистка на дует “Ритон”. Пяла е също така и в бенда на легендата Емил Димитров. През 1991 година, изпълнителката създава своя група “Доктор, Доктор”, с която работят в Швеция, Норвегия и Финландия в продължение на 3 години. За първи път тя започва да пее попфолк в сръбски заведения в Швейцария. Тя става първата и единствена засега българска певица, която покорява сръбската публика и има четири албума на сръбски език, издадени от компанията на Лепа Брена. През 2002 г. дуетната й песен с Ера Ойданич “Мерцедес” печели награда от Музикалната академия в Сърбия.
Заради безспорните й успехи през 2010 г. тя е номинирана за “Певица на десетилетието” в България, както и за “Песен на десетилетието”, с хита й “Като птица”. Красивата изпълнителка има двама сина - Борис и Аспарух, на които посвети една от новите си песни.
- Рени, новата ти песен “Спомени” е красива балада, в клипа на която в очите ти има сълзи - истински ли са те и какво прави тази песен толкова лична за теб?
- Истината е, че много отдавна не съм правила толкова чувствена и въздействаща песен. Когато сестра ми Людмила Гайтанджиева написа текста, се припознах в него от първи прочит. Сълзите ми във видеоклипа са истински, защото аз преживявам много емоционално новата си балада. Малко са музикалните проекти, които могат да проникнат толкова дълбоко в душата на човек, но “Спомени” успява. Това е не само мое мнение, но и на публиката, на всички онези хора, които се припознаха в песента. Само за един месец видеото в YouTube достигна над 1 милион гледания, което е достатъчно показателно.
- В “Спомени” пееш за първата любов. Какви са спомените ти от твоята първа голяма любов и от първия път, когато ти разбиха сърцето?
- Може би изживях такава любов за първи път, когато бях на 21 години. По това време имах своя група, която се казваше “Доктор, доктор”, и работихме в скандинавските страни. Така се случи, че се влюбихме с барабаниста на групата - Георги Сидеров, с когото преживяхме прекрасни моменти заедно. След време групата ни се разпадна и ние се разделихме с Жоро, защото всеки имаше свои цели и мечти, които да следва. Аз продължих да работя в Норвегия с една унгарска група, а той се върна в България и стана вокалист на група “Атлас”, след раздялата им с Дони. Иначе, като цяло никога не са ми разбивали сърцето. Може би бащата на двете ми деца го направи отчасти. В моите представи ние бяхме идеалното семейство и живеехме прекрасно. Аз до последно нямах съмнения каква е истинската причина за неговите настоявания да заминем за Израел, но се оказах излъгана.
Със синовете си Борис и Аспарух
- Другата ти нова песен “Двама сина” е посветена на твоите синове. Те как реагираха, когато я чуха и какви други отзиви получаваш за нея?
- Никой от семейството ми не знаеше, че работя по музикален проект, в който ще се възпяват синовете и в частност моите. Когато песента беше финализирана, им я пуснах изненадващо, докато бяха вкъщи. Приеха я много добре и дори бих казала, че им стана много мило. Впоследствие се събрахме за видеоклипа на “Двама сина”, защото бях категорична, че те трябва да вземат участие. Във видеореализацията има много архивни кадри от техния живот, а финалът на лентата завършва с нас тримата в наши дни. Всички майки се припознаха в тази песен и дори сега 4 месеца по-късно, продължавам да получавам поздравления. “Двама сина” е сред най-поръчваните песни по време на моите участия и концерти.
- Синовете ти дават ли ти често поводи да се гордееш с тях?
- Да, разбира се. Аз съм горда, че и двамата ми синове са стойностни личности с добри сърца. Радвам се, че успях да възпитам в тях милосърдие и толерантност. Големият ми син Борис ми напомня за мен, когато бях малка. Той често прибираше животни от улицата, както правех и аз на неговата възраст. Малкият ми син Аспарух тренира кану-каяк. Той е много упорит и най-вече дисциплиниран. Неговите спортни успехи са голяма гордост за мен. Явява се периодично на състезания, от които винаги се завръща с по няколко медала.
- Като майка, със сигурност се притесняваш много, защото големият ти син в момента отбива военната си служба в Израел?
