Кандев се „прибра“ САМ!
Къде изчезна смелостта на „Супермена“, който се скри зад Фейсбук патетиката?
Искахме промяна в МВР. Година след година, министър след министър, обществото ни чакаше онзи катарзис, който да изтръгне МВР от лепкавата хватка на политическия слугинаж. Искахме край на ерата „колеги, прибирайте се“ – онази срамна фраза, която символизираше безсилието на държавата пред уличното беззаконие и чиновническото угодничество.
И когато най-после повярвахме, че професионалното ръководство има куража да застане изправено, се случи най-неочакваното и грозното. Главният секретар Георги Кандев сам се „прибра“. Прибра се тихо, уплашено, в комфорта на завета и пенсионерската тишина, затръшвайки вратата след себе си.
До вчера този човек ни заливаше с високопарни лозунги, достойни за евтин холивудски блокбъстър. Повтаряше ни в очите: „Храбростта започва с малък избор“, „Да не сведеш глава“, „Не се огънахме“, „Не съм тук, за да се подчинявам на заплахи“. Красиво, нали? Почти държавнически. Само че истинският държавник и ченге се познава не по заучените фрази на трибуната, а по куража в мига на истинското изпитание.
Днес, когато Кандев хвърли оставка с драматично писмо и обвини властта в престъпна фасада, той просто доказа, че е колос на глинени крака. Защото, господин генерал-комисар, когато си казал „А“, си длъжен да изречеш цялата азбука докрай!
Ако си най-смелият мъж в държавата, ако наистина „не си затворил очи“ и „не си се предал“, ти не бягаш.
Ти не се криеш зад патетични Фейсбук статуси и не чакаш медийните ти клакьори да те превръщат в мъченик.
Ти излизаш на трибуната, заставаш с лицето и пагоните си и казваш: Кой те притиска? Кой купува гласове? Кой разпъва чадъри? Кой ти нареди да мълчиш? С имена, с дати, с факти! Всичко. Тогава ставаш непобедим. А ти съгражданино мой, се... прибра.
Очевидно обаче планът на Кандев е съвсем друг и тук прозира голямата му грешка. Онези, които му пишат сценария зад кулисите, явно са го подкокоросали да разиграе стария, изпитан скеч: „Напускам системата с трясък, хвърлям пагона, ставам жертва на политическо гонение и влизам триумфално в политиката“.
Само че ако Кандев си въобразява, че ще се превърне в новия Бойко Борисов, жестоко се е объркал! Пътят от главен секретар на МВР до политически лидер не е автоматична пътека, по която всеки уплашен чиновник може да мине с дефиле.
Кандев, от друга страна, влиза в това амплоа от позицията на слабия – на човека, който се е огънал и е напуснал бойното поле точно преди решителния момент.
В българската политика никой не обича дезертьорите, още по-малко тези, които се опитват да облекат страха си в дрехите на героизъм. Българският избирател има безпогрешен радар за фалша и веднага ще разчете това „политическо увлечение“ като отчаян опит за намиране на нов имунитет.
Всичко останало е страх.
Чистофайническото бягство под предлог, че „няма да подпираш фасадата“, е поведение на дълбоко уплашен човек, който усети, че тронът му се клати, и реши да си плюе на петите, преди да са го разкрили. Мъжеството не е хаштаг в социалните мрежи.
Храбростта не се изразява в това да си събереш багажа в куфарчето и да оставиш верните си колеги да се гърчат. Те какво? Продадени ли са? Меметата в интернет и изкуственият патос няма да ви направят мъж, господин Кандев.
Историята и улицата помнят само онези, които останаха да се борят на терен. Вие избрахте да се „приберете“ при това без да обясните мъжки - защо. И с това сам подписахте присъдата над собствената си репутация.
Няма коментари:
Публикуване на коментар