Лицемерието на празника 01.06 (четиво за възрастни)

Питам се какво са хората, които честитят със снимки и балони 1 юни, но търпят с месеци да не знаят какво се е случило на Петрохан 

 

Интернет е пълен със скудоумни подигравки към свещеното, ще си позволя и аз една: 

“Заповядайте на детски празник на хижа Петрохан!”

У нас празниците са компрометирани не само от глупости, ядене и пиене. 

Питам се какво са хората, които честитят със снимки и балони един първи юни, но търпят с месеци да не знаят какво се е случило горе на Петрохан. 

Търпят и друго - майките на убиеца и жертвата да говорят заедно за величието и паметта на тази случка. И търпят водещите да не питат - как така децата са живяли с 50-годишен мъж. 

Защо не са били на училище? 

Търпят правителство като Гюровото, което нямаше време да каже нищо по време на изборите. Търпят хиляди деца да си отиват мърцина. Сиреч - без жалост и на някой да му пука.

Какъв първи юни е това? Още един, който замазва очите ни за простата истина, че децата са изгонени от семейство, училище, църква и институции. Не са приоритет. На хартия са. От екрана са. На детски празници са.  

Колко детски празници е логично да открие кмет на София? Още един, два?  

Няма проблем - финансираме сектата, после казваме - нещо е станало, някой ги е убил. Чиста работа. Празнувай спокойно. 

Ами не сте прави. 

На първи юни вечерта трябва да има заря помен за знайните и незнайните български деца, станали жертви на педофили и катастрофи. На аборти и продажби. На удавяния и на пожари. На училищата, които не се интересуват  от тях. На система, което гледа на детето като на бюджет. 

Помен за децата, жертви на училища като “Космос”, за което вече никой не говори. На мошеници в здравната система. На НПО-та, които лансират само майката да гледа деца и забраняват на бащата да ги вижда даже. И обратното. На съдебната система, която толерира живота на престъпника, с презумпция че умрелият - той така и така си е умрял. 

Заря проверка на демографията и нейната катастрофа. С нашата демография трябваше да се бди над здравето и образованието на всяко дете. 

А то - Петрохан. Медии и институции искат да се забрави Петрохан. 

Няма да има наказани. И ще се повтори. Докато изчезнем и изтлеем, защото никой не го е еня за децата. Нашето бъдеще. Верно ли, бе?

Мартин Карбовски, Lentata.com