- Не искам да коментирам, защото това ми е болна тема. Преди няколко седмици се изля невъобразима “лавина” от негативни коментари по този въпрос. Може би грешката беше моя, че го споменах в интервю, макар и само с едно кратко изречение. Единствено се моля Господ да го пази!
- Ти си живяла дълго време в Израел и няма как да си останала безразлична към войната в ивицата Газа, както и към сегашния конфликт с Иран?
- Няма как нормален човек да е безразличен към подобно нещо, защото войната носи единствено хаос, разруха и болка на обикновените хора. За съжаление живеем в много парадоксално време - апелира се за мир, разбирателство и човечност, а в същото време се влиза умишлено във военни конфликти. Държа да отбележа, че аз съм против войната, където и да било, с когото и да било.
- А притеснява ли те присъствието на американски военни самолети на родното летище?
- Естествено, че ме притеснява. Според мен целият народ е притеснен и то с право. Всички знаем какво се случва с американските бази в останалите държави в непосредствена близост до Иран. Твърда съм в позицията си, че не трябва да се намесваме или да спомагаме по какъвто и да било начин тази война!
- Много хора, вкл. и популярни личности, като Сано и Катето Евро, се оплакаха от високите сметки за ток. Ти имаш ли подобен проблем?
- Аз лично съм убедена, че сметките за ток са завишени неправомерно. Още преди да се даде гласност по въпроса, бях получила сметка, която далеч не отговаря на потреблението на нашето домакинство. Водя си добра отчетност на разходите и в нас нищо не се е променило. Просто е безумно да получавам сметки в двоен размер, спрямо същия период за миналата година. Бях така добра да отделя от времето си, за да отида до ЧЕЗ, изисквайки пълна разбивка на потреблението, но ми беше отказано. Освен това ми се заяви, че единственото решение е да намаля потреблението си. За жалост, завишените сметки са масово явление и е крайно време да има адекватен законов орган, който да защитава правата на потребителите. Хиляди семейства сигнализираха за тези нередности. Добре е, че хората протестират и се даде гласност, но въпросът едва ли ще се реши...
- След влизането ни в еврозоната, усещаш ли се вече в “клуба на богатите”, виждайки ръста на цените в магазините и възрастните хора у нас, които са с най-ниските пенсии в ЕС?
- За жалост опасенията на всички се сбъднаха. Вместо цените просто да се превалутират, те директно скочиха драстично нагоре. И това е не само в магазините, но и във всички останали сфери, включително на услугите. Еврозоната се оказа една удобна предпоставка за повишаване на цените и за масово обедняване на хората. Заплатите и пенсиите директно се превалутираха, а всичко останало изкуствено поскъпна и след това се превалутира. За жалост я няма държавата, която да се грижи за благото на народа.
- Ядосваш ли се, че родната продукция вече почти липсва по магазините и е заменена с чужди стоки?
- Ядосвам се, защото престанахме да произвеждаме и разчитаме предимно на вносни стоки със съмнителен произход и качество. Ние имаме абсолютно всички ресурси за местно производство, което не само да ни изхранва, но и да допринесе за отварянето на много нови работни места и да се стимулира цялата ни икономика.
- За никой не са тайна успехите ти в Сърбия. Ти самата, кое твое постижение, определяш за най-голямо?
- В професионален план най-големият ми успех е наистина пробивът на сръбската сцена. Аз съм не само първата, но и единствената българка, която има 4 издадени албума на сръбски език и десетки хитове, които се слушат и до днес. В личен план най-големият ми успех са моите деца, които много обичам.
- Според теб, какви биха били реакциите в Сърбия, ако и там имаше само 1 радио, в което да звучи само тяхна музика, а всички останали да пускаха основно англоезична музика?
- Трудно ми е даже да допусна подобна хипотетична ситуация. Те много ценят своята музика, както и своите изпълнители. Никога не са били и едва ли ще бъдат чуждопоклонници. Това е може би чертата, която най-много харесвам в тях. Да, най-вероятно имат радиостанция за световни хитове, но масово да налагат англоезична музика - абсурд!
- В Сърбия има ли популярни изпълнители от близкото минало, които днес едва свързват двата края, както у нас бяха оставени много музикални легенди?
- Нямам представа, но се съмнявам. Познавайки добре психологията на сърбите, съм убедена, че всички техни музикални легенди, които не са в трудоспособна възраст, са достатъчно добре подсигурени от държавата, защото са допринесли за нея. Свидетели сме и на сръбски легенди като Мирослав Илич и Весна Змиянац например, които продължават да работят активно. Към днешна дата, някои от сръбските ми колеги имат дори повече ангажименти в България, отколкото в Сърбия. Това е нещо, което не мога да приема за нормално - защо всъщност тук се ценят чуждите изпълнители? Излишно е да споменавам, че в Сърбия не се канят изпълнители от България, а при нас е масова практика да ангажираме техните.
- Била си в бенда на легендарния Емил Димитров. Какви са спомените ти за него?
- Да, бях подгряваща певица на турне на Емил Димитров по случай 50 годишнината му. Целият екип обикаляхме страната с бус, в който винаги цареше добро настроение и се разказваха много вицове. Аз имам много добри впечатления за Емил Димитров и за мен беше голяма чест, че бях поканена за това турне.
- А срещала ли си се с Лили Иванова?
- С Лили Иванова съм се срещала само веднъж през далечната 2005-та година. Тогава бях в публиката на неин концерт в София. След края на музикалното събитие, аз отидох при нея, за да я поздравя. Съответно й се представих и много се изненадах от нейната реакция, че много добре знае коя съм! Лили Иванова беше много приятелски настроена и ми подари 3 свои диска, които все още пазя.
- Повечето ти големи хитове са за любовта. Колко пъти си изпитвала голямата любов и колко време след раздялата ти с Борис ти трябваше да се влюбиш отново?
- Влюбвала съм се няколко пъти, но най-голямата ми любов беше бащата на моите деца. След нашата раздяла съм имала няколко опита за сериозни връзки, но бяха разочароващи. Продължавам да смятам, че мъжете се плашат от мен и популярността ми. Понякога имам усещането, че дори ги е страх да ме доближат или заговорят. В крайна сметка аз съм нормален човек като всички останали, единствено съм малко по-разпознаваема.
- Какъв трябва да е един мъж, за да успее да привлече вниманието ти? Случвало ли се е да се опитват да те впечатляват с демонстрации на финансови възможности?
- Визуално аз харесвам добре изглеждащи и поддържани мъже, но това е само моментно състояние. За мен е много по-важно мъжът до мен да бъде добър човек, да е с богата душевност и да има чувство за хумор. В днешно време един от най-сериозните проблеми за неуспешните връзки е липсата на комуникация и разбиране, така че държа да имам до себе си не само всеотдаен човек, но и добър събеседник. През годините, различни хора са се опитвали да ме впечатляват с финансовите си възможности, но никога не съм се поддавала. За мен това са преходни неща, на които не може да се базира една истинска връзка. За съжаление, любовта масово се принизи до нивото на сделка с финансова обвързаност.
- Влюбена ли си в момента?
- В момента съм влюбена в живота и в работата си. Чувствам се пълноценна, когато работя, когато пътувам, когато правя хората щастливи с моята музика.
- Какви са плановете ти за 2026-та година, която все още е в началото си?
- Очертава се една много продуктивна година. В момента подготвям няколко нови песни, които са почти завършени. Скоро ми предстои заснемането на нов видеоклип по песен, която ще пусна преди началото на летния сезон. Много съм развълнувана, защото нямам подобен музикален проект в кариерата си. Мога да издам, че песента е колаборация с популярен колега от моя жанр. Предстоят ми много участия и концерти, както в България, така и в чужбина. Само преди няколко седмици се завърнах от ангажимент в Северна Ирландия, а сега ми предстои да зарадвам българската общност в Дания.
- Ти си посещавала Божи гроб - какви емоции изпита там и кога си усещала най-силно божията намеса в живота ти?
- Посетих за първи път Божи гроб още през 1995 година. По онова време работих като певица на круизен кораб между Кипър, Египет и Израел. В периода 2012-2016 година, когато живеехме в Израел, отново посетих Божи гроб. Ако трябва да съм честна, аз съм усещала божията намеса много пъти в живота си. Имам много кризисна лична история, за която не искам да изпадам в детайли, но тогава се помолих истински за първи път... и молитвите ми бяха чути. От онзи момент аз станах вярваща, това беше моята превратна точка. Когато човек е добър, вярва и се моли, чудесата се случват.
Интервю на Светла Йорданова, "Труд"
Няма коментари:
Публикуване на коментар